Възстановяват минералните бани в Овча купел и Горна баня до 2020 г.


Минералните бани в Горна Баня и Овча купел ще бъдат ремонтирани и възстановени, и през 2020 г. ще отворят врати. Това заяви зам.-кметът на София доц. д-р Тодор Чобанов в първото онлайн предаване за столицата „100 лица за столицата“.

През лятото на 2019 г. започва ремонтът на банята в Овча купел. Регионалният исторически музей-София е партньор по проекта заедно Консорциум "Наследство БГ". Проектът „Изграждане и развитие на център за върхови постижения (ЦВП) „Наследство БГ“ получи европейско финансиране по ОП НОИР. Регионалният музей на София е изпълнител на първоначалните дейности по подготовка на строително ремонтни дейности за 3,3 млн. лв.

Банята в Овча купел, един от най-красивите архитектурни паметници на София ще превърне в научно-образователен център. Вторият и третият етаж ще бъдат адаптирани за учебни и научни дейности, а първия ще бъде център за СПА и рекреация. За ремонта е сформиран голям екип от експерти в областта на балнеологията и рекреацията. Осигуреното еврофинансиране е за 3.3 млн. лева.

Столична община продължава да търси решение за възстановяване на емблематичната баня в Горна баня, която е част от историята на квартала. Зам.-кметът доц.Тодор Чобанов е категоричен, че сградата трябва да запази своето предназначение на баня. Такова е и желанието на местните жители и те отдавна настояват банята да се ремонтира и да заработи отново.

Основният проблем е намалелият дебит на минералната вода. Причината за това е, че в съседство е бутилиращ цех на фирмата, която е получила концесия, сключена през 90-те години. Отдаването за 30 години е до 2020 г. и до приключването трябва да е намерено работещо решение за възстановяването на минералната баня.

От столичните минерални бани най-обсъждано и коментирано е бъдещето на Централна баня. Северното крило се руши и ако не се вземат бързи мерки има опасност от срутване. В момента там са предприети обезопасителни мерки, но пропитите стени, подове и покрив с влага усложнява състоянието на тази част от сградата. Чобанов предлага банята да се превърне в музей поради невъзможността да се намери инвеститор, който да я възстанови и да запази предназначението й.

В древен Рим термите не са били само място за хигиена, а също и за култура, търговия, срещи и обществени въпроси. Банята е била нещо като съвременния мол, коментира доц. Чобанов.

„В този смисъл, най-големите терми, тези на Диоклециан днес са музей на старите надписи. Банята в Атина още през 50-е години е трансформирана в музей на народното гръцко изкуство“, посочи Чобанов. Това е и аргументът за намерението на общината северното крило на сградата да стане музей, където ще се изложат хиряди експонати открити при разкопките на Ларгото.

В момента дебитът на карстовия извор е намалял с над 30% след земетресението през 2012 година и дори при леки сеизмични събития пътят на водата се променя. Преди няколко години мазета на съседни сгради са били наводнени с минерална вода. Изчисленията показват, че за нормално обезпечаване на нуждите на минералната баня е необходим дебит от 25 л/сек. Сега той е около 12 л, като 8 от тях отиват за свободно ползване от населението на чешмите до банята.


Четете още:

🔴 Нина Добрев се прибра в България за празниците!

🔴 89-годишната Мария Зъбова, която бие камбаните на 'св. Александър Невски': Вярата е достойнство

🔴 Тази реклама за връзката между баща и син спечели сърцата





Източник: stolica





Коментари

горе