Васил Найденов: Преживях силна буря в самолет над Сибир, пържени пилета и манджи падаха върху пътниците
Първият ми полет със самолет беше през 1977 година – пътувахме за Монреал с група
„Тангра“ и
Всъщност заминахме в по-малък състав, не пуснаха всички от милицията. Богдана
беше солистката в групата. Това беше набързо направена група – част от група „Тангра“,
в която тогава бях пианист и други музиканти. Също така Християн Платов беше с нас и много ни помогна. Това е много трудна работа – трябва да свириш
часове наред. Благодарение на него издържахме на напъна, защото трябва да знаеш
по 150 – 200 неща на вечер. Толкова се свирят. Християн само казваше от една тетрадка
на кой номер да отворим и започвахме да свирим на прима виста. Така че в първите
дни Монреал ми се видя черен. Ако не можеш да свириш, си тръгваш още на следващия ден. Там
изкарах дори и рождения си ден.
Заминахме в началото на пролетта и си спомням, че много смешен беше и инструктажът,
който ни правеха преди да тръгнем за западна държава. И за да не застанем пред
витрините и да хълцаме и да се чудим и да се блещим, трябваше да ни подготвят
какво ни предстои. Имахме един барабанист Капъша (Антон Бубев – бел.ред.), той направо цвилеше като застанеше пред витрините,
направо виеше. Питаме го „Защо виеш, бе?“, той ни казва „Само защото ме инструктираха,
че не трябва!“
След що-годе спокойния полет до Монреал, последваха и някои силни преживявания с други полети по работа.
Работех в международно жури в Русия на голям музикален фестивал в Клушино, родният
град на Юрий Гагарин, заедно с Хелена Вондрачкова. След финала имаше коктейл,
който се превърна в голям купон до 5-6 часа сутринта. Качихме се на чартър от
Клушино до летище Домодедово в Москва. В делегацията бяхме заедно с целия певчески
елит –
Това беше и последният самолет, който прие летището в Москва за този злополучен ден. Всички други бяха отменени, заради лошите атмосферни
условия. Тогава казах на всички, че не мърдам от Москва и останах една нощ в посолството.
Андрей Баташов, лека му пръст, беше с нашата делегация и искаше да се прибира, защото имаше
концерти в София и участия в драматичния театър, но аз категорично отказах и останах
в посолството не, защото наистина преживяхме много труден полет. Още в момента,
в който се качихме горе, изведнъж всичко притъмня, а беше сутрин – посред бял
ден. За секунди всичко стана оловно сиво. Имаше изключително силна турбулентност
и това беше през целия полет, почти до кацането ни в Москва.
Освен тези имам още поне 4-5 запомнящи се случки. Пак в Съветския съюз, а и едно
от първите ми посещения в страната. Трябваше да летим от Москва до Сибир – полетът
трае около 4 часа и половина. Първо се качиха стюардесите, махнаха си костюмите
на стюардеси на Аерофлот и започнаха да готвят… пилета. Целият самолет започна да мирише на пържени пилета.
И пак за капак на всичко попаднахме в някаква страшна буря по средата на полета.
Самолетът беше от старите – Ту-154 – и от многото клатене, една огромна лампа
се откъсна от корпуса и падна точно върху количката на стюардесата. Всичките тези
манджи, пилета и безалкохолни се разхвърчаха между хората на борда.
Друг случай – отлитаме в другия край на света. На турне сме в Америка, стартиращо
от Лас Вегас. В този момент организаторът пристига в залата и казва, че току що нашата авиокомпания
е банкрутирала. В Америка, когато има банкрут, всички гишета се затварят за секунди
и самолетните билети вече на важат. Същото се отнасяше и за нашите. Веднага, заедно
с организатора тръгнахме за летището да търсим варианти за полети.
На цялото това бързане, спукахме гума и не знаехме какво да правим и двамата – аз не карам кола, а той изобщо не е наясно как да постъпи. Ходихме 2 км пеша до летището да търсим помощ. Първо – помощ заради анулираните самолетни билети, защото ни чакат на концерт в Чикаго на следващия ден, и второ – да помогнат за колата, която стои 2 км преди летището. В този момент за радост попаднахме на българин – служител на летището, уреди ни и самолетни билети, помогна ни и за колата.
Същият този организатор, само за да натрупа бонуси – мили от самолетни билети – ни беше организирал полет от Чикаго до Ню Йорк с 3 прекачвания на три различни самолета и вместо за 2 часа стигнахме за 7. Като се замисля само през Куба не минахме – само там не спряхме 🙂
Какво четем:
🔴 Докога ще гонят пълния член от езика ни?🔴 Ето коя е улица "Божидар Димитров" в Созопол
🔴 Жълт код за обилeн снеговалеж и вятър в 8 областта! Четири дни ще вали
Източник: delo.bg
Коментари
Последвайте ни във facebook!
