Как си пихме на Нова година по нашенски (Из мемоарите на Дачо Тубата)
По стара българска традиция първо жулваме по една ракия, така, с мезенце, преди яденето. На Запад глупаците правят обратното – пият първо слаби напитки, завършват с твърди. Дори имали правила, че не можеш да мешаш вино и уиски, само бира и уиски. Значи – почват с бира, завършват с уиски. Или почват с вино, завършват с коняк. Глупаци. Бирата е за разреждане, бе.
Ние почнахме с по една домашна с кисело зеле. Пешо извади едно шише, вуйчо му я правил, казва – нема начин да не я опитате, страшна е. Верно страшна, силна, малко люти, парлива и леко мирише на ацетон, ама ни загря и докато отивахме у Кольо, не усетихме студ.
Пътьом ударихме по една бира в бирарията на спирката, да разредим малко. У Кольо софрата още не беше наредена, той извади една туба домашно вино, от дядо му във Врачанско. От отел – леко резливо, но гъсто, силно, едно такова, веднага ти щави стомаха. Затова го разреждахме с лимонада. Викат, че на Запад отелът бил забранен сорт за правене на вино. Глупаци, дядо ми живя до 90 и все отел пиеше.
Кольо извади и едни буркани със свински мръвки с мас, пусна ги в тигана и се размириса хубаво. Извади туршия. Докато се усетим, праснахме тубата – 5 литра, трима мъже и две жени. „Нема лошо вино, има лоши мезета“, казва народът. На Кольо и мезетата му бяха хубави.
Дойде Жоро с една бутилка узо, от Гърция го донесох, вика, пазим го за Нова година. Пихме по едно узо, няма да ходи зян. Цеца не щя, щяла да се напие. Надухме музиката – Тони Дачева – “Море жаден, море гладен”, якоооо…
После тръгнахме към площада, Пешо извади още едно шише ракия, а Спас донесе бутилка уиски – „Аре, пичове, наздраве, да ни върви, все дюшеш да хвърляме.“ Кой какво вече пиеше, не разбрах. По едно време видях Кольо да драйфа в градинката до тротоара.
В полунощ някой гръмна бутилка шампанско и разля в пластмасови чаши. Шибнах я на екс, абе, газиран сок, не го усетих. После подгрях с уискито на Спас. Ревахме, пяхме, Пешо се сби с някакъв, едвам ги разтървахме, а Кольо ядосан удари в земята бутилката с ракията, още недопита – никой не щял от нея, предпочитали уискито.
Към 3 часа някой донесе бутилки по два литра бира, за изтрезняване. Да разредим. Довършихме се. Не помня кой накъде тръгна, на 1-ви се чухме чак вечерта, Пешо ни събра – клин клин избива, вика, елате у нас, има много ядене останало, сварихме и шкембе чорба. Шкембето с лют пипер, че и буркан с люти чушки, препечени, извади от някъде. Много добре ни дойде. После отворихме пак 2-литрова бира, ох, кеф. Всичко взе да ми идва на място.
Към 12 вечерта ми се допи нещо по-силно. Пак извадихме една ракия.
Нова годинааааааа…
Какво четем:
🔴 Васил Найденов: Преживях силна буря в самолет над Сибир, пържени пилета и манджи падаха върху пътниците🔴 Докога ще гонят пълния член от езика ни?
🔴 Ето коя е улица "Божидар Димитров" в Созопол
Източник: e-vestnik