Български актьор реди ламинат в Лондон


Със сигурност по-малко са тези, които познават Вальо Йорданов като актьор от Силистренския театър, от тези, които поне веднъж са чели негово стихотворение. И аз самата първо срещнах поета Валентин, после научих за актьорските му превъплъщения. Преди повече от 10 години беше.

Решихме да ви срещнем с Вальо за Деня на Свети Валентин.

Оказа се, че той изобщо не му е фен, но любовната му поезия спокойно може да бъде подарък за любимия човек.
Какво стихотворение сътвори за деня на Свети Валентин?

Писал съм много стихове за този новоизлюпен празник, но най-много ми е на сърце стихотворението което се казва „Десети февруари“. Това е датата на която в православна България е отредено да се почита Св. Валентина. Католическият внесен празник е като да харесаме и направим кейка наше национално ястие. Е няма как да стане….

поет, актьор
Признавам си – не очаквах този отговор. Вярваш ли в Любовта?

Всеки вярва в любовта. Някой го е срам да си признае, друг е директен и прям, но всеки вярва в нея. А и любовта е толкова различна и все е любов. Има любов към другият пол, към родители, към деца, към Родина….. Няма да изброявам, всеки може да допълни списъка.

Бъди жена! – ще кажа нежно аз.

Защо със друго пак да те сравнявам.

На твоя поглед и на твоя глас

не се научих как да устоявам.

Преследвана и търсена бъди.

Мишена за очите на мъжете.

Да бъдеш друга просто не върви –

така са те създали боговете.

Пали пожар във мъжките сърца

с тайнството, което притежаваш.

Накратко казано – бъди жена,

загадки продължавай да създаваш.

Загадка даже ти си остани,

така ще бъдеш по-недостижима.

Дори животът да се измени –

теб просто трябва, трябва да те има!
Мъжете –поети описвате великото чувство по много особен и вълнуващ начин. Големите любовни поети са мъже, а, уж, по-влюбените и емоционалните сме жените. Защо така се получава ?

Според мен това е от гледната точка. Аз съм чел прекрасни любовни стихове и от жени. Ако все пак това е така, както казваш, то значи, че мъжете по-бързо усвояват речевият парфюм и го ползват ????

поет, актьор
Имаш ли си Муза? Как я усещаш, че присяда до теб?

Музата ми, ще проплача и аз като Висоцки – явно някъде на друго място се е заседяла напоследък . Музата е онова което ни провокира да направим нещо.

Доста от стиховете си последните години написах в метрото по път към и от работа. В Лондонското метро е гъмжило от музи. Музата ми понякога е спомена. Муза е и надеждата за нещо ново.

Научих се да хапя хоризонта,

за да достигна края на света,

да разговарям само със икони,

изпразнен от идеи да тежа.

Научих се крилете да си влача,

да пия даже собствената кръв,

да припознавам изгрева във здрача,

дори последен, да изглеждам пръв.

Научих се да правя от скалата най-меката завивка за плътта,

да вярвам във очите на децата,

да различавам гняв от доброта.

Научих се да разговарям с мрака,

да слушам как луната ми мълчи.

Научих, като бързам, да не чакам,

а бързината как да не личи.

Но как да се науча да живея далеч от моята обичана страна?…

Днес Райна, вместо знаме да развее,

попива с кърпа моята сълза.
поет, актьор
От няколко години ти живееш и работиш в Лондон. Ще кажа на нашите читатели, че там замина актьорът от силистренския театър Валентин Йорданов. Какво стана, Вальо, това май не се оказа поредната ти роля?

Това се оказа изпитание на което аз сам се чудя, че издържах.Не се подадох на много неща тук и успях да запазя себе си като начин на мислене и поведение. Театърът е прекрасна школа. Изграждането на характер е процес и аз при всяка новопоявила се трудност си казвам, че репетициите продължават до изчистването на образа .

поет, актьор
Кое накара актьора Валентин да отиде да реди паркет вместо рими в британската столица?

Една политическа марионетка бе назначена от поредната партия, в която се записа за член, за директор на нашият театър. Целта бе да сложи прът в колелото на театъра ни и да ни закрият. Синът ми беше вече в пубертета и трябваше да помисля за неговото бъдещо учене, а и милият трябваше да разбере, че има отговорен и силен баща.

Приех предизвикателството на гурбетлъка и започнах репетициите на сцената Живот….

Когато се срещнахме в Лондон ми направи впечатление, че си приел този период от живота ти много мъдро, без емоции. Но в същото време, в стиховете ти прозира тъгата. Само в мерена реч ли изразяваш емоциите си?

Навъдиха се толкова много пишещи, които се мислят за гениални и които не пишат за тъга. Аз реших да съм по-различен и да не съм от четените автори, но пък си обичам стиховете защото те са ми единствената разтуха. Аз пиша за всичко. Имам и много хумористична поезия, но най-си обичам социалната поезия.

По-дълбоко от злато не мога да сляза,

по-високо от птица не ще полетя.

Душата ми може да обича и мрази…

Нормална човешка душа…

В църква се кръстя, ала храма си нося…

Пот и сълзи милват мойто лице…

Когато не знам задавам въпроси…

Имам прекрасно дете…

Мога да бъда със скитника скитник,

със страдащият – да тъжа…

Звездите за стиховете някога питам.

Ранява ме – низостта…

Раздавам се целият безрезервно.

Нерядко дори и греша.

Не обичам да се обличам модерно…

Любима тема – смъртта…

Всъщност не съм по-различен от всички.

В тоалетната ходя сам…

Когато цитирам ползвам кавички…

Думите си – на вас ще дам…
Идвало ли ти е да зарежеш всичко и да се върнеш. Ти много обичаш България.

Колко пъти ми е идвало, но няма да си позволя да не мога да изкарам студента си. Казал съм категорично, че като завърши – ще се прибера за винаги. Много ми се ще и в страната ни да се пооправят нещата за това време. Всичко започнало има и край. И на мутрите и лъжците ще им дойде времето. А България освен, че я обичам и я обожавам…

ЕХ, БЪЛГАРИЙО!

АКО СВЕТЪТ Е ЦЪРКВА,

ТИ СИ МУ ИКОНА И

ЧУДОТВОРНА СИЛА В ТЕБЕ ИМА.

НЕ СА МИ ЧУЖДИ НИКАКВИ ЗАКОНИ ДА ТЕ ОБИЧАМ.

ТИ СИ НЕСРАВНИМА.

ЗВЕЗДИТЕ СА СВЕЩИЧКИ В ТАЗИ ЦЪРКВА

И ЦЯЛАТА ДО ПРЕЛЕСТ Я ОГРЯВАТ.

ОТ КРАСОТАТА И ОТ ТВОЙТА МЪДРОСТ…

ЛУНАТА-ОРЕОЛ СЕ ПОЯВЯВА.

МОЛИТВИТЕ, ДА БЪДЕШ, В ТЕБ ПОПИВАТ

И ЦЪРКВАТА СЪВСЕМ Е СЪВЪРШЕНА.

ДЪХЪТ ТИ Е ПОТИР С ИСКРЯЩО ВИНО,

С КОЕТО И СЛЕПЕЦЪТ ЩЕ ПРОГЛЕДНЕ.

НО ВЪПРЕКИ МАГИЯТА ГОЛЯМА,

РОДИНО МОЯ, ПЛУВНАЛА СИ В СЪЛЗИ…

В ЦЪРКВАТА СВЕТЕНОСТ ДРУГА НЯМА,

ТЪРГОВЦИТЕ ВЪВ НЕЯ ДНЕС СА ПЪРВИ.


В Лондон с теб говорехме за това, че би било страхотно, ако поставиш постановка за българите там. Какво стана с тази идея?

Опитахме се да съберем състав, но нещо не се получи. Намерих пиеси, но не попаднах на силно желаещи и можещи които да ме подкрепят и нещата се размиха. Ако намеря хора – ще направим нещо. Странно ми е, че няма театрална българска трупа в Лондон. Тук има какво ли не българско , танцови състави има няколко, но театрална трупа няма. Явно няма потребност за това или пък не сме се срещнали крастави магарета с еднакъв сърбеж ????

поет, актьор
Въпреки ежедневната ти натоварена работа ти не пропускаш културни събития за сънародниците там. Как ти се струва българската общност в Лондон? Легенди се разказват за „хубавата работа, но българска“ и за това, че ние сме единствените, които се делим, дори и в чужбина.

Ще пропусна този въпрос умишлено. Мога да отговоря, но не искам да оставям впечатление в някой който не е още наясно какво е навън, а е поел пътя. Може , този някой пък да намери, че моят отговор го е подвел и объркал. Нека всеки сам отговаря и не се опитва да внушава. Всяка нация си има и бели и черни овце. Всяка нация се гордее с успелите и осъжда неуспелите и пречещите. Затвори има навсякъде, както има и увеселителни заведения…
Харесва ли ти Лондон? Какво научи от островитяните?

В Лондон и в Силистра се чувствам еднакво. Научих, че трябва да ценя всяко мнение, независимо дали е като моето или е абсолютно различно.

Научих, че усмихнатият човек – винаги прави повече стъпки напред, за разлика от мнителните или намусени хора.

поет, актьор
Прословутото английско време как ти понася?

Влагата тук ми идва малко в повече. Кокалите ме болят от влага. Но ако е толкова голям проблем , щях да си остана в Атина където е топло ????

поет, актьор
Започна ли да разбираш т.нар. английски хумор? Кажи ни анекдот в този стил

Не е различен хуморът им според мен. Не се сещам за виц в момента защото комуникацията ми в 99 процента тук е не с англо-, а с рускоговорящи.

Във английската държава
думичка една сближава.
Знаеш ли я, си добре.
Чисти всички грехове.
Sorry е като кивот, мъртъв връща към живот.
Думичка за всеки ден,
тя е речеви мехлем.
Всеки тук се извинява
и с това се забавлява.
Потърпевшите дори казват sorry през сълзи.
Sorry всичко разрешава.
Думата си заслужава уважение голямо.
Тя е ценна като: мама.
Тя е половин език.
Тя е като боен вик.
Тя е като герб и флаг,
с нея нямаш тука враг.
Туй научих засега.
Sorry вече за стиха.


Следиш ли политиката в България? Какво мислиш? Как изглеждат нещата отдалече? Какво съветваш сина ти? Той мислили да те последва в Лондон?

Чак да следя политиката – не, но ги псувам без притеснение всички лумпени от началото на прехода до следващите които ще изберем. За мен нещата изглеждат все още с криле на самолет за жалост. Съветвам сина си, сам да взема решения и ако има нужда от помощ и желае тази помощ от родителите си, да се обърне само и ще я има. Синът ми учи във Военно морското във Варна – 2 курс и е право на негов избор къде и с какво ще се занимава.

Да те целуна искам, тате,
но ти порасна.
Стана мъж.
По облаците ще ти пратя сълзите
като топъл дъжд.
Излез на двора, завали ли,
Ти целят се измокри.
Бъди като баща си силен,
макар целунат от сълзи.
Ще ти изпратя по небето светкавици от любовта,
за да усетиш и сърцето как бие тук,
накрай света.
А слънцето като изгрее,
ти потърси една дъга.
Надежда пращам ти по нея,
да те завие след дъжда.
Сълзите в кърпа не попиват,
сърцето само ги суши,
а мокротата ти отива
от бащините две очи.
поет, актьор
Знам, че в Лондон си готвиш сам, вечер след работа. Искаш ли да споделиш твои рецепти с читателите на „Дневно меню“?

Еми нямам избор. Трябва да се яде нещо. Мога да готвя почти всичко, дори и онова което не е измислено понякога. Ще се изфукам, че почти винаги ми се получават нещата. И майсторите грешат понякога ???? Обожавам разнообразието и готвя всяка седмица ????

В интернета е пълно с рецепти. Моите рецепти са от там и от жена ми която е телефонен навигатор понякога в слалома между тенджерите.
Рецептата на Вальо:

Продукти:

Картофи,
моркови,
червено цвекло,
яйца,
лук,
риба сельодка,
майонеза или сметана

поет, актьор

Начин на приготвяне:

Сваряват се цвеклото, морковите, картофите и яйцата. Нарязваме ги на кубчета, а картофите намачкваме с вилица като паста.Реди се в правоъгълен съд в който ще се сервира на пластове както следва:

Сельодката
Картофената каша
Лук
Майонеза
Моркови
Майонеза
Цвекло по дебел слой
Майонеза

За който не обича риба, това може да се направи и с друг вид месо – например свински пържолки изпечени на тънко.

За съжаление нямам снимка, но пък ето още едно стихотворение:

Как направих мусака…
Иван Звездев на екрана пак приготвя чудеса…
Престраших се.
Ще се хвана да забъркам мусака.
Взех една тава и почнах.
Сложих сбъднати мечти,
две целувки доста сочни,
пет прегръдки…
Да заври.
После с шепа сложих чувства,
от усмивките – пет чаши.
Поразбърках и я вкусих,
липсват спомените наши…
Сложих ги…
Три чаши радост,
цял буркан със благи думи,
тайно сложих стръкче младост,
шест лъжички звездно чудо…
Щом тавата се напълни и на огъня завря,
на вратата ми се звънна.
Чакаха за мусака…
Аромата й обхванал целият квартал в града…
Звездев готви на екрана…
Аз раздавам чудеса…


Какво ще пожелаеш на читателите на „Дневно меню“? Можеш ли да го направиш в стих?

Пожелавам им да се множат и да превърнат този сайт в нашият български фейсбук. Рускоговорящите си имат Однокласники, време е българите да се обединим в нещо наше си. Фейсбука е световна институция и едното не пречи на другото, да сме някъде обединени пред света.

поет, актьор
Лексикон

Любимо ястие. Защо?

Лятото обожавам домати и краставици заради вкуса на произведеното у дома….

Любими подправки

Чубрица, магданоз

Фен на коя национална кухня (небългарска) си?

Фен съм на вкусната кухня. Опитвал съм много видове кухни и всички си заслужават да си им фен.

Любим парфюм?

Обожавам уханноста на истина….

Любимо място в дома ти?

У дома всичко ми е любимо…

В момента чета?

Дневниците със Слава Севрюкова

Следващото ми пътуване ще бъде до…

България

Вярвам, че….

Предстоят хубави години за България!

Любимата ми мисъл е …

„Ако не ти е съдено да бъдеш слънце, недей да ставаш и луна. Бъди червено въгленче, огньово зрънце, дори светулка, но със своя светлина“

Моето пожелание за читателите на „Дневно меню”….

Нека открият моите стихове и да ги почувстват с душите си искрено. Нека станем ято, за да посрещнем Пролетта, защото една птичка ято не прави!

Тази нощ те сънувах,

беше пурпурно синя.

Сякаш бе нарисувана

от ръка на Богиня.

Разпилени косите ти

водопадно се стичаха…

Как блестяха очите ти

със смеха на кокичета…

Ръцете прегръщаха

мойте страсти във блуса…

Беше все същата

и отново те вкусих…

Усмивката-пламък

като трепет премина

през душевният замък

на мойте години

и се спря във сърцето.

Разтуптя го до нежност,

и събуди момчето

за да бъде ти… вечност.

Този миг, в който само

в съня ми бе всъщност,

бе Богиня на храма ми…

Ти си все същата…
поет, актьор
Кой е Валентин Йорданов

Роден съм в Силистра- най-северният север. Завърших ПИМЕ – (Полувисш институт за машиностроене и електротехника), за да избягам от някогашното разпределение след средно образование.
Целят ми смислен живот е свързан с тeатъра.

Започнах още като ученик в детска театрална школа, преминах през Младежка сцена и се озовах на професионална сцена като стажант актьор. Имах щастието да работя с имена като Стефан Стайчев, Станьо Михайлов, Иван Самоковлиев… С поезия се занимавам просто от любов към словото.
Обичам да казвам нещата в мерена реч и кратко.

Стиховете ми са на различна тематика. Имам хумористични, диалектични, любовни, но най много обичам да пиша на социална тема. Обичам България повече от всичко. Награждаван съм в много конкурси.Преди около пет години, напуснах страната и сега работя в Лондон. Мечтата ми е някога, отново да работя В и За България. Женен съм и имам прекрасен син! Публикувам в интернет, но това за мен е репетиционна зала пред живата публика. Интернет никога няма да замени живия контакт. Често ми се случва да пиша директно на клавиатурата, но най-много обичам аромата на мастило върху празният лист. Имам издадени пет стихосбирки: “Крясъкът на пеперудата”- 1993, “Жарава за причастие”2003, “Приятна свобода”- 2007, “Щурец сред звездите”- 2008, “Пеперудени коне”- 2010. Най-голямата ми награда е, ако някой мой стих, достигне до сърцето на читателя.

поет, актьор

Завият ли очите ми с дантела,

посипят ли ковчега ми със пръст,

загледай се в крилете на орела,

разперени като надгробен кръст,

и запомни, че мъж не се жалее

с пресипнал глас и сълзи във очи.

Мъжът обича вино да се лее.

Мъжът обича песен да звучи.

Мъжът обича с вятър да се бори.

Мъжът обича мирис на тютюн.

Той никога на колене не моли.

Заклева се във хляб и във куршум.

На колене мъжът е като знаме,

пречупено сред бойното поле.

Мъжът е мъж, когато се изправи

и тръгне пред препускащи коне.

И ако ти в орела ме познаеш,

снагата си – топола – изправи,

запей ми песента, която знаеш,

единствено от нея не боли.

Разлей ми вино, за да се опия.

Цигара запали – да ми дими.

Повикаш ли ме – няма да се скрия.

Поискаш ли ме – хляба целуни.

 

 

Интервю на Галина Славеева


Какво четем:

🔴 Родопски ветеран от Втората световна война стана на 100 години

🔴 5 прекрасни причини да се влюбите в зодия Близнаци!

🔴 Издирва се Роси

Източник: uniconbg



Коментари



горе