Гайдарят от Калофер Недялко Тонев: Външни хора провалят ритуала ни
Недялко Тонев е роден на 13 септември 1978 г. в Карлово. Щастливо женен е и горд баща на трима прекрасни синове. Тонев е военнослужещ, офицер е в Българската армия. Повече от 20 години той и негови колеги гайдари предвождат участниците в мъжкото хоро в Калофер, което се организира традиционно всяка година на Богоявление. За тръпката, емоцията, организацията и проблемите на събитието, прославило България, четете в следващите редове.
Борислав РАДОСЛАВОВ
- Господин Тонев, каква е емоцията да участвате в мъжкото хоро в Калофер и да отбележите 171 години от рождението на Христо Ботев?
- Имаме двоен празник наистина. За калоферци е изключително голяма тръпка хвърлянето на кръста и мъжкото хоро след това. Тя е неописуема и трябва да се изживее. Не се усеща студът от адреналина. Това е триумф на вярата, на традициите, на родолюбието. Калоферци от малки са възпитани по този начин. Коледа и Богоявление не минават без гайда в Калофер.
- За коя поредна година участвате?
- Не съм ги броил, но със сигурност са над 20.
- Къде е акцентът на събитието?
- Събираме се всички участници от Калофер в къщата на някое от момчетата, за което предварително се уговаряме. Като наближи време за хвърлянето на кръста, с гайди и тъпани приближаваме бента. След това влизаме в ледените води с бавни калоферски песни и когато свещеникът е готов, дава знак кога ще хвърля кръста. Ние се отдръпваме, кръстът се хвърля и който го улови, го дава на най-малкото момче, участник в празника, а той го дава след това на свещеника. Традицията в Калофер е най-малкият участник да вземе кръста без значение кой от мъжете ще го хване. След това започваме да свирим калоферски хора, които се играят в реката, а впоследствие и навън.
- Ще бъде ли затегнат контролът заради множеството футболни фенове и пияни хора от други места, прииждащи в Калофер?
- Предприети са мерки с полицията, докато не влезе калоферската група и не приключи с ритуала, външни хора да не влизат, защото много от тях не са запознати с традицията и се разваля всичко. Така и усещането на хората, дошли да се зарадват на празника, се губи. Задължително контролът и дисциплината трябва да се затегнат, защото идват фенове на футболни отбори и на патриотични клубове. Започва се едно скандиране, пеят футболни песни, които са за стадионите и въобще не е уместно за случая. Другите започват да пеят бунтовни песни, които пак не са свързани със събитието, нищо че са облечени в народни носии. Кой каквото знае и каквото му е на душа, започва да пее, а нещата не стоят така. Проваля се самият ритуал и много от хората остават разочаровани.
- Как стояха нещата миналите години?
- Преди години идваха само хората от околията и се получаваше автентично. Откакто започнаха да идват външни хора, не е същото. Няма лошо, но те трябва да се съобразяват с нас. И да се знае, че след като калоферци приключим с ритуала, могат да влязат и те да усетят тръпката. Лошото е, че все по-рядко се случва да има разбиране. Много от тях изпиват солидно количество алкохол и вече са извън контрол. Не може да се говори с тях нормално. Затова и миналата година се стигна до бой. Имаше човек, застанал до реката, който казваше предварително на външните хора да изчакат. Но не срещаше разбиране и се стигна до кавги и размяна на удари. Всяка година се правят организационни сбирки. Обмислят се различни варианти как да се ограничи това нещо, но според мен е доста трудно. Говорено е с полицията и ще има отсяване вероятно.
- От колко време свирите на гайда?
- Гайдата е символ на Калофер. Има над 200 гайдаря, а в градчето няма и 3000 жители. Още от 3 клас съм започнал да свиря на гайда. В читалището има учител, който преподава на децата. Влязох в читалищния гайдарски състав, който и днес го има и аз още съм в него. Даже двама от моите синове също са в състава и свирят на гайди. Те са на 13 и 11 години. Имам и трети, който е на 9, но все още не се е запалил.
- Какво ви вдъхновява на празника?
- Адреналинът много се покачва и няма думи, с които емоцията и усещането да се опишат. Затова и идват толкова много хора, защото с думи трудно може да се предаде преживяването.
- Хубаво ли е по места хората да си организират хвърляне на кръста и мъжко хоро, а не да развалят празника в Калофер?
- Има доста населени места, които заимстваха този ритуал и го пренесоха там. Както е в Сливен и в Родопите. Това е хубаво и нека на повече места да го направят, а не да се струпват на едно място. Радваме се, че и ние сме дали нещо на България и света. Допреди няколко години го нямаше никъде. Хубаво е, че хората по другите места започват да го правят по този начин. И е хубаво на още повече места да стане, за да не се струпват в Калофер и да се разваля традицията.
Какво четем:
🔴 Майката на Иван Ласкин:Дръж се, моето момче!🔴 ДесиСлава със сладка снимка на сина си за рождения му ден
🔴 Помните ли Наталия Симеонова? Ето как изглежда днес- неразпознаваема е (снимки)
Източник: Днес.БГ
Коментари
Последвайте ни във facebook!
