Атанас Атанасов: Яжте българска храна, за да се чувствате добре и да сте здрави


Усилията трябва да са насочени към дешифриране на генома на човека.

Така ще може да се знае от детска възраст как да се храним, а храната определя здравето 50%, казва акад. Атанас Атанасов управител на Съвместния геномен център към Софийския университет

- Акад. Атанасов, на тазгодишното издание на “Агробизнесмен на България” бяхте отличен в категорията “Учен с принос за българското земеделие”. Използва ли се достатъчно науката в земеделието?

- България има най-доброто на Балканите в областта на земеделската наука - това е “Агробиоинститут” към ССА. Той влезе в Европа още през 1999 г. Бяхме избрани на първо място от всички кандидатстващи научни организации от 13 присъединяващи се страни в ЕС. Бяхме определени като център за върхови постижения на Европа във всички дисциплини - физика, химия, математика, медицина, биотехнологии, екология и т.н. Ние като институт успяхме не само да се запазим, но и да се развием.

- Какво последва от това развитие?

- Започнахме съвместна работа с чужди фирми. Благодарение на това станахме международен клон на института “Норман Бурлаг” в Лестър, Англия. Това ни помогна да бъдем признати сред най-важните земеделски центрове в света. Проблемът е, че селекционните институти не бяха държавно финансирани и не направиха съвместни проекти със западни фирми. А заедно с тях можеше да направим няколко клона, да привлечем чуждите инвестиции още преди 20 години.

- Чия е вината за подобни изпуснати възможности?

- Всичко в една страна е държавна политика и държавна стратегия. Като изключим енергетиката, която е постоянен приоритет на всяка страна, земеделието винаги ще измъква България от всякаква ситуация. Трябваше да се прецени дали е работещо връщането на земята и раздробяването от 3600 едри кооператива на над 22 милиона парчета. Едрото земеделие можеше да се превърне от една собственост в друга, вместо да се раздробява.

Сега земята пак е окрупнена, но, за съжаление, се притежава или арендува от 1500 сравнително едри собственици, останалите практически живуркат. Освен петте култури - пшеница, царевица, слънчоглед, рапица и ечемик и отчасти лозата и виното, останалите не са в активно развитие.

Второстепенните култури като плодове, зеленчуци, етеричномаслените култури, специфични млечни и месни продукти, естествените ни продукти като билки, мед, горски плодове, гъби и и т.н. можехме да превърнем в добавена стойност и силно конкурентни на европейския и световния пазар. Например доказахме и по този начин помогнахме на пчеларите от този край странджанският манов мед да бъде защитен като географска марка в Брюксел. Това показва как науката става и бизнес.

Българската природа прави естествения вкус, цвят и аромат на растенията уникален. На тази основа можехме да развием редица преработвателни промишлености. Ако едно животно се храни с качествен фураж - например от естествените пасища, от него може да се произведат качествено месо, качествени млечни продукти.

В България имаме минерални води за всяка болежка. Това богатство можеше в съчетание с мощен туризъм да се превърне в добавена стойност. Все още това не е загубено, но няма стратегия, няма политика. А чуждият бизнес се възползва от това за свои цели.

- Какви например?

- Типичен пример са нашите билки и гъби. Берат се безобразно, изнасят се, преработват се в лекарства или други продукти и се връщат многократно по-скъпи у нас. При петте големи култури има опасност да загубим производството на собствени семена, защото родната ни селекция западна. Когато коренът на продукт, който се консумира, е български, от тази земя, където сме родени, ще имаме съвместимост на двата генома - на природния продукт и на нас. Така ще се чувстваме добре и ще бъдем здрави.

Ако едно дете е свикнало с бургери или с преработено мляко и отиде на село и яде от домашната крава, която се храни от чистото пасище, ще се получи несъвместимост. Човек трябва или да се адаптира, или ще се разболее. За тези неща не си даваме сметка, но те са сред най-важните причини за здравето.

Вместо да храним 6,5 милиона туристи с чужда храна, да ги храним с родна. Така ще дадем възможност и шанс на малкия производител.

- Каква ще е тази възможност, щом като не могат да предложат достатъчно продукция?

- Да, не може един производител с 5-10 декара да задоволи голям хотел или супермаркет, но ако се обединят няколко малки производители, ще има достатъчно количество плодове и зеленчуци. Когато тези хора се нахранят с вкусните ни продукти, ще повторят, ще препоръчат и на други. Това не може да стане без държавна политика. Когато стоят в Министерския съвет, министърът на земеделието като “производител” трябва да си подаде ръката на министъра на туризма и на този на икономиката като “потребители”. Те да решат българска закуска ли ще направят, или вечеря на туристите, като поканят и производителите за целта. Но не се ли обединим, няма да стане. Същото е в областта на науката. С други думи, нуждаем се от пазарен модел на коопериране.

- Защо организмът не реагира добре на храна, която е произведена извън страната, в която човек е отраснал?

- Причината е в не едно или две съединения, които са типични или не са типични за нашия организъм. Нека вземем за пример киселото мляко. Когато нашите бактерии се изнесат в чужда страна, от третия до шестия месец те загубват активността си. Тоест истинско кисело мляко може да се яде само в България. Организмите трябва да консумират хранителната комбинация, която е произведена от нашата почва, а не в чуждата.

Науката води до технологии, те до иновации. Правилните технологии, които може да развие нашата страна, ще доведат до научния прогрес. Останем ли извън европейското развитие, каквато опасност има, започва да се наслагва неволен негативизъм у нас. Имаме университети, академия, какво ни пречи да се обединим. Холандия например е обединила и образованието, и изследванията, и технологиите. Затова холандските семена за зеленчуци и цветя ги няма никъде другаде.

- Не се ли бърка генното инженерство в работата на природата?

- Бърка се, откакто съществува светът. Въпрос на контрол и регулации е. Едно откритие винаги може да служи и за добри, и за негативни цели. Моята идеология е да се търси полезността на естествените източници. Как да засилиш имунната система чрез природата - било, като ходиш на Витоша всяка седмица или пиеш български чай и ядеш български мед.

И усилията трябва да са насочени към дешифриране на генома на човека. Така може да се разбере кои са слабите и силните страни на определена група хора или на всеки индивид. Ще може да се знае от детска възраст как да се храни човек, а храната определя здравето 50%.

- Откъде идват болестите?

- С климатичните промени се появяват нови щамове болести при животните, растенията и човека. Трябва да сме готови за това, защото те непрекъснато мутират. Доказано е, че когато вирусът иска да се спаси, той влиза в бактерията и оттам попада в стомаха ни. Там той е в латентно състояние, но когато ви отслабне имунната система, вирусът се активизира.

От своя страна, ако бактерията иска да се спаси от вируса, тя насочва ензим с помощта на съответната РНК и го унищожава. Това е естествена технология, която искаме да приложим за здравето на човека и подобряване качествата на растенията и животните. Тя се нарича генно редактиране.

- Защо все се повтаря, че прабабите ни са боледували много по-малко?

- Това до голяма степен е така, въпреки че и тогава е имало заболявания. Ние нямаме много познания за тях. Тогава човек се е хранил повече с естествена храна. Хората са били по-стриктни в постите например. Индустрията замърсява, превземаме горите, правим от тях ниви и пасища.

При преработвателната индустрия например се минава през толкова процеси, че в крайна сметка най-активните и най-полезните съставки отпадат. Така е при брашното, при олиото. В резултат на това отслабва имунната система и затова се разболяваме.

Детето не трябва в началото да е в напълно стерилна среда, то трябва да се бори, да създава имунна система. Може да мине през заболявания, но да изгради имунитет срещу тях. Грижата за абсолютна чистота е нож с две остриета.

- Биологичното земеделие ли е бъдещето?

- Днес с микробиома се оказва, че живеем в симбиоза или антагонизъм с милиардите микроорганизми, които населяват човека, животните, растенията и т.н. Дали ще ни са от полза, зависи как живеем и се храним. В зависимост от това едни бактерии може да станат по-големи приятели или вредители. Много микроорганизми помагат на растенията да усвоят по-добре хранителните вещества и водата, но ние трябва да научим как един микроорганизъм или растения потискат други.

Това може да ни докара постепенно до биоземеделието, което ще редуцира синтетичните торове и пестициди, които се произвеждат. Биологичният продукт е скъп, защото изисква много ръчен труд, но науката може да каже как да се постигне много по-добра и ефективна продуктивност.

- Кога ще има 120-годишен българин, както твърдите, че е възможно?

- Единственият комерсиален продукт, който създадохме, е “Столетникът”. Той се прави в сърцето на Родопите - Смилян. Млякото за него е от едно и също стадо крави, добавя се зрял лук, червен пипер и нерафинирано олио. Те засилват активността на бактериите и действат като антиоксиданти, които елиминират свободните радикали, отговорни за мутациите и заболяванията в нашия организъм. Продуктът се прави само по поръчка, патентовахме го и с него най-много се гордеем.

- Заявихте, че отпадъците в земеделието възлизат на 1,4 млрд. тона годишно. Какво може да се направи, за да превърне държавата ни боклука в средства?

- Земеделието е отговорно за 14-17% от промените в климатичните условия. Ако се върнем при естествените условия на отглеждане, а не да затваряме животните в големи промишлени обори, ще намалим до голяма степен замърсяването.

Това ще предопредели и какви растителни продукти имаме, за да се намали консумацията на месо - да ядем по-малко, но по-качествено и повече растителни продукти. Те са по-естествени и влияят по-добре на имунната ни система. За съжаление, това не може да стане от днес за утре.

Боклукът, или т.нар. биомаса е голям проблем. Доказано е, че до 50% от храната се изхвърля. България няма политика как да използва отпадъците. Поздравяваме Столична община, че вече има микробиални щамове, които се дават на хората и който иска, може да събира отпадъците и да се преработват в естествен тор. Може отпадъците да се превърнат в биогориво, биотор или в биоторбички например.

В пулпа от розовото масло има активни съединения, които ги няма в самото масло, но са много полезни за човешкото здраве. Могат да се използват като естествен тор или за храна за животните. В тях има съставки, които ще изместят антибиотиците.

България засега бяга от истинския дебат за бъдещето на земеделието на нашата страна като един от нейните приоритети в контекста на Общата селскостопанска политика, но той рано или късно трябва да се проведе! На този дебат агробизнесът трябва да разпознае науката и обратното. И ръка за ръка напред. Само тогава България ще има истински прогрес в устойчивото си развитие.

CV

l Роден e през 1943 г.

l Завършва агрономство във Висшия селскостопански институт в София,

специализира в Москва, Франция, Унгария и Канада

l Ръководител заедно с проф. Мария Шишеньова на геномен център към СУ “Св. Климент Охридски”. Центърът беше замислен като съвместен между Селскостопанска академия и Софийския университет, но академията се оттегли

l Член е на 25 управителни и научни съвети и комисии


Какво четем:

🔴 9 кръвни показатели, които казват всичко за здравето ни: ето как да разчетем правилно кръвната картина!

🔴 Д-р Емилова: Коя диета топи тлъстините по корема за най-кратко време?

🔴 Българка е обвинена за банкова измама за 2 милиарда долара

Източник: 24 часа



Коментари



горе