Смаялата света и влязла в историята българка: За големия успех, желанието да стане полицай и как ступвала момчетата в училище

През ноември 2018 година талантлива наша спортистка смая всички, поднасяйки голяма сензация на световното първенство по карате за мъже и жени. 18-годишната Ивет Горанова, родом от Долна Митрополия, завоюва бронзов медал. И то още в дебюта си на Световно за жени. Националката от плевенския клуб Петромакс впечатли с успешното си представяне в категория до 55 килограма "Кумите" на надпреварата, провела се в Мадрид.

Успехът на Ивет в Испания е исторически. Горанова е първият български състезател, спечелил медал за родината ни от световно първенство по олимпийско карате за мъже и жени.

По-рано през годината тя има и пето място на Европейско първенство за жени (отборно), както и второ на Световна купа до 21 г.

След фурора Ивет заслужено е сред номинираните родни таланти в съвместната анкета на БЛИЦ и Министерството на младежта и спорта - "Спортист на България до 18 години за 2018-а". Гласуването продължава до 10 януари.

Горанова даде интервю за БЛИЦ, в което говори не само за изключително успешната си година. Оказва се, че тя е без конкуренция в България. За девет години е допуснала само две загуби от сънароднички. Големият талант заслужено беше избирана и за най-добър спортист на Плевен за 2017 и 2018 г.

- Ивет, поздравления за успешната година, в която смая света с третото място на Мондиала в Испания. Каква е формулата за успеха?
- Формулата е много тренировки, изключително много дори. Постоянство най-вече, защото без него няма как да постигнеш високи резултати. Много упоритост също. Най-вече, когато ти е тежко, не трябва да се отказваш и накрая резултатът идва.

- През 2018 година имаш още пето място на европейско първенство за жени (отборно) и второ на Световна купа до 21 години. Какво предстои през 2019-а?
- Предстоят изключително много състезания и лагери. Първото е на 12 януари - международен турнир. Той се явява контролно състезание преди Премиер лигата в Париж на 25 януари. Премиер лигата е първото състезание, на което ще трупаме точки за Олимпиадата в Токио през 2020 година. Най-важните две състезания до лятото са Европейското през март за мъже и жени в Гуадалахара (Испания), на което трябва да влезеш в Топ 5 в категорията си, за да участваш на Европейските олимпийски игри през юни в Минск. Който стане първи в тях, директно получава квота за Токио 2020. Тези две състезания са най-важните през 2019 година.

- Целта постижима ли е - спечелването на квота за Олимпиадата?
- След силното ми представяне на турнира в Китай през декември, вече смея да твърдя, че имам доста голям шанс. Завърших пета в надреварата по олимпийско карате Серия "А" в Шанхай и сега съм седма в ранглистата за Токио 2020. Наистина шансът е огромен и с много труд смятам, че ще постигна основната цел. На първо място е важно да съм здрава, за да мога да играя на всички турнири и да трупам точки.

- След впечатляващото представяне на Световното за жени чувстваш ли се вече натрупала опит, въпреки крехката възраст?
- Като навърших 18 години нямах никаква увереност. Но все пак започнах ударно, защото само седмица след като станах пълнолетна станах първа на Балканиадата за жени. Но все още не ми достигаше увереност. Истината е, че на Световното отидох без очаквания. Просто отидох да играя, да се забавлявам и да трупам опит. Оказа се обаче изключително правилно решението, което взехме с треньора ми Ангел Ленков - да променим категорията точно две седмици преди Световното. Решихме да премина до 55 килограма. Несъмнено това е моята категория. И на двете състезания, в които участвах до 55 кг, се борих за медалите.

- Сигурно се налага да сваляш килограми?
- Да, преди всяко състезание свалям по 2-3 кг.

- Как ти се отразява?
- Когато сваля килограмите преди състезание, за да вляза в категорията под 55 кг, се чувствам по-добре, по-бърза дори. В началото се подложих на методиката на доктор Емилова - бях само на чай и плодове. С треньора ми Ангел Ленков посещавахме и клиниката й във Варна.

- Кога се случи това?
- През 2017 година. През февруари имаше европейско първенство за девойки, на което бяхме домакин. Три месеца преди него разкъсах мускулно влакно на рамото. Не тренирах известно време, водих индивидуална подготовка и качих килограми. Тогава решихме пак да играя на долната категория - 53 кг. И един месец преди Европейското бяхме четири дни при д-р Емилова. Подложихме се на диета с треньора ми - нещо, което ми се случи за първи път. Но важното беше да сляза под 53 кг и се радвам, че успях. И сега преди състезания използвам методите й. Те са повече за прочистване, което ми се отразява много добре. Преди Световното в Испания имаше хора, които ме питаха и недоумяваха как може точно преди голямо състезание да променям категорията и да експериментирам. Оказа се много правилен ход, след като стигнах до бронзовия медал при дебюта си на Световно за жени.

- Освен Ангел Ленков, кои други хора стоят зад успехите ти?
- Няколко са треньорите до мен - Деница Панталеева, Десислава Лачовска - жената на треньора ми Ангел Ленков, кондиционният треньор Светослав Топузов, шефът на клуба ми "Петромакс" Русалин Русалинов. Изключително съм благодарна на всички.

- С успехите през 2018 година заслужи номинация в анкетата ни "Спортист на България до 18 години за 2018-а". Радваш се на солидна подкрепа, ще успееш ли да спечелиш?
- Благодаря ви за честта, която оказвате на нас - младите спортисти на България. Радвам се, че много близки, познати, дори и непознати гласуват за мен и ме подкрепят. Ежедневно следя класирането, ежечасово дори. Но не е важно на кое място ще завърша. Важно е, че толкова много хора ме подкрепят и ми се радват. Надявам се, а и давам всичко от себе си и аз да продължа да радвам хората с успехи.

- Как се насочи към каратето и от колко годишна тренираш?
- През 2009 година започнах да се занимавам с карате. Преди това с народни танци - от 6-годишна. Близо две години съчетавах и двете, след което се отдадох изцяло на каратето - лагери, тренировки, състезания. Въпреки че народните танци останах на заден план, сега още имам желание да танцувам. Но просто не остава време, тренирам по два-три пъти на ден. И по празниците много не почивах, подготвях се с кондиционния треньор.

- Помниш ли първото си състезание?
- 2010 година в Кнежа - една година след като започнах да тренирам. Участвах в турнир, който спечелих. Два месеца след това станах първа и на Републиканското първенство. За вече 9 години в каратето имам само две загуби и смело мога да заявя, че нямам конкуренция в България.

- Сигурно вече имаш доста медали?
- О, над 200 са. Загубих им бройката.

- Сестра ти Габриела също е каратистка?
- Беше, но миналата година спря да тренира. Тя е две години по-голяма от мен. Реши да заложи на образованието си, учи във Военния университет във Велико Търново. Аз пък ще кандидатствам в Академията на МВР. Мечтата от дете ми е да стана полицай.

- Освен сестра ти, има ли други бивши спортисти в семейството ти?
- Баба ми Марияна Николова е тренирала лека атлетика. Дори и сега още може да прави шпагат. Баща ми е бил футболист, искал е да влиза в спортното училище, но родителите му не са го пуснали.

- Използваш ли способностите си и в живота, била ли си се с момчета?
- О, разбира се. Имала съм спречквания в училище. Учих в Долна Митрополия, където живея. Там бях до пети клас. Случвало се е да се сбивам с момчета. И все завършваше тежко за тях. Веднъж и с боксьор се бих, и него ступах. Но след като пораснах се поукротих.

- Имаш ли идол? На кой спортист се възхищаваш?
- Нямам идол, уважавам всички добри спортисти. Стремя се да уча по нещо от всеки.

- Какво желаеш да ти се случи през 2019 година?
- Най-важното всички да бъдат здрави, да тренирам усърдно, без контузии и дано тази година бъде още по-успешна от миналата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ