Секретният фонд



Как извадили изпод кюмюра охридската корона и златовезаната плащаница на византийския император Андроник II

Божидар Димитров обичаше да разказва истории. Една от тях бе за Секретния фонд и как от тъмните подземия на Съдебната палата в София, изпод черната пепел на тонове въглища е изровил няколко стари военни сандъка. По тях още стояли непокътнати печатите на две от българските дивизии, сражавали се в Първата световна война в Македония и Одринска Тракия.

Когато той и още няколко експерти от Националния исторически музей отварят сандъците, вместо ръждясали снаряди вътре намират непокътнатите съкровища на 750-годишната Охридска архиепископия. Най-дълго съществувалата българска църковна институция, както обичаше да уточнява Божидар Димитров.

В сандъците имало предмети от злато и сребро, свети мощи, златовезана плащаница и ценни икони, останали запечатани в мрак и укрити за света в продължение на осем десетилетия.

Тези впечатляващи артефакти, част от т.нар. Секретен фонд, били спасени от разграбване и унищожение по време на Първата световна война от

специален отряд,

воден от трима

бележити учени

- професорите Богдан Филов, Йордан Иванов и Атанас Иширков.

Най-ценният от експонатите на Секретния фонд, изложени днес в Националния исторически музей, е златната корона на Охридския архиепископ.

Предполага се, че патриаршеската митра е специален подарък от Венеция за охридските архиепископи, които в периода XV-XVII век все по-често започнали да се подписват с титлата “патриарх на българите”. Това е време, в което Европа е в смъртен двубой с Османската империя, стигнала е вече до стените на Виена. Свещената Римска империя, Венецианската република, Полско-литовската държава и Русия се съюзяват в т.нар. Свещена лига, за да спрат агресията на османците в Централна Европа. А титлата “патриарх” на Охрид е била нужна като свидетелство, че носителят на короната представлява целия християнски български народ.

С избухването на Първата световна война директорът на тогавашния Народен музей Богдан Филов праща писмо до командващия армията ген. Никола Жеков с молба учените да не се мобилизират и изпращат на фронта. Вместо това да бъде сформиран секретен отряд, който да издирва, събира и спасява от погромите на войната ценното историческо наследство. Така хората на Филов стигат до църквата “Света Богородица Перивлепта” в Охрид, където намират короната. Освен Охрид отрядът обикаля и епархиите в Битоля, Серес и Драма.

Короната пристига в София през 1916 г. заедно с други спасени ценности.

“Всичко е занесено в Народния музей, в старата Буюк джамия, където сега е Археологическият музей. За съжаление, малко след това идва Ньойският договор, съгласно който, клауза 126, ние трябва да ги върнем на страните, които са заели нашата Македония”, разказваше Божидар Димитров.

Затова съкровището

било скрито

От 1925 г. то става законна българска собственост, но въпреки това никой не дръзва да го извади на показ и то е забравено. Едва през 80-те години на ХХ век пренасят сандъците от Археологическия музей в мазетата на Съдебната палата, където по това време се помещава Националният исторически музей. И отново настъпва забвение.

Сандъците са в мазето, където по някое време се съхранява и кюмюр за печките на музея. Фондът е разсекретен чак през 1992 г. със съгласието на Министерството на културата. 

Божидар Димитров

Когато го видях за последен път, Божидар Димитров се върна към спомените си от онова време: “Тогава започна дългият и тежък процес по консервация и реставрация. Но да ви кажа за короната. Пратих едно от нашите момичета с короната в музея “Земята и хората”, защото по онова време само там имаше специалисти по камъни.

Тя сложи короната

в пазарската си чанта

и тръгна с

градския транспорт.

Сменила два трамвая, докато стигне. След два часа ми се обажда директорът Малеев, който казва да взема полицаи със себе си и с една кола да дойда в музея. Посрещна ни с целия си екип пред вратата на музея. Короната ти, вика, е от диаманти и рубини, 200 и колко бяха, 36-каратови, 70 изумруда и не знам какво още. Питам го, като пари колко прави това? Вика, само камъните, без художествената стойност на короната, към 40 милиона долара. И аз изтръпнах. Полицаите и те изтръпнаха. Пребледняха. Прибрахме се нормално в музея. И чак тогава разбрах, че един от тях не си е взел пистолета, другият си го взел, но нямал патрони за него.” 

На плащаницата, която византийския император подарява на Охридския архиепископ, пише: "Пастирю на българите, спомни си при служенията за владетеля Андроник Палеолог"

В Секретния фонд е и прочутата плащаница, подарена от император Андроник II Палеолог на охридския архиепископ, за да служи с нея в църквата “Света София” в Охрид. На императорския дар е извезан надписът: “Пастирю на българите, спомни си при служенията за владетеля Андроник Палеолог”.

Димитров разправяше с голям кеф как, като ходел в Охрид, тамошният владика все го питал:

Божидаре, кога ке ми

вратиш плащаницата?

А той му отвръщал: “Дядо владика, на тая плащаница пише, че императорът я е дал на българския пастир, а волята на дарителя е свещена. Когато Охридската патриаршия се върне в Българската православна църква, ще ти я върна барабар с витрината, в която съм я сложил.” 

Андроник II Палеолог

Такива истории обичаше да разказва покойният директор на НИМ. Всъщност от мрака на разни подземия и пълната с недоразумения балканска история той вадеше в цялата им прелест не само златни корони и плащаници, но и автентични свидетелства за това, че историята може да бъде не само бреме, но и огромно богатство. Оцелели като по чудо заедно с другите великолепни паметници на българската култура и държавност, артефактите от Секретния фонд всъщност са доказателство за историческата памет и националната принадлежност на хората, обитавали тия древни земи. Затова Божидар Димитров не спираше да разказва истории...

Още в патриотичния брой на списание TREND 



Какво четем:

🔴 Кристалина Георгиева поема ръководството на Световната банка

🔴 За алкохола, таланта и човечността

🔴 Да се върне Uber! (или неволите на една жена, когато се случва да остане без кола)

Източник: 24 часа



Коментари



горе