Той е бил и тракторист и леяр, и депутат! Дебютира в киното едва на 37 години и става едни от най-големите
Един от най-емблематичните ни и обичани актьори Петър Слабаков си отива от този свят на 86 години на 17 май 2009 година. Диагнозата му е рак – нещо, което той никога не разбира. Синът му Андрей и съпругата му Цветана Гълъбова решават да скрият от него зловещата истина. И наистина, така удължават живота му.
Когато здравословното му състояние се влошава, Андрей го докарва от село Бериево във Военна болница, където след няколко дни издъхва.
Големият ни актьор Петър Слабаков е член на многолюдна фамилия. Името Слабаков идва от прапрадядо му Никола, който бил слаб и затова му казвали отначало Никола Слабото, а после прякорът станал фамилия – Слабаков.
Всички знаят Петър Слабаков просто като Слабака. В интервю той разказва: „В Мъжката гимназия в Шумен единствено Страхил, който седеше зад мен, ми казваше Петър. Всички други ме наричаха Слабак. Реагирах само на Слабак.“
Родът му тръгва от Лясковец. Двамата прадядовци — Петър Манолов (по майчина линия) и Иван Слабаков (по бащина линия) са участници в четата на капитан дядо Никола през 1856 г. След едно от сраженията с турците Петър Манолов е ранен. Пленяват го и го изпращат в Диарбекир, където умира.
След разгрома на въстанието, Иван Слабаков се укрива в Габрово и Лясковец, а по-късно заедно с други четници емигрира в Белград.
Слабака през целия си живот се гордее с двамата прадядовци, чиито имена са на паметна плоча, поставена в чест на участниците във въстанието в Петропавловския манастир над Лясковец.
След години синът на Иван Слабаков – Димо се жени за дъщерята на Петър Манолов – Марина. Това са неговите дядо и баба. Слабака се гордее и с друг сродник — братът на Димо Слабаков — Христо, който е бил член на революционния комитет, основан от Васил Левски. Самият Левски е нощувал в дома на дядо му Петър.
Актьорът изповяда в книгата „Петър Слабаков, който знае 3 и 300“, че ще помни до края на дните си и балканското село Градница и първия си учител – габровският краевед и еколог Илия Габровски. „Беше човечен – обичаше и хората, и животните. Научи ни да обичаме природата. И зиме, и лете ни преподаваше все навън. В Градница убиха единия щъркел на баба Кала и ние го погребахме в двора й, поставихме на гробчето паметник с надпис „Щъркел“ и около него – дървена ограда“, разказва бъдещият еколог, който се бори за чистия въздух на Русе.
След като се пенсионира, се заселва в съседното село Бериево заедно със съпругата си – актрисата Цветана Гълъбова, и там живее до края на дните си.
Рядко са неподправените души като Петър Слабаков, който е бил и тракторист и леяр, и депутат. Във Великото народно събрание – от СДС, а в 37-то Народно събрание влиза с червената бюлетина. Но никога не изкривява сърцето си с лъжа и не прави нищо за облаги. Три пъти го изключвали от БКП.
Дебютира в киното едва на 37 години. Масовата публика не го познава без характерните му бръчки.
И става едни от най-големите.
Бунтар до мозъка на костите си. Един непоправим хулиган, който не търпи лъжата и лицемерието. Негови приятели още помнят как влизайки в известно бургаско заведение, казвал: „Ако има милиционери, да излязат!“
Без да му пука – достолепен, и нетърпящ възражения!
Петър Слабаков е роден е на 23 април 1923 г. в Лясковец.
Завършва средно образование в Шумен.
След 9 септември 1944 г. е доброволец във Втората световна война.
Работил е като тракторист (1946), книговодител (1948 – 1950), в конезавод, леяр (1951 – 1952).
Завършил е Икономика на промишлеността. Има над 120 роли в киното, между които „Шибил“, „Пленено ято“, „На всеки киллометър“, „Самодивско хоро“, „Щурец в ухото“, „Сладко и горчиво“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Цар и генерал“ и др. Получава „Аскеер“ за цялостно творчество.
От брака му с Кина Дашева се ражда Андрей Слабаков, режисьор. След това се жени за актрисата Цветана Гълъбова, бивша съпруга на големия режисьор Методи Андонов.
Играл е в Варненски общински театър Варна (1953 – 1957), Драматичен театър „Адриана Будевска“ Бургас (1957 – 1960), Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив (1960 – 1963), Трудов фронт София (1963 – 1964), Народен театър за младежта (1964 – 1965), Драматичен театър „Боян Дановски“ Перник (1965 – 1966), Театър на Народната армия (1967 – 1971), Театър „София“ (1972 – 1979) и Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1980 – 1991).
Той е сред учредителите на Комитета за защита на Русе (март 1988 г.) и на Клуба за гласност и демокрация, на Независимото сдружение „Екогласност“ (1989 г.) и на СДС (декември 1989 г.).
Председател е на НС „Екогласност“ (ноември 1989 – март 1990). Председател е на партията „Политически клуб „Екогласност“ – от 1992 г. до юни 1995 г., когато напуска като председател и като член.
Депутат в 7-то Велико народно събрание от Русенски многомандатен избирателен район (1990 -1991) (от листата на СДС) и в ПК „Екогласност“ 37 Народно събрание (1995 – 1997) (от листата на БСП).
Валерия КАЛЧЕВА
Какво четем:
🔴 Иван Ласкин: Политиците са като пора, направи си дупката и дотам!🔴 Пребитият от роми във Войводиново е ефрейтор с 12 г. стаж в Специалните сили
🔴 Млади лекари се върнаха от Германия, за да лекуват в България
Източник: socbg