Трябва ли да те наказват, ако издърпаш ухото на детето?


Законът да не прескача граници в отношенията родител - дете

Малко са ви били като малки - това си е фраза, която битува и до днес. Когато се държиш неприлично, когато вършиш необщоприети неща, когато постъпките ти са невъзпитани и неморални, когато ти липсват първите седем години. Универсална е.

Фактът, че това съждение си има свой живот, доказва правотата му. Не става въпрос за малтретиране и ежедневно домашно насилие. Моля да се разграничават тези неща. Едно е да използваш детето си като боксова круша, защото ти е криво, защото си се напил или защото светът ти е черен, недоволен си от собственото си битие или трябва да си го изкараш на някого. Затова

законът трябва да бие през пръстите без никакви уговорки

Но много моля законът да знае докъде може да се разпростира - според чергата си, т.е. между кориците на Наказателния кодекс. Да не пъхнат там недоносче.

И ще ви кажа защо не съм съгласна, именно като родител. И като бивше дете. С примери. В моето семейство, в което съм отгледана и възпитавана, се употребяваше името на татко Песталоци. Кой е той точно - незнаещите да видят в гугъл. Един от великите световни педагози, отричан като методика, но понякога много полезен като практика. Децата са пластилин. От родителите зависи каква фигура ще излезе от тях. Естествено, че не са тесто, което биеш в масата 100 пъти, за да ти бухне питката. Естествено, че не са и купчина брашно, което вятърът да пилее, накъдето му скимне, нито вода, която да се разлива от отворения кран на чешмата и да наводнява къщата през ден.

Когато ваеш фигура по свой образ и подобие, хеле пък като проекция на несбъднатите ти мечти и природни дадености, трябва много да внимаваш, просто защото не си Господ. Не си и "Дървен Господ", тоест наказателната пръчка, която да играе, когато детето не върви по пътя, който ти си му избрал, без изобщо да го питаш.

Обаче. Понякога просто се налага да наложиш наказание. Да плеснеш по дупето. Да ошамариш. Леко, но категорично. Насилието поражда насилие, да, но галенето с перце подпомага потомъкът ти да литне, пък да ти се качи на главата. Да расте с мисълта, че всичко му е позволено и няма граници, които не бива да престъпва. Педагогика. Не се учи от дебелите книги, учи се в движение от опит. Обикновено горчив.

Аз помня

единствения бой,

който изядох

Четвърти клас, живеем в новостроящ се квартал, от училище отиваме три момиченца в дома на четвърто да четем старогръцки митове и легенди от едно разкошно издание и да си играем на богини. Не се смейте, всяко поколение с игрите си. Та - училището свършва в 12 на обяд, аз се прибирам към 18 ч с книгата под мишницата, щастлива и безотговорна. Посреща ме татко и аз най-спокойно му отговарям къде съм била, учудвайки се какво пък толкова, че не съм се обадила първо, дето ще ходя на гости. Може ли някой да си представи какво е правил този човек, баща ми, през тези 6 часа, в които мен ме няма? Как е обикалял улиците, колко пъти е ходил до училището, разпитвал ли е всеки срещнат дали е видял едно такова и такова момиченце, никога не ми е казвал. И не съм и питала, разбрах го, когато 5-годишният ми син изчезна за 20 минути и аз не знаех на кой свят се намирам от ужас и безсилие, докато се появи от съседния вход и обясни, че е “придружил едно момиченце”.

Мен татко ме метна по корем на леглото и ми опали обратните части с каиша.

Аз нашляпах сина си

по същия начин с

голи ръце,

щото нямах каиш. Аз обаче никога повече не ходех където и да било, без да поискам разрешение, синът ми никога повече не мърдаше от детската площадка. Болката от ударите тялото забравя. В съзнанието обаче остава наказанието, което година след година бива осъзнавано и запаметявано не като болка, а като опит какво не трябва да правиш и какво причиняваш на близките си с неразумните си действия.

Всеки нормален човек има подобен спомен. Не, аз не съм бита като малка, затова помня и знам какво е да минеш границата. Това е едната страна, възпитателната. Другата, която иска да ни наложи законът, е по-страшна.

Децата винаги търсят (и намират) вратички, за да се измъкнат от рамките, наложени от родителите. Особено когато им забушуват хормоните.

Конфликт между поколенията е имало, има и ще има. Забраняват ти нещо, защото са “вехти”, “дърти”, “нищо не разбират” и т.н., знаете определенията. Когато си на 30, а детето ти - на 10, разликата между вас в неговата глава не е 20, а 200 години. Как да разбере страховете ви?

Абсурд. Вие обяснявате, то кима и решава, че ще прави, каквото иска, а не каквото обяснявате. Ох, нали и то иска опит да придобие.

Трябва ли да го оставим да се опари, за да не пипа повече печката въпреки нашето “къх” и “джиш”? Зависи от евентуалните последици, които ние като родители преценяваме. Най-страшната отговорност. Но сме я поели в момента, в който сме решили да ги имаме тези наши деца. Тези деца, от които нямаме право да изискваме благодарност. Благодарността се заслужава. Години след “опасната” възраст.

Децата са бунтари

по презумпция

Когато им отвориш вратичка за отмъщение, те се възползват. Плеснеш ги през устата, защото ти отговарят непристойно, и моментално хукват да се оплакват, за да видиш ти, че и те имат права. И ти одрусват глобата от съответните служби според съответния закон. Какво се получава? Плащаш съответната сума и се чудиш как да вържеш двата края, за да осигуриш на същото това обидено и искащо правата си дете ядене до края на месеца, нови обувки или обещаното кино.

Кой какво печели? Ами отговорете си сами. Според мен няма печеливши, а само губещи. Наказваш родителя и два пъти повече наказваш детето! Повтарям първоначалната уговорка - иде реч не за системно домашно насилие и за издевателства, а за издърпване на ухото, перване през устата или два шамара, колкото да му пламнат бузите и да му светне, че има правила, които не трябва да се нарушават.

Защото, ако липсва бащиният шамар, който е превантивен, много лесно ще дойде шамарът на правосъдието, който е ефективен. Дървеният господ на обществото и животът ще влезе в ролята на татко Песталоци. Ако не разбирате към каква бездна искате да отворите врата, значи наистина малко са ви били като малки.

Маргарита Петкова


Какво четем:

🔴 Хасковлия намери 2000 лв. в банкомат, предаде ги в полицията

🔴 Симона, на която социалните взеха детето: Не съм луда, искам си го!

🔴 Орлово око – мястото, което ще те накара да полетиш

Източник: 24 часа



Коментари



горе