Пловдивските тепетата – огледален образ на Голямата мечка



Пловдивските тепета са огледален образ на съзвездието Голямата мечка. В книгата на Йов то е записано с името Аса, което се припокрива с най-старото име на Пловдив – Ясъ тепе.

Тезата, че още преди потопа красивият и чуден град е имал свещено значение, доказва пловдивчанката Парашкева Фичева в книгата си „Твърдата небесна – Едем“. Авторката, геоморфолог и географ, разказва каква е уникалната връзка на древния град с Едем, пише Марица.бг.

Преди повече от 10 години Фичева участва в експедиция по Марица, свързана с живота и смъртта на Орфей и град Дион, без да има намерение да пише каквото и да било.

По-късно обаче се натъква на редица съвпадения в Библията, книгата за Енох, звездната карта, „Метаморфози“ на Овидий и класическата летопис „Богове, гробници и учени“.

„В книгата описвам, че Пловдив преди потопа и след него е центърът на Земята, а по имената на тепетата може да се направи извод за най-древната история на града ни“, разкрива Фичева.

Хълмовете са подредени точно като най-ярките звезди в съзвездието Голяма мечка – 7 на брой.

Една от звездите – Бета, е била не много високо тепе, заличено вероятно през бронзовата епоха. Звездата Алкор, която отговаря на Марково тепе, е бледа и може да се види само от хора, които са с добро зрение, разказва Фичева. Ето защо и тепето е било ниско. То е спътникът на звездата Мицар, или днешния Бунарджик. Небет  тепе е алфата на съзвездието Голямата мечка. Там е имало древно светилище, посветено на Бога, който създал тепетата, звездите и слънцата, уточнява авторката. Името на Небет тепе означава Небе отвъд.

Според събраните данни на Фичева на Сахат тепе е имало дворец – палат на Сол, бог на Слънцето, Феб или Аполон. Там е имало и астрономическа обсерватория, от която се е измервало отклонението на небесната ос. Неземните красоти на обсерваторията Палатиона са описани в „Метаморфози“ на Овидий, книга 2 „Фаетон“. Може би названието й Палатиона е дало и името на града Палатина, откъдето и Пълдин, предполага Фичева.

По думите й самите скали на тепетата са не по-малко любопитни. „Немският геолог д-р Гюнтер Мьомус пише дисертация за геологията на скалите, които изграждат тепетата. Той установява, че никъде в света няма такъв сиенит като пловдивския и го нарича пловдивит. Българските геолози също го смятат за неповторим.


Какво четем:

🔴 Николай Хайтов - Мъжки времена

🔴 Благоевградчанка кара "Мерцедес" за 200 бона, но ѝ се свиди да си плати за паркиране!

🔴 Бивш възпитаник на ПМГ "Васил Друмев" е преподавател в престижен университет във Франкфурт

Източник: opoznaybulgaria



Коментари



горе