(С)цената на културата - Площад Славейков


От няколко дни в мрежата се завъртяха сумите от бюджета на откриващото събитие „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“. Ще оставя настрана въпроса дали са много или малко, какво друго можеше да се направи с тях, защо излезе толкова скъпо и т.н. Оценките за съдържанието също не са малко, както и тези за формата. Бих искал да направя, обаче, една кратка интерпретация на цифрите.

Общата цена на договора за създаване, организиране и провеждане на официално откриващо събитие на проект „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“ е 1 842 024 лева без ДДС. Ето как са разпределени тези пари:

71% – технически и инфраструктурни разходи;

21% – организационни разходи, в това число управление, планиране, пътуване и настаняване на техническия и управленски персонал;

5% – разходи за артисти, режисьор и доброволци;

3% разходи за костюми.

В разходите за артисти се включват и хонорарите за доброволци, водещ, композитор и някакво лицензиране. Ако приспаднем и тези суми, без да е ясно какъв е хонорарът на композитора и какъв дял от сумата се пада на това лицензиране, разходите за артисти падат някъде между 3,6% и 4,7% от общия бюджет.

Можем да добавим и разходите за техника, ел. захранване и огради, медийно покритие, както и още едни пари, платени на фирмата-изпълнител за нейната „идейна творческа концепция“, но общата картина не се променя и тя е следната:
делът на артистите в това събитие е пренебрежително малък. Намира се някъде между разходите за костюми и за настаняване. Само за хотел и храна сме платили с около 17 000 лв. повече, отколкото за артисти. С други думи – откривайки „столицата на културата“, платихме повече за бахур, отколкото за култура.

Вероятно всичката техника, организационни усилия и концептуален талант са имали за цел да създадат най-добрите условия за изява на участниците в концерта. Сигурно нямаше как да ги видим и чуем без озвучаване, видеостена и всички онези хора зад кулисите. И все пак, отреждайки толкова нисък дял на съдържанието, за сметка на всичко останало, не изместваме ли фокуса? Не показваме ли на себе си и света къде в ценностната ни система стои творческият труд? Или открихме европейската столица на инфраструктурата?

Все пак се успокоявам, че това може би е ценностната система единствено на журито на Фондация „Пловдив 2019“, одобрило артистичната концепция и по-конкретно на българския продуцент и оператор Димитър Гочев, артистичния директор Светлана Куюмджиева, зам.-директора Гина Кафеджиян, адв. Димитър Костов и немския преподавател проф. Ханс-Дитрих Шмит, а тук е редно да добавим и имената на британския режисьор Кристофър Болдуин и българския продуцент Стефан Еленков, които заменят Димитър Гочев и проф. Шмит като членове на журито, избрало немската фирма „Фейс7 Перформинг.артсГмбХ“. Простете за дългото изброяване, но отговорните не са безименни. Имена… ако съдим по тях, може би подкрепяме и някоя немска столица на културата.

Накратко, гледайки бюджета на откриването, изпъква следната пропорция: 1 хореограф = 200 кукери = 1000 доброволци. Децата-участници са безплатни.


Какво четем:

🔴 Нови ограничения? Ще караме с 30 км/ч в градовете и с 80 км/ч – извън тях (ВИДЕО)

🔴 Притча: Вярвай в себе си и ще постигнеш чудеса

🔴 Може ли 2 млн. българи да са се евакуирали от България, а броят на депутатите да продължава да бъде 240?

Източник: Площад Славейков



Коментари



горе