ЧАШИ ЗА ВИНО - ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ

ЧАШИ ЗА ВИНО

КОГАТО БЕДНОСТТА МИ БЕШЕ МЛАДА -
КАТО ЖЕНА МИ МЛАДА, КАТО МЕН, -
СИ КУПИХМЕ В ЕДНА ДЪЖДОВНА СРЯДА
ДВЕ ЧАШИ ОТ ЕДИН СЕРВИЗ ЧЕРВЕН.

ЩАСТЛИВА БЕШЕ ПЪРВАТА ВЕЧЕРЯ:
ДВЕ ЧАШИ ВИНО - ЦЯЛА НОЩ ЛЮБОВ.
А ЕТО МЕ СЕГА - ОТ СТУД ТРЕПЕРЯ
СРЕД МЕБЕЛИ СЪС ПОЗЛАТЕН ОБКОВ.

ДО НОВИЯ МИ ПЛЮШ СЪМ КАТО СТАРЕЦ.
ТЕ ЩЕ ОСТАНАТ И СЛЕД МЕНЕ, ЗНАМ,
А ВЪВ СМЪРТТА СЕ ВЛИЗА КАТО В АРЕСТ -
СЪС ЗЛАТНИ СВЕЩИ - НЕ ПРИЕМАТ ТАМ.

ТОВА МЕ МЪЧИ ДНЕС И МЕ ТРЕВОЖИ:
ДАЛИ И ЧАШИТЕ ЩЕ СТАНАТ ПРАХ.
ИЗНОСИХ ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТ КОЖИ
И СВОЯ МАЛКА ИСТИНА РАЗБРАХ:

СЛЕД МЪКИТЕ И ГОРЕСТИТЕ НАШИ,
СЛЕД ЧАСОВЕ НА РАДОСТ И НА СМЯХ
ОСТАВАТ САМО ДВЕТЕ ЧАШИ,
А ВРЕМЕТО МИНАВА МЕЖДУ ТЯХ.

И СКЪРЦАТ НОЩНИТЕ МУ ДЪРВОЯДИ.
ДА СКЪРЦАТ - ЗА ДОБРО ИЛИ ЗА ЗЛО, -
НО МОЙТЕ ЧАШИ ЩЕ ОСТАНАТ МЛАДИ,
ЗАЩОТО: ЧЕРВЕЙ НЕ ЯДЕ СТЪКЛО!...

ЗАЩОТО САМО ЛЮБОВТА ВЕКУВА,
А ВСИЧКО ДРУГО СЕ ПРЕВРЪЩА В ПРАХ.
СЪС ТЕЗИ ЧАШИ ПЛАКАХ И ПИРУВАХ
И СВОЙТА МАЛКА ИСТИНА РАЗБРАХ:

НЕ МИ Е НУЖНО ПУХЕНО ВЪЗГЛАВЕ,
НИ МЕБЕЛИ СЪС ПОЗЛАТЕН ОБКОВ,
ДВЕ ЧАШИ ВИНО ЗА ЕДНО „НАЗДРАВЕ!",
ДВЕ ЧАШИ ВИНО - ЗА ЕДНА ЛЮБОВ...

Ивайло Балабанов

Какво четем:

Последвайте ни във facebook!

горе