Дайте ни ваксина срещу глупостта


Посмяхме се вкупом на учителката, която има противоречиво отношение към кацането на Луната. След ден-два ще забравим тази история, както и редица други на пръв поглед незначителни случки, дребни на фона на всички грандиозни проблеми, с които се налага да живеем. Но се формират въпроси покрай тях, доста по-същностни. И когато на хоризонта се появи учителка, която агитира учениците срещу ваксините, въпросите вече не могат да бъдат премълчани.

Човечеството робува на заблуди още от най-древни времена и никога не се е отказвало от тях, само заменя едни с други. Убеждението, че Земята е плоска, е било трайно и на присмех е бил подлаган всеки, осмелил се да го оспори. Науката се е преборила с тази заблуда. Така се е случило и с кръвопускането като лечение, с вярата в заклинания и магии, които да променят съдбата или здравето на човека. В търсене на истината мнозина са губили живота си – някои били изгаряни на клада, други – като д-р Вернер Форсман – рискували до смърт. Форсман е изобретил сърдечния катетър, като вкарал първия такъв в собствените си вени. Валдемар Хафкин изпробвал върху себе си изобретените от него ваксини срещу чума и холера. Да сте чували наскоро за тези две болести? В тяхно име нямаме право да подлагаме на съмнение достиженията на науката. Ето ви една добра сантиментална причина.

Хубаво е да си дадем сметка, че извън собствената си професия всеки от нас е дилетант. Трупането на фалшиви интелектуални мускули стана масов спорт след появата на интернет. Всеки, хванал мишка или смартфон, може да се сдобие с псевдознания и полузнания, оставени в глобалната мрежа от подобни нему дилетанти. Проблемът е, че сме твърде самоуверени, за да си признаем – полузнанието е по-опасно от незнанието.

От него се раждат всякакви смешни уж, а всъщност опасни теории – като антиваксърството например. Понеже вече не мислим дедуктивно – не поставяме единичното в контекста на общото, а индуктивно – от единичен случай вадим общи изводи, всеки сърцераздирателен отделен случай става обобщение. (За да избегна споровете, ще уточня, че този материал се основава на абдуктивното мислене, което очертава тенденции в тяхното развитие на базата на някаква извадка.)

Ако едно дете със специфична здравна картина има проблем с ваксинирането (това е напълно възможно), милиони други деца нямат. И благодарение на тези ваксинирани милиони, детето, което не получава ваксина, има шанс да не се разболее. Простичко е, ще го кажа пак: много ваксинирани деца е равнозначно на всички ваксинирани деца. Малко ваксинирани деца е равнозначно на нито едно ваксинирано дете. Защото вирусите, ако се разпространяват, мутират и може да направят и поставената ваксина безсмислена.

Но думата ми не е за антиваксърите като цяло, а за антиваксърите, които са в позиция да налагат убежденията си. Такива има навсякъде – не само във форумите, но и в образователната система, в здравеопазващата система, във всички държавни и обществени системи. Днес една учителка сподели в социалните мрежи, че говори на тийнейджърите срещу ваксините. Дори им пуска филми от Ютюб, свързани с „конспирацията СПИН“. Изобщо – каталог на конспиративните теории и апологетика на ненаучните подходи. Никой не отрича правото на тази жена да се разпорежда със собствения си живот, да робува на собствените си вярвания. Никой не може да я ограничи да пише пространни постове във Фейсбук за вредата от ваксините. Но в училище тя вече е учител. Там тя е посредник между децата и знанието, доказаното знание. Не между тийнейджърите и собствените си вярвания, базирани на четено-недопрочетено. Още повече, че специалността ѝ не е биология или медицина, а английска филология.

Тази жена, тази учителка, дилетант във всичко друго, освен в преподаването на английски, говори на децата от името на световната научна мисъл. Тя внася в главите им собствените си заблуди, уверена, че са единствената възможна истина. Тази жена не е еднолично виновна за това. Тя просто е една от многото.

Има още милиони като нея по цял свят – това не е български феномен. Времето е такова – самоувереността изпреварва интелекта, дори го задушава като плевел. Свободата да имаш достъп до всякаква информация и да ставаш източник на всякаква информация е опияняваща, наркотична. Фактите са ненужни, ако пречат на себеизявата. Тази учителка, която вярва, че ваксините са вредни, както и другата, която не вярва, че хора са стъпили на Луната, не мислят, че вършат зло. Те вярват, че са водачи към светлината. Тяхната лична представа за истината трябва да бъде всеобща представа за истината. Те вярват, че имат мисионерска мисия – да развенчаят заблудите, посети от други.

Това е парадокс, от който няма излизане. И всъщност виждаме тенденцията твърде късно. Антиваксърското движение – почти като нова религия – завладява все повече последователи. Убеждаването им не е трудно, рецептата е проста – една-две сърцераздирателни истории с нещастен край, псевдонаучни статии с неразбираема терминология, призоваване към лична отговорност към децата си („защото на никого не бива да се доверяваме“) и адептът е спечелен. Той започва да убеждава следващите… Принципът на мултилевъл маркетинга се прилага с пълна сила и тук. Ако можеха да се погледнат отстрани, ако можеха да видят как са вкарани в заблудата, същите тези хора, очевидно склонни към конспиративно мислене, щяха да си зададат въпроса: „Кой печели от антиваксърството?“. И спиралата на недоверието щеше да се задълбочи.

Лично аз мисля, че никой не печели, освен съкровищницата на всечовешката глупост. Въпросът е, че нямаме право да натикваме насила децата там.

Мисля, че ще бъде от полза, ако се наложи психологически тест за учители, лекари, лектори и чиновници преди заемане на длъжността. За да се провери склонността им към конспиративно мислене, за да се избегнат дилетантщината и опасните отклонения, които застрашават устойчивостта не просто на днешния ден, но и на цялото бъдеще.


Какво четем:

🔴 БДЖ осигурява повече влакове за фестивала Сурва в Перник

🔴 Франческа стана майка

🔴 Шампион по фитнес е загиналият в катастрофата преди столичния квартал "Люлин"

Източник: Площад Славейков



Коментари



горе