Pаждането на една любов


Нека да поговорим за раждането на една любов. В повечето случаи гледаме само черната страна на живота, но вътре във всяка болка, има и надежда, и тази надежда е онова, което ражда любовта, тази любов, която може да победи всяка болка и всеки проблем във всекидневния ни живот. Бихме могли да поговорим как тази любов се превръща в движещата сила, за да преодолеем и най-големия проблем със сила и да спечелим и най-трудната битка – резултатът, обаче, е точно такъв.

Магията на мига е, когато докоснеш любовта и я чувстваш как чрез постъпки, слова и мечти и тя те докосва на свой ред. Омагьосва те, дава ти цвят и надежда, насочва те да правиш най-хубавите планове и да чувстваш как се раждаш отново и отново в един нов свят. Докосването на любовта е вълшебно, тя е Божествената ръка, протегната към сърцето на човека, тя е онова магическо ключе, което отваря кутийката на душата, за да изкара от нея най-красивото, което човек може да почувства.

Писал съм и друг път за силата на любовта, но не и затова как се ражда. Обикновено, когато ситуацията е трудна и трябва да се бориш за даден човек, да го спечелиш и да му помогнеш да спечели собствените си битки, установяваш много често, че ставаш „едно цяло” с неговия живот и проблеми и искаш да му дадеш от своите сили, за да победи точно човекът, от когото се интересуваш. Мислиш си всеки ден за неговите проблеми и чувстваш как ставаш „част” от него. Ангажираш се, с други думи, с цялата си душа с битките на друг човек, той става твоят човек и част от собствения ти живот, от всекидневието ти, от мислите ти, дори и от сънищата, докато спиш.

И в някакъв такъв момент осъзнаваш, че се ражда една нова любов, която те кара да дишаш и да съществуващ, заради нея и заради човека, с който си се свързал и сте станали „едно цяло”. Началото е винаги красиво, силно, изпълнено с вълшебство, но и твърде крехко, защото още ги няма моментите, които свързват двама души в една здрава житейска връзка. Тези моменти, настъпват всеки ден с действията, затова и е много важно при раждането на това чувство да не изпращаме негативни послания и да не огорчаваме с егоизма си човека до себе си.

Животът не е прост, той е, бих казал, изпълнен с проблеми, особено в днешно време. Загърбили сме ценностите си и вярата в Бога и това ни оставя буквално голи, когато изпаднем в нужда. Любовта ни дава нови многоцветни дрехи, за да облечем душата си и да открием нови пътища в живота. Там, където вярваме, че не можем да намерим изход за много проблеми, изведнъж откриваме как всички врати се отварят лесно и как на всяка крачка ни чака оптимизмът. Този оптимизъм, който се ражда от силата на сърцето ни.

Всички в даден момент от живота си, един или два пъти, чувстваме това силно начало и тази нова надежда, която носи раждането на новата любов. Малцина, обаче, знаем как да я задържим здраво, да градим върху нея, пренебрегвайки егоизма си и давайки душа и сърце, за да се превърне тази надежда едновременно в реалност и красив живот.

Раждането на любовта е като раждането на един нов живот. Както новороденото вдишва за първи път плачейки, по същия начин и новата любов диша със собствен плач и расте игриво като малко дете. За да стане онова, за което мечтаем, трябва да я научим да ходи и да я държим за ръка, когато иска да навлезе в живота, боса. Да й пеем и да пеем заедно с нея. Да й споделим мечтите си и тя да ги превърне в реалност. Любовта е целият смисъл на живота, за който съществуваме, дишаме и живеем. Нека я вземем в ръцете си, в душата и сърцето си, като най-ценното, което имаме в този живот, течащ бързо, толкова бързо, че не можем да разберем кога си е тръгнал, преди още да е дошъл…

Източник:



Коментари



горе