Легендарният бай Дафо изработи 800 каба гайди
Николай ЧАПАНСКИ, автор и водещ фолклорни предавания по Радио Пловдив
folkduma@abv.bg
Този месец се навършиха 100 години от рождението на прочутия родопски гайдар и майстор на каба гайди Дафо Трендафилов. Бай Дафо, както го знаят почитателите му, е от живописното село Гела. Много пъти, когато съм бродил с микрофон и фотоапарат в този край на Родопите, съм се отбивал през селото, за да посетя къщата и работилницата на бай Дафо. Сядахме и разговаряхме за този уникален и магичен инструмент - гайдата, за кожите и мерака, с които ги изработва, за живота му, за песните... Сега, когато ги прослушвам, откривам и много изречени мъдрости от известния родопчанин, участвал и във филма „Време разделно“. Голяма част от тези разговори съм ги запазил и днес се съхраняват в златния фонд на Радио Пловдив.
Дафо Трендафилов е роден на 17 януари 1919 година в Гела - селце над Широка лъка. Израснал в бедно семейство, учил там до седми клас и когато поискал да се запише в Райковската гимназия с неговите приятели, по-големите му братя Ангел и Георги възразили. Как той ще учи, пък те ще пасат овцете на село. Така учението в Райково му се разминало. Започнал да свири след овцете на пищялка и окарина, които сам опитвал да прави. На гайда се научава да свири на 16-годишна възраст.
„Дотогава не бях помирисвал гайда. Брат ми Ангел посвирваше и беше донесъл вкъщи една от наш братовчед от Солища. Когато замина войник през 1935 г., аз я взех и за кратко време се научих да свиря, дори повече от него. Един ден ме чу дядото на Радка Кушлева, който ми беше калеко. Той ми даде голям кураж, че може и да стане от мен добър музикант, ако свиря всеки ден. Неговите думи ми дадоха криле и аз още по-често започнах да свиря. През месец юли, за събора Света Неделя в Солища, братовчед ми си поиска гайдата и аз нямаше какво да правя. Занесох си му я. Поисках от татко да ми купи гайда, а той се развика: „На Георги купих, а той научи ли се, на Ангел купих, и той не се научи. Няма да купувам повече!“, разказваше приживе Дафо Трендафилов.
Но късметът му се усмихва. Един ден при него на ливадата дошъл човек от Мугла и попитал дали няма някоя овца за печене. “Имахме в стадото една яловица и му я дадох. Пазарих я за 280 лева на ония пари и веднага с тях купих гайда… Всеки ден я носех с мен и свирех по ливадите“, спомняше си бай Дафо. Като поотрасъл, започнал работа като горски работник и като изкарал някой лев, си купил нова гайда, този път изработена от най-големия майстор по тия места - Тодор Шишков от Солища. Шишковите гайди се славели с най-добър звук, а с неговата гайдуница бай Дафо свиреше до края на живота си. Когато майсторът се споминал при злополука, бай Дафо отишъл при жена му и купил инструментите заедно с шаблоните за изработка на гайди.
Така през 1965 г. Дафо Трендафилов става майстор на гайди, като през целия си живот изработва над 800 каба гайди.
През 1971 г., когато се открива Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка, той става първият учител по гайда - „по слухово-подражателния метод“. Работи в училището 21 години, през който период са минали над 250 ученици. Сред тях са: Костадин Иванов, гайдар в националния ансамбъл „Филип Кутев“, Васил Бебелеков, Кирил Кетев, Ивайло Кучев и прочутият в цялата страна и по света Петър Янев. Веднъж предложили на Петьо да свири в присъствието на бай Дафо на гайда, а той рекъл: „Когато владика пее, попът мълчи!“.
Дафо Трендафилов има епизодични роли във филмите „Краят на песента“, „Капитан Петко войвода“ и „Време разделно“, с което се гордееше. Изпълнява съпровода на гайда в два албума на певица Радка Кушлева и нейните сестри.
Той е бил и любимият гайдар на Тодор Живков, за което все още се разказват легенди при откриването на музикалното училище.
Свирил е на Роженския събор с оркестър „Сто каба гайди“. През 2005 г. излиза албумът „Думай, гайдо, думай“, в който са поместени 25 негови инструментални изпълнения, като най-популярното сред тях е мелодията "Остани сбогом, Стара планино". Дискът е записан в студиото на Радио Пловдив.
Той си отива от този свят на 4 декември 2010 г., а до гробищата със свирня го изпращат неговите ученици.
Какво четем:
🔴 Магията на Сурва се пренесе в Чикаго🔴 Няма да доказваме стаж за пенсия
🔴 Гимнастичките ни продължават с усилените занимания във Варна
Източник: Марица
Коментари
Последвайте ни във facebook!
