Батенберг - монархът с българска душа


Получава пожизнена пенсия от държавата ни 

Неуспешна операция на апендицит го погубва 

82 000 лева брои българската държава за портрет на Александър I Батенберг и три сребърни подноса, които князът получава при първото му идване в страната ни.

Предметите бяха купени на търг във Виена и очакванията са скоро да бъдат показани у нас.

Първият владетел на Княжество България след Освобождението е роден във Верона (тогава в пределите на Австрийската империя), но в края на живота си се чувства истински българин. Той се задържа в страната ни само 7 години, но оставя бележита следа.

Александър Батенберг заема престола, след като е избран от I Велико народно събрание на 17 април 1879 г. измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война и смелостта му в битките.

"Идете в България: се ще ви остане най-накрай един приятен спомен." Тези думи се приписват на германския канцлер Ото фон Бисмарк, с които се обръща към 22-годишния тогава Александър. Не е ясно как бъдещият княз реагира на тези слова, по време на управлението си Батенберг работи всеотдайно за икономическото, културното и духовното израстване на България.

Още при пристигането му в България сънародници го даряват със закупените на търга подноси. Те са дарени от жители на Русе, Ловеч и Берковица, които виждат у княза човека, който може да обедини българските земи. Монархът пристига у нас, когато османското присъствието все още е силно осезаемо. Именно по време на неговото управление се извоюва съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г.

Веднага след това Русия започва кампания за отстраняването му. На 9 август 1886 г. група офицери и юнкери извършват военен преврат, като князът е изпратен по Дунав с яхтата "Александър I" в град Рени, Бесарабия. Руският император Александър III му позволява да замине в Западна Европа. Стефан Стамболов с помощта на верни на княза войски извършва контрапреврат и го връща у нас. Но няколко дни след това, след като не го подкрепя нито руският император Александър III, нито Ото фон Бисмарк, князът решава въпреки настояването на Стамболов, армията и народа да абдикира.

Това се случва на 26 август 1886 г. и Батенберг заминава от Лом с параход за Виена.

Четири години по-късно на монарха е предложено да оглави евентуално подкрепяно от Русия въстание на българите в Македония и княжеството, насочено срещу султан Абдул Хамид II и Фердинанд I. Александър отказва участие в авантюрата и информира Фердинанд за заговора, а той от своя страна през октомври 1891 г. му издейства пожизнена пенсия от българския държавен бюджет.

В Европа Батенберг се среща на няколко пъти с наши сънародници, на които признава вечната си любов към България и желанието му страната ни да се "развива, уякчава и разширява независимо".

Князът е германски аристократ, чието семейство има роднински връзки с английското кралско семейство и с руския императорски двор. През 1886 г. Александър моли в Берлин за ръката на пруската принцеса Виктория, но канцлерът Бисмарк се обявява против. Няколко години след абдикацията князът заболява. Той получава окончателен отказ от Берлин и пет години преди смъртта си влиза в брак с актрисата от Дармщатския театър Йохана Лойзингер. Александър и Йохана имат син и дъщеря - Крум-Асен, граф Хартенау, и Вера-Цветана. И двамата нямат свои деца. Асен обаче осиновява сина на съпругата си от предишния й брак, в резултат на което последният започва да се нарича Вилхелм фон Хартенау.

Едва 36-годишен, Батенберг умира в Грац (Австро-Унгария) след неуспешна операция на апендицит. Първоначалните планове да бъде погребан в Австро-Унгария пропадат, след като става ясно негово желание приживе: "Ако умра, нека бъда принесен в милата България; в тая България, за благото на която посветих най-скъпите години на живота си и пожертвувах и най-скъпото от живота си - честта си".

Останките му са пренесени в София на 24 ноември и са погребани с почит на 3 януари 1898 г. в мавзолея на княз Александър I, който се намира на столичния бул. "Васил Левски". Там всеки може да посети последния му дом, като входът е безплатен и е отворен всеки делничен ден от 9 до 17 ч.

През 2019 г. се навършват 140 години от избирането на Александър Батенберг от Великото народно събрание за княз на България.

Картината идва утре

Портретът и подносите ще бъдат транспортирани утре до България, при специален режим.

Подносите ще бъдат предадени на Националния исторически музей. Портретът вероятно ще бъде показан публично в изложба, посветена на наследника му на престола Фердинанд. Живописното платно е създадено от художника Конрад Дилиц през 1881 г.

През 1937 г. съпругата на Батенберг, графиня Йохана Хартенау, дарява негови ордени и отличия на Националния военноисторически музей.

Преименуваха площада му

Един от най-известните площади у нас - "Батенберг" в София, всъщност не се казва така. Преди повече от 10 години столичните общински съветници решиха пространството да носи името "Княз Александър I", като от наименованието отпадна "Батенберг".

Общинарите приеха аргументите на вносителите, че под актовете Батенберг се е подписвал само като княз Александър I и изтъкването на чуждата фамилия има негативен морален ефект. Според тях фамилията няма отношение към историята и само подчертава факта, че България е била управлявана от чужденци.


Какво четем:

🔴 Благочестиви правила за иконите у дома

🔴 Зловеща мълва: Лекарска грешка убила Ласкин, ще поиска ли ексхумация Алекс Сърчаджиева?

🔴 Изрязаха 10 кг тумор от гърдата на млада жена в Пловдив

Източник: Днес.БГ



Коментари



горе