Защо си тъй неповторима, щом този свят е повторим?!


Един от най-големите ни лирици остана завинаги на 81. На 4 февруари 2006 г. поетът Павел Матев си отиде от този свят. Той обаче остави стихове, заради които винаги поколенията ще споменават името му. 

Матев е роден на 6 декември 1924 г. в село Оризово, Чирпанско. Завършва гимназия в Чирпан през 1938 г. и Славянска филология в Софийския университет през 1949 г. Автор е на над 40 книги със стихове, между които "Натрупани мълчания", "Неоскърбени светове", "Преображения" и др. Избраната му лирика е събрана в две нови книги - "Под облаци и синева" и "Късна пощада". Бил е председател на Комитета за култура, на Съюза на българските писатели, на Агенцията за българите в чужбина и др. Редица негови стихове се превръщат в текстове на едни от най-любимите шлагерни поп песни.

 

Люлякови нощи

 

 Още има люлякови нощи -

невиждащи очи в притулен час.

Още има люлякови нощи -

безумия от закъсняла страст.

 

Минути непонятни и крилати,

нетърпеливи жестове, слова,

които ме спасяват без остатък

от вечната, от вечната мълва.

И ето я пределната отплата -

един акорд от сложен послеслов.

И доловили тоя звук сърцата

умират разрушени от любов.

 

***

 

Ти сън ли си?

 

Ти сън ли си?

Или те има?

Или си утринна звезда -

далечна, но със близко име,

която свети без следа.

 

И ту засвети,

ту угасне

на моята любов лъча.

Аз ту те нарека прекрасна,

ту изненадан замълча.

Къде отиваш?

Де изчезна

надеждата да бъдеш с мен?

Сърцето ми, тревожна бездна -

живей щастливия си плен. 

Мечта ли си?

Или те има?

Ти огън ли си?

Или дим?

Защо си тъй неповторима,

щом този свят е повторим?!

 

***

 

Синева

 

Ти отмина.

Сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд,

сякаш пролет и есен, и зима...

Твойта сянка над младата ръж се изви

като кърпа синя.

Непрежалена тъжна шега като яребица

се заобажда.

И една ароматна тъга почна лекичко

да те възражда.

Аз се спрях, аз се спрях и затворих очи,

вероятно да те преживея.

А душата виновно, виновно мълчи,

само сянката мина през нея.

Само вятърът, вятърът вейна едва,

пиле някакво изписука.

Ах каква, ах каква синева!

Синева сме забравили

някога тука.

Синева, синева...

 


Четете още:

🔴 Млад мъж загина при трудова злополука в Русе

🔴 Международен скандал с Ванга!

🔴 Какво да правим с боновите си книжки





Източник: Кмета





Коментари

горе