Татяна Лолова започва в Сатиричния като Фосфоресцираща жена
Автобиографичен монолог на голямата актриса
Татяна Лолова има рожден ден в неделя!
А нали знаете, че няма по-добър от нея в монолозите...
Трябва да ви кажа, че аз мечтая да стана артистка от тригодишна. Нали знаете малките дечица как ги питат кой какъв иска да стане? Момиченцата обикновено искат да са певици или артистки, но по мое време не беше така. Някои искаха да станат лекарки, други...
Момченцата още по мое време искаха боклукчии! Майките много се тревожеха, когато момчетата искаха да стават боклукчии. Други искаха да станат войници. Трети искаха в полицията да служат.
А пък аз, като ме попитаха, още преди да знам какво е артистка, казах, че
искам да стана
И досега не съм се отказала от това желание и непрекъснато, просто със събуждането си сутрин си отварям очите и си викам: “Боже, искам да стана артистка!”.
Ами, влязох във ВИТИЗ, то беше преди няколко години. Бях в много хубав клас, с много хубави колеги и след това един ден ни извикаха да ни питат кой къде иска да работи.
Защото тогава артистите получаваха назначение. И някои много се тръшкаха защо задължително ги назначават. Но си спомням, че когато проф. Гриша Островски отишъл във Виена и държал една лекция в тамошното училище и те го попитали къде, как работят след това младите артисти, той казва: ами те получават разпределение. И те го попитали:
ама всеки има
възможност да
работи веднага?!
И той казва - да. И 15 минути аплауз!
Оказа се, че ето на, сега и ние сме в тази демокрация, в която няма задължителни назначения. Така че, който си намери работа, когото го поканят - работи, а други очакват да дойде време, когато задължително ще ги разпределят някъде.
Аз като студентка заедно с една чудесна трупа от певци, артисти, музиканти обиколих цяла България в лятото, когато току-що бяхме завършили първи курс. И бях успяла да наложа Ицко Финци, който не помни, че с моя препоръка и протекция е обиколил също цяла България...
И тогава, като минавахме от град в град и вечер имахме представления и опознах публиката в цяла България, в градовете, най-много ми хареса Русе като град. Поисках да отида в Русенския театър.
Отивайки там, видях, че не съм сбъркала, защото това е красив театър. Там хората имат страхотно самочувствие и когато вървях по улиците, ми казваха: “Вие сте новата артистка, нали?”. Да. “Ама, вие не сте оттука? Вие сте от провинцията, нали?”
И аз им казвам: ама
аз съм софиянка!
“Е да де!”
Те имаха самочувствие, че техният град е много по-важен и много по-хубав, и ненапразно мислеха така.
Та бях в Русе артистка и, разбира се, с голямо желание отидох в Русе, но аз съм софиянка. Тук са ми приятелите и докато се опозная с новите си русенски приятели, имах голямо желание да си идвам често в София. И всяка свободна минута използвах да дойда в София, а пък лятото вече, като завърших първата си актьорска година, беше ми съвсем свободно и дойдох тука.
На “Раковски” срещам моя състудент, великолепния Досьо Досев, и той ми вика: “Танчук”, така се обръщаше към мене. Името Татяна има много разновидности и за него обръщението към мен беше Танчук. “Знаеш ли, че
шефът прави
театър?”
А шефът, това е проф. Стефан Сърчаджиев, чийто клас завършихме ние. Имахме късмет да завършим при една великолепна театрална личност, каквато беше Стефан Сърчаджиев. И Досьо казва: “Танчук, шефът прави театър и ни взима!”.
И аз казах: хм! Защото какво значи “взима ни”?! Той не ми е казал такова нещо. И се върнах в началото на новия сезон в Русенския театър. Някъде през август почва... В края на август почваше сезонът на театрите по това време.
Септември мина. Октомври. Един ден Леон Даниел, великолепният Леон Даниел, ме спира и вика: “Ти ни напускаш, така ли?”. И аз викам: абе, как ви напускам, бе?! Аз сега влизам! Мислейки, че той ми говори, че този ден вече съм си свършила работата и ще си ходя. А пък живеех отсреща на новия театър. Въобще на много хубаво място! Въобще
Русе е един много
хубав град!
В театъра ни сложиха едни снимки във фоайето и Жак Авдала, художникът по това време, казва, че аз съм гледала усмихната и съм казвала: “В Русе е много хубаво, аз отивам в София!”.
Та Леон ми е намеквал, че аз отивам в София, защото се основава Сатиричният театър, но аз наистина не знаех това. Ама кажете ми, кой ще повярва! Както тогава, така и сега, нали! Те я назначават в Сатиричния театър и тя се връща в София, пък не знае! Айде де!
Не е тичала тя да го урежда, да се мъчи да основе Сатиричния театър, за да може от хубавото Русе да отиде в хубавата София, където се е родила! Та сега ще се прави и пред Леон, който толкова добре се държи с нея и толкова иска да я накара да играе сериозно, каквото желание има и тя самата, а
пък няма да знае,
че я назначават в
Сатиричния театър!
Обаче се оказа, че Леон е прав, и наистина по едно време, но много късно, разбрах, че Леон е прав. Но никой от ръководството на Русенския театър не ми беше казал, а там директор по това време беше изключително елегантният и интелигентен и талантлив театрал, изискан мъж Илия Киселов, бащата на прочутия Младен Киселов.
Но наистина един ден, вече стана крайно време, той ме спря и казва: “Татяна, ти си поканена в Сатиричния театър в София, но няма да те пусна сега. Там те искат от 15 декември - не мога. Ти трябва да си доиграеш там каквото има”.
Така стана, че вместо заповедта ми, и аз твърдя, че съм първата назначена, въпреки че най-първата трябваше да бъде Леда Тасева - Леда Сърчаджиева, и, да речем, Стоянка Мутафова и Калоянчев, и всичките прекрасни артисти, но това е фактическото подписване.
Първа съм се
Не че съм най-първата артистка и без мен нямаше да се основе Сатиричният театър.
Най-накрая ме пуснаха от Русе. Изпратиха ме много тържествено с файтон. Изпратиха ме с цветя, изпратиха ме с много обич и съжаление, че си отивам. И аз плаках, тръгвайки си, но дойдох с радост в Сатирата, и ми казаха: “Трябва да отидеш в Народния театър, в една от малките стаички, долу на приземния етаж, е канцеларията на новоосноваващия се Сатиричен театър.
И аз отидох. Бяха ми подготвили заповедта и подписах. Там беше секретарката, преводачка и въобще още пет-шест длъжности изпълняваше една невероятна жена - Цеца Дишкова, която по-късно ми стана кума.
Така че, щат или не щат някои от другите колеги, аз съм първата, подписала заповед за назначение. Оттам тръгна голямата ми радост и голямото ми напрежение. Събраха ни един ден, ние бяхме пет жени и 15 мъже артисти. Това е мечтана бройка за състав, особено по онова време, когато бяха големи съставите.
Така че бяха поканени още много други артисти, за да може да се направи разпределението на “Баня” на Маяковски. На мен ми се падна да играя Фосфоресциращата жена. Това е жената на бъдещето, която казва колко ще бъде хубаво в него...
Открива се завесата и моята героиня се яви така - бяха извикали от цирка да дойде един от магьосниците, фокусниците, та аз в тъмното, спъвайки се, да се кача на едно кубче и никой да не знае, че съм се качила. И изведнъж фокусникът направи така, че бухна една светлина, от която аз трепнах. Жената от бъдещето след това зае една много тържествена поза и като слизах, им казах на тези хора, зрителите, че да речем,
през 1975 година
тоалетните ще
бъдат от злато
И всичко ще бъде прекрасно. Вече да няма места, в които така да влизаш, а да има места, в които да се чудиш това будоарът на някоя принцеса ли е, или е място, в което трябва да се почувстваш свободен, спокоен и да поемеш своята работа.
Това беше една много несполучлива роля и не би трябвало специално да говоря за Фосфоресциращата жена. Не успях да я направя, но аз много бих се радвала да мога да доживея мига, в който някой ще постави “Баня” на Маяковски и ще видя една Фосфоресцираща жена, която актрисата да я играе по-прелестно от мене. Аз казвам, че не я играх добре.
Ама според мене трябва да се родиш за тази роля, а аз бях родена за нещо по-различно, ми се струва...
Продължението на монолога очаквайте за следващия рожден ден на Таня Лолова
Записа ПЕНЧО КОВАЧЕВ
Какво четем:
🔴 Най-краткия брак! Развод 3 минути след сватбата🔴 Хороскоп за днес, 10 февруари-Слънчев и прекрасен ден за 4 зодии в неделя
🔴 Фолкдивите Преслава и Галена делели едно легло, а днес просто не си говорят
Източник: 24 часа
Коментари
Последвайте ни във facebook!
