Първите официално признати руски светци са... внуци на цар Самуил


Първите официално признати от патриаршията и митрополията руски светци са братята княз Борис Ростовски и княз Глеб Муромски. Малко известно е обаче, че в техните жили тече кръвта на българския цар Самуил, на когото те са внуци.

Тяхна майка е дъщерята на българския владетел Милолика (Милица-Анна) Българска. Тя е една от многото съпруги на великия киевски княз Владимир, останал в историята с това, че покръстил руския народ.

Той има общо 13 сина и не по-малко от десетина дъщери от многото си жени, но специално Борис е един от любимците му – обичал го повече от другите си деца и го държал все около себе си, което подсказвало намерението му да предаде именно на него киевския трон. Съдбата обаче решила друго, но за това ще стане дума по-късно в нашия разказ.

Летописците причисляват българката Милолика или Милица към „езическите“ жени на Владимир. Той се жени за нея, след като разтрогва брака си с византийката Анна, което съответства на изводите на много учени за преориентирането на руската църква към България. В датираната от началото на XVII век Ипатевска летопис (материалите в нея са съставени предимно от извлечения от старобългарски преводи на византийски автори, б.а.) изобщо не се споменава и дума за бившата му съпруга, а се съобщава, че жена на киевския княз била българска принцеса.


Страница от Ипатевската летопис, в която се споменава, че майката на Борис и Глеб е българка

Смята се, че именно във връзката си с Милица князът намерил истинската любов, което личи и от отношението му спрямо децата си от нея.

Самото име на първородния Борис рязко се разграничава от приетите дотогава в княжеския род – Олег, Игор, Ярослав, Святополк и пр. То не само е българско, но и принадлежи на св. Борис Покръстител – княза, покръстил българския народ, каквото сторва с руснаците и княз Владимир.

От всичко това Византия напълно изпаднала в шок – все пак векове наред различни монарси са се венчавали за представителки на византийското императорско семейство, но само Владимир Светославович си позволява да се разведе с византийската си съпруга.

Добрите отношения между Рус и България сериозно разтревожили император Василий II. След като през 1000 г. той покорил Грузия и Армения, прехвърлил всичките си сили над Балканите, като на следващата година предприема настъпление срещу България.

Основните византийски сили се втурват в Източна България, като Киевска Рус е в невъзможност да й окаже помощ, тъй като по това време е нападана от активизиралите се печенеги. Това способства за победата на ромеите. Някои от българските боляри и православни духовни водачи сами се предават на императора, за да се защитят от развилнелите се метежници и еретици в настъпилата в страната анархия.

Василий II превзема наред българските твърдини – падат Плиска, Преслав, Видин. Нашествениците опустошават всичко по пътя си и много от българите търсят спасение в Кавказ.

Знаем какво следва след това – през 1014 г. самуиловите войски са разбити, самият той едвам се спасява с бягство, а 15 хиляди български воини попадат в плен, след което са ослепени, на всеки сто е оставен по един едноок водач и пуснати да се приберат в родината. За това свое садистично деяние императорът получава прозвището Българоубиец.

В крайна сметка България попада изцяло под византийска власт. Българската църква също изгубва своята независимост и е превърната в археоскопия към Константинополската патриаршия.

Погромите в България предизвикват масов приток на емигранти в Киевска Рус, където са приети с отворени обятия от княз Владимир.

Но не всички киевчани били във възторг от него и в страната се заформила мощна опозиция, особено в редиците на най-близките му. До Борис достигнали сигналите за опасност, но той разполагал само с една лична дружина от млади като самия него другари. Опитните главорези обаче не се решили да го нападнат открито. Те търпеливо изчакали да настъпи нощта...

Борис дълго се молил в шатрата си, след което си легнал. Настъпил часът за пъкленото дело на враговете му. Те ударили княза с копие през стената на шатрата и се втурнали вътре. Верният борисов телохранител – унгарецът Георги, се опитал да защити княза, но бил убит, както и всички други от княжеската дружина. Само малцина от нея успели да се скрият в тъмнината.


Убийството на княз Борис, гравюра Фьодор Антонович Бруни

Борис бил увит с едно покривало, но станало ясно, че само е тежко ранен и още диша. Тогава извергите го посекли с меч. После закопали трупа му край църквата във Вишгород.

След негово убийство князът повикал в Киев Глеб, опасявайки се той да не тръгне да отмъщава за брат си. Глеб се установил край Смоленск, където получава известие от полубрата си Ярослав, наречен по-късно Мъдрия, че баща им е починал и че Киев е превзет от друг един техен полубрат – Святополк, който узурпирал властта. Според преданията, именно той издал заповедта Борис и Глеб да бъдат убити, както и брат им Святослав, за което получава прозвището Окаяният.

Ярослав посъветвал Глеб да не отива в Киев. Според житието му, когато със сълзи на очи той се молил за упокой на душите на баща му и брат му, при него дошли пратеници на Святиполк с явното намерение да отнемат и неговия живот. Така, през 1015 г. и той бил посечен.

Когато през 1019 г. Ярослав превзема Киев, той заповядва тялото на Глеб да бъде изровено, донесено във Вишгород и препогребано заедно с тленните останки на брат му Борис в княжеската гробница в тамошната наскоро построена църква „Свети Василий“, станала известна като Борисоглебска.


Строителството на Борисоглебския храм във Вишгород и пренасяне на мощите на двамата братя в новия храч. Миниатюра от "Сказания за Борис и Глеб" от Силвестърсковия сборник

Легендите разказват, че над мястото, където бил заровен Глеб, хората забелязвали различни необичайни явления – издигащ се стълб светлина или пламък на свещи.

Руските историци допускат, че смъртта на двамата братя е в резултат и на други причини, освен междуособиците в киевския княжески двор. Те правят връзка и със събитията на Балканите, където през септември 1014 г. византийците ослепили българската армия, цар Самуил починал и се заредила цяла серия убийства на претенденти за българския престол. А умъртвените през 1015 г. Борис и Глеб, бидейки деца на българска принцеса, също биха могли да предявят претенции за короната на погиналото Българско царство. Дали е случайно това съвпадение, питат се летописците.

Руската православна църква почита паметта на двамата братя на 24 юли, н 6 август, а на 2 май по юлианския календар отбелязва пренасянето на техните мощи. Под името Роман Руски Борис присъства и в списъка със светците на Римокатолическата църква.

Нека не пропускаме да отбележим, че българската кръв във вените им е подсилена и от това, че бабата на баща им и тяхна прабаба е дъщерята на Владимир-Расате и внучка на княз Борис І Елена, която през Х в. се омъжва за владетеля на Киевска Рус княз Игор І и приема името Олга.

Как княгиня Олга отмъсти на дивляните

За да сме коректни, ще споменем, че през 2004 г. на екран излиза втората част на кинотрилогията на руския режисьор Булат Мансуров „Сага за древните българи“, озаглавена „Лествица на Владимир Червеното слънце“, в която се разглежда версията, че братята Борис и Глеб са синове на княз Владимир от сестрата на емира на Волжска България. Но тази теза се възприема от историците само като художествена измислица и е напълно отречена от историографията.

Автор: Диана Славчева


Какво четем:

🔴 Татяна ЛОЛОВА: Свикнала съм да давам. А когато даваш – не остаряваш

🔴 Жената на 20 години е парченце сладкиш, а след 40 - целият сладкиш

🔴 Какво да направите, когато спрете работа

Източник: Десант



Коментари



горе