Ванга обича двама мъже на име Димитър

Простичкият наглед живот на българската порочица Ванга е обрасъл с мистични фантазии и легенди, но едно е сигурно - в него са намерили място двама мъже на име Димитър. И те са факт извън мълвата, че Вангелия Пандева-Гущерова си е отишла от живота девствена. Не по-малко стряскаща е и версията на журналистката Светослава Рудолф, че прорицателката е била брутално изнасилена и бита. Това я е ослепило и лишило от щастието да има свои деца, но е отключило необикновената й дарба. Официалният мит за погубеното зрение на Ванга също не звучи особено достоверно, обаче е пряко свързан с първата й любов.

Нострадамус в пола, както я наричат руските й почитатели, рядко говорела за страшния ден, в който вихрушката я грабнала от пътя, въртяла я във въздуха и я запокитила в далечни трънаци. Кошмарът се разиграл, когато бъдещата Петричка врачка е на 12 години.

Като най-голямо дете в семейството тя била натоварена да надзирава магаретата и да носи вода. Тръгнали с братовчедка й по Гергьовден с менците към Анската чешма. Стихията първо повалила по-голямото девойче, после отнесла Ванга като перце. „Магарето като вървеше, она падна... Гледам, по пътя едни книжчета играят така, ей вятърът ги носи... Дойде до мене и ме дигна... и ме носи, колкото оттука до Левуново... десет километра... Ама това са години и като ми напомнюват, наново раната ми се разработва. Аз не искам да казвам всичко, оти мене ме боли“, споделяла приживе Ванга и се затваряла в себе си. Спасението й е истинско чудо. Близките, които я дирели, никога не биха се сетили да я потърсят толкова далеч. Овчарче обаче видяло, че „едно моме лежи в трънето, ама и от двете му очи тече кръв“. Тя почти е затрупана от кал, камъни и клони, а очите й са направо набити с пясъчни частици. Бабешките мехлеми с мед и промивките с билки не облекчават болките й.

Жени Костадинова, една от авторите на 24-те книги за Ванга, публикувани досега у нас, я цитира в последното издание „Ванга пророчицата“: „Лекарите от Струмица ме лекуваха три години. От Струмица - в Скопие, от Скопие - в Белград, от Белград - в Загреб. Накрая казаха: „Девойко, ние сме дотук. Не можем да ти помогнем.“ Седем пъти операция ми правиха.“

Чешмата, където я е засмукало торнадото, все още съществува близо до македонския днес град Струмица. Заради култа към способностите на пророчицата, от смъртта на която ще честваме 20 години през 2016-а, тук продължават да идват хора на поклонение.

Чешмата се е превърнала н туристическа забележителност. Местната община е поставила табела с кратка нейна биография. А хората продължават да вярват, че когато вихрушката я е вдигнала към небето, Ванга е била „подменена“, получила е нов дух - посредник между Господа и хората.

„Занизват се дълги години на мъки и живот в тъмнина. Ванга постъпва в училището за слепи в сръбския град Земун. Там се научава да плете, да свири на пиано, да чете Брайлово писмо“, пише в официалния сайт на фондацията „Ванга“. Това са едни от най-щастливите години в живота на пророчицата. Тя не може да се нарадва на кафявата плисирана униформа. Учителите са възхитени от бързия й ум, сръчност и изключителен музикален слух. Бързо усвоява и уменияте да „вижда“ с ръце. Но най-вече е добре гледана и винаги нахранена, което рядко се случва в бедняшкия й бащин дом. В Земун пророчицата среща първия Димитър в живота си. Той също е незрящ и е неин връстник - и двамата са на 18 години. Момъкът бил от заможно семейство от село Гято. Той бил привлечен от гласа на веселата си съученичка, а и

нейното сърце забивало учестено

в негово присъствие. Макар да не можела да се види в огледалото, знаела, че руменец облива страните й всеки път, когато са заедно. Двамата се чувствали щастливи и спокойни един с друг. Един ден Димитър признал чувствата си пред Ванга и предложил да се оженят. Родителите му също били съгласни да приютят младото семейство в големия си и уютен дом. Ванга, която не се поколебала да каже „Да“, замечтано си представяла как ще бъде булка с дълга бяла рокля, покрила косите си с нежен воал. На крилете на радостта пратила хабер на семейството си, че е намерила любовта и ще се омъжи. Дълго време не идвал никакъв хабер, а когато пристигнал, я попарил като слана. Баща й Панде пишел, че мащехата е починала при раждането на четвъртото си дете и Ванга спешно трябва да се върне, за да се грижи за осиротелите си братчета Васил на 5 годинки, Томе на 4 и Любка на две. Не е било нужно Ванга да е пророчица, за да осъзнае, че се сбогува не само с първата си любов, а и с осигуреното си бъдеще, с надеждата за по-добър живот. Чувствата между нея и Димитър явно са били големи, защото близки до пророчицата твърдят, че малко преди кончината й довели Димитър „да го види“. Заради това звучи приемливо твърдението на Вера Евтимова, че Ванга е пожелала мъже с името Димитър да носят ковчега й - било е съдбовно за нея.

Човекът, за когото Ванга се омъжва, се казва по същия начин, но носи фамилията Гущеров. Историята на запознанството им е свързана с дарбата й и отново фактите се преплитат с градски легенди и слухове. Според бившия уредник в къщата музей на Ванга Севда Георгиева Димитър отишъл при нея в Струмица за съвет как да изцери нетърпимото си главоболие, тя внезапно му казала: „Ти ке ми направиш къща, па ке се върниш още един път при мен. Втория път аз ке дойда с теб в Петрич.“

Другата версия е с криминален привкус Тя разказва, че през 1942 г. при прорицателката дошъл смугъл войник от 14-и интендантски полк. Ванга излязла от стаичката си и го извикала по име. Тя вече знаела какво го е довело при нея - брат му, търговец на свине, бил убит и ограбен. Оставил три ситни сирачета и болна от туберкулоза жена. Пророчицата занареждала, че знае за какво е дошъл - да разбере кои са убийците на брат му. Казала му, че може и да разкрие имената им след време само ако й се закълне, че няма да тръгне да им отмъщава. Уверила го, че деянието им ще бъде наказано и той ще види смъртта им. Димитър е смаян. Толкова, че дори не помнел как е напуснал дома й. Ето какво разказва писателят Николай Стоянов (чийто баща Методи е кум на пророчицата) и автор на книгата „Случаят Ванга“ в интервю пред вестник „Борба“: „Един ден у дома дойде бъдещият й съпруг Димитър. Той беше наш комшия и ние знаехме за голямата трагедия в живота му. Тогава убиха брат му и откраднаха много пари от него. Защо ги беше взел със себе си на нивата този човек, не знам, но Димитър дойде у дома за съвет. Леля ми го прати при Ванга. И влязъл той при Ванга да пита какво се е случило с брат му, а тя му казала: „Знам защо идеш, ама Богородица ми се яви и ми каза, че трябва да се ожениш за мен и после ще ти кажа кой, как и защо.“ И този човек колкото шашардисан дошъл при нея, още по-объркан си тръгнал, защото бил сгоден. А в Македония да се развали годеж, означаваше почти да ти отрежат главата.
Много съм се чудил защо и как този човек развали годежа, защо прие

да стане мъж на сляпата

Ванга. Той беше човек на ръцете, всичко сам си правеше, сам и къщата за семейството си направи, затворен, мълчалив. Не можеше да се каже, че беше духовно богат човек, че заради духовността на Ванга да приеме този брак. Пък и е ужасно да знаеш, че ти винаги си като отворена книга - не можеш да излъжеш жена си за нищо.“

Писателят Николай Стоянов пръв разкрива, че преди да се ожени за Ванга, съпругът й имал годеница на име Зоица. „Аз бях забравил тази история с мъжа на Ванга и когато говорихме с Евтим Евтимов нещо за дъщеря й, той всъщност ме подсети. След това, понеже аз обичам да проверявам нещата, отидох в къщата на Ванга, преди да издам книгата, и говорих със сегашния уредник. Тогава каза: „Да, да, така е...“ Даже нейният син потвърди.„Идва в къщата Зоица, идва синът й, ние разговаряхме с него, така е било“, потвърждава в разговор пред агенция „Блиц“ авторът на „Случаят Ванга“ и допълва: „Това ми даде ключ към въпроса защо се е осъществил този брак, как е просъществувал. Леля ми, която е била не само много хубава жена, но и много сугестивна, му е казала на Димитър: „Виж какво, нищо няма да загубиш. Първо, тя е страшно свястна жена, много хубав човек. Готви страхотно, шие, плете... Чистофайница е. Освен това с тази нейна способност никога няма да останете гладни.“ Плюс това Ванга познала къде са откраднатите от убития му брат златни наполеони. Него го намират на нивата с размазана глава. Димитър беше добър човек сам по себе си, но не беше духовен. Не беше уникален, не беше някакъв богат дух, че да си каже: „Абе, край, на колене й падам на тази жена, жертвам си живота!“ Беше практичен човек, даже и къщата сам си я построи. Но за този жест се иска нещо друго... Когато леля ми на майтап пита Ванга „Какво ще кажеш за брачната нощ?“, тя й отговаря: „Тая работа не е за чужди очи.“ И приключва въпроса. Въпреки това помоему бракът е бил консумиран“, разбулва Николай Стоянов една от най-обсъжданите мистерии - дали пророчицата не е починала непорочна.

Макар женихът да е със златни ръце, Ванга просто заменя една бедност с друга. Младото семейство дели схлупената къщурка в Петрич с майката на Димитър - Магдалена, която не крие неприязънта си към сляпата снаха и шумно въздиша: „Сине, сине, това ли ти беше късметът!“ В съседното стайче са трите невръстни дечица на убития брат на Димитър и умиращата му от туберкулоза жена. Младото семейство спи на легло от груби дъски върху четири тенекии от газ. Възглавниците са пълни с царевична шума, а дюшек няма. Ванга прибавя скромния си чеиз - изплетен от нея вълнен шал, бакърена тенджера и гюмче. Към фамилията се присъединява и малката й сестра Любка, която не се отделя от кака си през целия си живот.

С много труд и лишения през 1947 г. семейство Гущерови построява мечтаната от тях къща - малка, но с двор, пълен с цветя. За уменията на пророчицата се предава от уста на уста и опашката пред вратата й не секва. Идват хора от цяла България за съвет и утеха. Но това разрушава брака й с Димитър. Той би искал жена му да е „обикновена“, да гледа къщата и да ражда деца. Съпругът сякаш е вградил сянката си в новата къща. Постоянно се чувства отпаднал, има силни стомашни болки. Посъветвали го да пие ракия, за да ги потуши. Започнал да се „лекува“ със скоросмъртницата, уж пийвал по малко всеки ден, но се пристрастил. Престанал да разговаря с близките си, затварял се сам в едната стая и само пиел. Ванга по цели нощи плачела, молела се на Бог да стори чудо и мъжът й да се оправи. Един ден обаче споделила със сестра си Любка, най-близкия й човек, че за Димитър спасение няма. Личната драма на пророчицата продължила 12 години. Дори осиновяването на племенницата й Венета, която отглежда като свое дете, не помогнало на съпруга й да изплува от тъмнината, в която потънал. Получил цироза на черния дроб. Когато го приели в болница, Ванга цяла седмица

прекарала на стол до леглото му

Един ден лекарят казал на сестра й Любка, че иска да говори с нея. Пророчицата знаела за какво я вика. Прибрала съпруга си, за да умре у дома, сред близки хора. Когато легнал в собствения си креват, Димитър сякаш се успокоил и задремал. На пода до него се свила и Ванга. Шестте месеца на боледуването му били за нея едно мъчително сбогуване с човека, с когото живяла 20 години. Митко си отива на 1 април 1962 г. Сестра й Любка споделя, че в мига, в който склопил очи, Ванга заспала непробудно. Събудила се чак когато ковчегът тръгнал за гробището. „Придружих го до мястото, където му беше определено“, са единствените думи, изречени от пророчицата. Когато на сутринта след погребението близките на прорицателката казали на струпалите се от ранни зори хора да се разотиват, защото е погребала съпруга си, Ванга извикала на Любка да не връща хората, защото всеки е дошъл с болката си и имат нужда от нея.

Всъщност в живота на пророчицата има още един Димитър - осиновеният й син, който остава с нея до смъртта й и продължава да се грижи за паметта й.

Пророчицата пред проф. Никола Шипковенски:

Той имаше брат убит и ме помоли да кажам кой го уби. А, викам, не мога това. След това неколко пъти идва и един ден гласът ми казва: „Слушай сега, кажи му така: да дойде на 27 август, тоя, що ме ръкува пръв, той уби брат ти.“ А, колко съм била будала! Сега не казвам… Той дошъл три дена напред и си седи вънка, на двора много народ и сабайлето на 27-и идват двама заедно и ме ръкуват. Арно, ама тия били от нийното село - единият, другият бил от друго село. Още като ги виде, си казал: „Сега знам вече.“ Но нищо не направил. И после ми каза гласо: „Ето мъжо ти.“ После цяла година мина и както се каза, така стана. Една друга жена му кажа, една приятелка в Петрич му кажа, така и така, и той рекъл: „Тая мома нема мене да земе, аз съм сиромах.“ И после майка му казала: „Тая мома е светица, тая може ли да се жени, как може да се жени, тая светица не може да се жени.“ Аз се ожених и после животът ми мина така, не е много за говорене...“

Из книгата на Невена Тошева „Ванга автентично“