Икономистът Георги Ганев: При въвеждането на еврото в джоба на хората ще бръкнат търговците, които...
По актуалната тема с въвеждането на еврото Георги Ганев даде интервю пред „Марица“. Той е икономист и програмен директор по икономически въпроси в Център за либерални
стратегии. От 2003 г. той е асистент в Стопански факултет на Софийския университет.
Там води курсове по макроикономика, пари и банки и по нова институционална икономика.
От 2003 г. е член на УС на Българската макроикономическа асоциация, като в периода
2005 до 2009 г. е и негов председател.
- Г-н Ганев, как ще се отрази на обикновения гражданин и на бизнеса въвеждането
на еврото в България?
- На обикновените граждани приемането на еврото ще се отрази най-вече по отношение
на дългосрочните заеми, които теглят, а те са най-често жилищни. Малко по-ниски
ще бъдат лихвите в сравнение с това, което биха били, ако България е извън еврозоната.
Това не означава, че лихвите ще паднат. Могат и да се покачват, ако влезем във
ваза на икономическия цикъл на покачващи се лихви. Освен това обаче ще спести
и неудобството за обмяна на валута, защото българите пътуват много в Европа. За
бизнеса важи същото правило за лихвите. Намалява и валутният риск за българската
икономика, т.е. бизнесът ще може да се финансира по-евтино и по-евтино да извършва
разплащания в страната и извън нея, а сега на година таксите за разплащания гонят
милиард.
Така бизнесът ще може да използва по-лесно всички системи за вътрешни разплащания,
което ще позволи по-убедителна интеграция в големите и сложни вериги на добавена
стойност в рамките на икономиката на еврозоната.
- Съществуват опасения за финансови спекулации и скок на цените на всички стоки
и услуги след въвеждане на еврото. Доколко основателни са тези опасения?
- Винаги има такива опасения и те се базират на факти около промяната при превалутирането.
Тогава има търговци, които се опитват да ловят риба в мътни води и да закръглят
нагоре новите цени. Този ефект съществува и се забелязваше почти навсякъде, където
еврото стъпваше с изключение на Естония. Но този негативен ефект се изчерпва в
рамките на няколко месеца.
-Маркирайте плюсовете и минусите за България от еврото.
- Плюсовете могат да се разделят на микро и макро. Както казах, ще има по-евтин
достъп до финансиране и възможност за интеграция в паневропейски стопански процеси.
А от гледна точка на макрото България ще влезе в сърцевината на Европа и ще бъде
в този клуб, в който членуват най-интегрираните страни. От гледна точка на разходите
- необходимо е да се изтеглят старите банкноти и монети и да влязат в обращение
нови, всичко да се превалутира от лева в евро - това е софтуерно логистичен проблем,
който не е страшен, но струва пари. Това е същата операция, когато през 1999 г.
България премахна трите нули и не струваше много -около 0,1% от брутния вътрешен
продукт. Отделно България трябва да направи вноски в съответните фондове и за
преструктуриране за разрешаване на проблемни казуси.
Най-големият минус, който важи освен за страните, въвели еврото, е загуба на
т. нар. самостоятелна парична политика на съответната национална банка.
В България въпросът не стои така, защото ние сме се отказали от тази политика
вече 22 години и по тази линия няма какво да губим. Докато за страни като Полша,
Унгария и Чехия това е загуба. Особено и за по-големи и едри икономики, които
имат известна самостоятелност като икономическо тегло, т.е. техният бизнес цикъл
да не е синхронизиран с европейския, а нашият е синхронизиран. С разлика от няколко
месеца всичко, което се случва в Европа, идва и при нас. Докато Полша има самостоятелна
динамика и за нея е по-важно да има самостоятелна парична политика, при нас не
е така.
Затова отговорът "да" или "не" за еврото за различни страни в Източна Европа
може да се окаже различен.
- Управителят на БНБ Димитър Радев коментира, че от реалната конвергенция на
българската икономика най-силно ще зависи и точният момент на приемане на еврото
у нас. Кога можем да приравним икономиката си към средните европейски нива?
- Зависи коя конвергенция е имал предвид г-н Радев, защото има два вида конвергенция
- т.нар. номинална, по чисто номинални показатели, които са всички числови критерии,
с които в България сме добре запознати - 3% дефицит, 60% дълг, инфлация, която
не е повече от 1,5% над най-ниските инфлации в Европа, дългосрочни лихвени проценти
и т.н.
Всичко това се нарича номинална конвергенция, докато една друга конвергенция,
която не съществува като критерий и юридически не е обвързваща, но се смята, че
неформално държи много силно място, е т.нар. реална конвергенция. Тя е по покупателна
способност и реален доход на човек спрямо средното в Европейския съюз. Смята се,
че в момента сме толкова надолу, че приемането на една много по-бедна страна в
този клуб ще създаде най-вече проблеми при провеждането на общата парична политика.
Когато Литва, Латвия и Естония влизаха в обменно-курсовия механизъм ERM II, те
като средно ниво на доходи бяха почти толкова, колкото е България в момента -
с около 50% по-ниски доходи. Така че това не бива да е аргумент, че имаме проблеми
и с присъединяването си бихме причинили проблеми на другите страни при общото
водене на парична политика.
- А какво ще се случи с БНБ при въвеждане на еврото в България?
- В момента се усеща неубеденост на страна на ръководството на БНБ относно ползите
за България от влизане в еврозоната. Колкото и да е невероятно обаче, въведем
ли еврото, БНБ ще има по-голяма възможност да въздейства върху българската икономика.
Защото режимът на валутен борд, в който страната ни единствено е останала, е
такъв, че БНБ страшно е ограничена за провеждане на парична политика. Като станем
членове на еврозоната, БНБ ще стои около масата, на която се вземат решения за
парична политика, които засягат и България - нещо, което в момента не може да
прави.
Какво четем:
🔴 Дама от Пиринско се обясни в любов на бившия си по брутален начин навръх Свети Валентин (СНИМКА)🔴 Дядо Стораро топи сърца с бебе и лъжица
🔴 Христо Димитров: Чисто новата тв "Българе" тръгва на 26 февруари (Видео)
Източник: Блиц
Коментари
Последвайте ни във facebook!
