Истинската жена не проси любов, просто си тръгва


Светът посрещаше Нова година. Въздъхнах уморено, после посегнах към телефона, за да поздравя дъщеря си. Тя не отговори и след няколко позвънявания се отказах. Вероятно празнуваше с приятеля си и не й беше до мен. Усилих звука на телевизора, налях си шампанско и вдигнах наздравица в своя чест.

Час по-късно телефонът продължаваше да мълчи. Никой от близките ми не се сети да ме поздрави. Това ли ме очаква в бъдеще? Маса, на която съм сама, чиния и прибори, и наздравица с отражението ми в огледалото.

Така е, откакто се разведох. Отначало болеше, после свикнах и болката започна да ми харесва. Харесваше ми, защото не се налагаше повече да търпя и да си затварям очите пред безобразията на двама от най-близките ми на този свят.

Вече не си спомням колко години трябваше да се правя на сляпа и глуха, за да запазя един разбит и изпълнен с илюзии брак. Хванах мъжа си и сестра си в леглото и великодушно простих на изменниците. Млади бяхме, случват се понякога такива неща, а и дъщеря ни е прекалено малка, за да преживее травма от евентуално решение за развод. Има грешка, има и прошка, казах и смело продължих напред.

Мъжът ми се разкайваше, плачеше и твърдеше, че обича само мен. Сестра ми го прелъстила. Павлина нищо не каза, не се оправда, не поиска прошка, сякаш беше извършила нещо напълно нормално, в рамките на морала.

Положих много усилия, за да забравя. Махнах с ръка и зарових болката далече. Особено се постарах дъщеря ми да не разбере какви ги е вършил баща й с любимата й леля.

Минаха години. Прелюбодейството остана в миналото и с времето отношенията им станаха традиционни - зет и балдъза. Отново се събирахме по празниците, редовно се чувахме по телефона, споделяхме си всичко. Въпреки това, дълбоко в себе си, изпитвах нарастваща погнуса. Трудно приемах мъжа си в леглото, имах острото усещане, че нещо не е наред.

Миналата година Павлина заяви, че ще празнува с нас. Не посрещнах възторжено новината.

Тя нямаше никакво намерение да се включи в подготовката на празника. "Давам ти пари, купи, каквото трябва, мен не ме занимавай!" - каза тя и затвори телефона.

От ранна утрин започнах с готвенето. Баница, пържоли, салати - всяка домакиня знае колко уморителна е суетнята покрай новогодишните празници. След като празничното меню беше готово, се захванах да чистя. Половината ден прекарах над печката, другата половина - с прахосмукачка в ръка. Най-накрая старателно аранжирах масата с коледна украса, на видно място сложих свещник, включих мигащите лампички и точно да вляза в банята, сестра ми дойде. "Имаш петно на блузата!" - ухили се тя и седна на дивана. Павлина изглеждаше свежа, отпочинала, готова за купон. Облечен в нов пуловер, мъжът ми също не оставаше назад. Само аз приличах на слугиня: уморена, с бинтован пръст, тъй като без да искам, вместо краставицата, клъцнах него. През няколко минути поглеждах часовника, надявайки се най-после да удари 12, спеше ми се. Павлина и съпругът ми се смееха, виждах случайното докосване на ръцете им, възбуденото изражение на лицата им.

Точно в полунощ той бегло ме целуна по бузата, а после прегърна сестра ми. Час по-късно, борейки се с неистовото желание да отпусна глава на възглавницата, чух: "Павлина, нали помниш колко добър бях преди...?" Във въпроса на мъжа ми имаше страст. И тогава усетих нещо, което бях забравила. Изведнъж си спомних как между мен и бившата ми юношеска любов, дори след 15 години, все още се улавяше сексуална енергия. Същата, която вибрираше сега във въздуха между мъжа ми и сестра ми.

Осъзнах какво ме отвращава в брака ни - отказвах да приема половинката си като интимен партньор. Аз съм моногамна и не бях уверена със своя мъж ли спя, или с този на сестра ми.

Поех дълбоко въздух, налях си шампанско и вдигнах наздравица за последния новогодишен подарък, който мъжът ми щеше да получи от мен – семеен секс.

На първи януари се събудих радостна. Направих кафе и сандвичи, пуснах музика и с целувка събудих мъжа си. Той много се стара, почисти цялата къща, изхвърли боклука, дори подреди масата за обяд. По едно време уж случайно спомена, че нищо не помни от снощи, но чудесно знаех, че лъже. Беше гузен и се надяваше аз също да не си спомням нищо.

Вечерта си облякох секси нощницата, която той харесваше, парфюмирах се и използвайки последните си капчици любов, му се отдадох. Бях нежна, изкусителна, страстна. Чувах го да ми казва, че ме обича.

Седмица по-късно подадох молба за развод. Напуснах го, защото една истинска жена никога не дели любовта си с друга. Не проси любов, нито воюва със съперници. Тя е единствена и когато усети, че в сърцето на мъжа й има страст към друга, просто си тръгва. Без скандали, без молби - с гордо вдигната глава. Вероятно ми предстоят самотни нощи и празници, в които ще се оглеждам тъжно в огледалото. Не успях да запазя брака си, но съхраних собственото си достойнство.

Мила

Писмото е публикувано във вестник "Лична драма"


Какво четем:

🔴 Тайнствено находище на кал цери невероятни болести

🔴 Клиентка спечели срещу енерго, няма да плаща 2681 лв. за ток

🔴 Миро пусна снимка като млад войник

Източник: lichna-drama



Коментари



горе