Изследователят Николай Иванов е категоричен: Знам къде е гробът на Левски!


Левски лежи под платено паркомясто до Министерство на земеделието. Гробът на Апостола попада в зелена зона в центъра на София, в която шофьори спират колите си върху него за лев на час.

Това твърди пред "България Днес" изследователят Николай Иванов. Днес се навършват 146 години от обесването на Дякона, а в чест на святото дело и за да отговори на свещения въпрос къде е гробът на Васил Иванов Кунчев, експертът пише книгата "Проучванията на евреите за бесилката и гроба на Левски".

Разкритията идват от разкази от първо лице на българи и евреи, станали свидетели на обесването, траурната процесия и погребението на Апостола до параклиса на старите християнски гробища. Там, където днес се намира ул. "Даме Груев", срещу служебния вход на земеделското ведомство.

Съвременна възстановка и замерване на професор от Университета за архитектура, строителство и геодезия въз основа на свидетелствата на очевидците и приет план на София от 1881 г. потвърждават тезата на Николай Иванов.

Всичко започва с желанието на полковник Петър Куюмджиев - шеф на Отделението за военни музеи, паметници и гробове към щаба на армията, да се открие вечния дом на Апостола и върху него да се сложи паметен знак, като по този начин се разреши дългогодишният проблем с липсата на информация за мястото на гроба.

На 5 октомври 1936 г. Куюмджиев праща писмо до председателя на еврейската общност Аврам Таджер. Обръща се и към БАН и други институции, но еврейската реакция и съпричастност се оказват най-големи и адекватни, споделя изследователят Николай Иванов.

За три месеца са открити и разпитани свидетели, присъствали на погребението. Един от тях е Бенямин Цафрати, очевидец на обесването. Той свидетелства, че бесилката е била до някогашната турска казарма, а след това Апостола е погребан в старите християнски гробища до параклиса.

Разказът на евреина се потвърждава и от свидетелството на В. Икономов от 6 май 1937 г. През 1885 г. мъжът посетил гроба на Левски и пише следното: "Близо до параклиса имаше един запустял гроб, на който имаше самотен кръст като тия, които се намират на селските гробища. Правеше ми впечатление, че тоя гроб, макар и никой да не го посещаваше, както моя баща, иконом поп П. Димитров, така и всички други свещеници като иконом поп Тодор, който е бил викан да изповяда и причести Левски при обесването му, поп Христо, поп Тошо и др. всякога отиваха на тоя гроб, прочитаха молитва, кадяха го и го поливаха с вино". Икономов е сигурен, че става дума именно за гроба на Левски.

Открит е и трети ключов свидетел. Две седмици след разкритията на В. Икономов полковник Стоян Маринов разказва пред щаба на армията, че е присъствал на погребението на Дякона и че той е положен на два метра от параклиса в тогавашните християнски гробища. Именно тяхното място и особено това на параклиса съвпадат с днешното паркомясто до земеделското министерство.

В спомените си Маринов уточнява, че траурната процесия с тялото на Васил Левски е "тръгнала към Кюлюците и възвила" по сегашните (към 1937 г. - б.а.) улици "Дондуков", "Раковски", "Сердика", "Екзарх Йосиф", "Цар Самуил" и т.н. до старите християнски гробища.

Въз основа на тези свидетелства изследователят Николай Иванов допълва: "По този начин, използвайки имената на новите улици за по-голяма нагледност, следваме някогашното движение на каруцата с покойния Апостол по ориентирите на план от 1881 г, съставен 8 години след обесването, до мястото на старите християнски гробища на днешната улица "Даме Груев" №6 при Министерството на земеделието".

"Зад параклиса стана опелото и погребението в приготвения от сутринта гроб. Опелото извършиха поп Тошо и поп Андон, понеже и починалият е свещено лице. На същото място се извърши и погребението на обесените въстаници от Априлското въстание през 1876 г.", допълва в спомените си Стоян Маринов.

Тогава той е ученик и наблюдава траурната церемония с петима съученици и учителя им Димитър Манов, който е член на Софийския революционен комитет и впоследствие заточен в Диарбекир.

По-късно гробищата са запуснати и изчезват. При направен ремонт там, където те са били, са намерени кости и два черепа. Предполага се, че те са на Левски и Бенковски.

Завръзката с откриването на костите и черепите на Левски и Бенковски в един гроб идва през лятото на 1937-а. Тогава се прави ремонт на столичния бул. "Бъкстон", върху който се слага паважна настилка.

Два месеца след приключването му един от инспекторите съобщава в писмо до Отделението за военни музеи, паметници и гробове, че при издирването на гроба на Левски се натъкват на параклиса на старото християнско гробище.

"При работниците се явява директор на близка прогимназия. Той си спомня, че неговата наскоро починала хазайка разказала, че като 16-годишна девойка е видяла придружената от заптии погребална процесия на Апостола, скрита със своя другарка зад близкия бостан. След погребението питали един от свещениците и той им отговорил, че погребали обесения при казармите на Орханийския път Васил Левски", пише авторът на книгата.

На утвърдения план от 1881 г. на софийските квартали и пътя, по който е минала процесията с тялото на Апостола, се виждат ясно бостаните, за които се казва, че двете момичета са се скрили там и са гледали. Зад тях е имало непосредствена видимост.

При разкопаването на сочения за гроб на Левски единствено лекари от близката еврейска болница идват на място и изследват тленните останки. Там е открит и черепът на Георги Бенковски, категоричен е Николай Иванов.

"След обследване на костите те изразиха мнение, че скелетът принадлежи на мъж между 35 и 40 години. За мен нямаше никакво съмнение, че това са тленните останки на Васил Левски", споделя в спомените си през 1973 г. трудовакът Александър Запрянов, който работи по въпросния ремонт на бул. "Бъкстон" и присърце приема идеята за намиране на доказателства за гроба на Джингиби, както турците наричали Дякона. Това той прави във в. "Вечерни новини".

"От един гроб бяха намерени две глави", обявява Запрянов. През август 1937 г. той открива основите на параклиса, гроба на Левски и черепа на Бенковски при разкопаването на булевард "Бъкстон". Запрянов се натъква и на още 28 гроба на въстаници от Априлското въстание.

Оставен сам, Запрянов се чуди къде да занесе чувала с костите на Левски и Бенковски. Накрая те са предадени за изследване на Анатомическия институт при Медицинския факултет на Държавния университет.

Две години никой не се заема със задачата да изследва откритите останки. От намиращите се в мазето 29 чувалчета с кости се разнася зловоние, а отговорът за несвършената работа е потресаващ.

"Поради много претрупаната работа в института вследствие големия наплив на студенти и поддържане на Анатомическия музей костите не са почиствани", оправдават се в официално писмо от факултета.

Удивен от наглостта и лицемерието на медиците е полковник Петър Куюмджиев - началник на Отделението за военни музеи, паметници и гробове и началник на трудовака Александър Запрянов. Той не успява да намери начин да ги убеди да извършат договореното с ръководството на факултета важно изследване на тленните останки на Апостола.

Въпросът остава в застой години наред и те са оставени на произвола на съдбата под падащите бомби през 1944 година. Тогава от въпросния Анатомически институт е съобщено, че паднала бомба унищожава всичко.

По този безумен и безскрупулен начин се допуска костите на Левски да изгният в избата и да изчезнат безследно, преди да са проучени от специалисти и изложени за всенародно поклонение. В същото време намереният череп на Бенковски е погребан на 200 метра от гроба, а на мястото и до днес, което представлява градска градина, личи малък паметник.

"Това, че се извършва по този начин оскверняване на гроба на Левски, възмути обществеността. Да се надяваме, че това ще бъде променено, благоразумието ще надделее и кощунството с паметта на най-великия българин ще бъде прекратено", споделя Николай Иванов.

Той е обнадежден, че е голяма вероятността да са останали в гроба несъбрани няколко дребни кости - например малките кости на гривнените и глезенните стави и от фалангите на ръцете и ходилата.

"Това са около 100 костици с размер до 1,5 см. Възможно е част от тях да не са намерени тогава и в момента да са още в пръстта", споделя изследователят и отправя апел гробът да се огради, да не паркират повече автомобили върху него и да се разрови мястото за костиците, които могат да преобърнат историята.

Че може да има неприбрани костици от гроба свидетелства и проф. Минчо Ненчев - преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Дори и няколко - тези костици ще бъдат безценни, категоричен е специалистът.

Той изготвя заснемане и замерване на гроба и близкия параклис с точност до 2 сантиметра. От него става ясно, че гробът на Дякона действително се намира на ул. "Даме Груев" 6, срещу служебния вход на Министерството на земеделието. Това са паркоместата пред отсрещната болница, като едно от тях е върху гроба на Апостола.

Хипотезите не спират

Вече 146 години археолози, историци, архитекти, инженери, писатели, изследователи и дори ясновидци спорят и търсят неуморно гроба на Васил Левски. За това време учените създават десетки версии и хипотези къде е погребан Дякон Игнатий.

През 1937 г. във в. "Мир" излиза статия със заглавие "Де са костите на Левски?". В нея Мария Поппавлова разказва тайната, споделена на смъртното ложе от нейния съпруг - Ботевия четник Илия Джагаров. "Изрових трупа на Левски заедно с още един човек. Името му е Христо Хамбарков, епитроп на църквата "Света Петка Самарджийска". Апостола беше заровен на плитко, близо до бесилката му. Погребахме го в църквата "Св. Петка Самарджийска", вляво от олтара." Но тогава никой не си мърда пръста да провери този разказ.

Друга версия за гроба на Левски е на покойния писател Николай Хайтов. Той твърди, че е погребан в т.нар. малка "Св. Петка". Неговата версия е тотално отхвърлена именно от полковник Стоян Маринов, който твърди, че Дякона е погребан до параклиса в старите християнски гробища до сегашното земеделско министерство.

Починалият през 2013 г. Димитър Овчаров твърди, че останките на Апостола са под вкопаната под Софийската митрополия църква "Света Петка стара". Разкопки в нея досега не са правени.

Извън научните среди се разпространява версията на пророчицата Ванга. Тя разказала на своя близък приятел Павел Кипров, че костите на Дякона са под църквата "Св. Николай Чудотворец". Кипров установява, че единственият храм, който се вписва в описанието, е "Св. Николай Мирликийски" срещу митрополията.


Какво четем:

🔴 14 храни , които безмилостно изгарят мазнините

🔴 Кеворк Кеворкян: Варели – с цианид и с правила

🔴 Огромен бетонен къс премаза кола в София (снимки)

Източник: Днес.БГbgdnes



Коментари



горе