Актрисата Теодора Духовникова:Не съм казвала,че се боря с рак!


Любовните сцени с Карамазов ни се получиха

Коя е тя

Теодора Духовникова е родена в София. Учила е в НГДЕК "Константин Кирил Философ", а през 2000 г. завършва НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Малко след това става част от трупата на Народния театър. Определяна е от зрителите за най-красивата българска актриса. Сравняват я с Мишел Пфайфър и Роми Шнайдер. Зад красивата й усмивка се оказва, че се крият голямо сърце и няколко жестоки житейски трагедии. На два пъти е на косъм от смъртта. Миналата година става "Жена на годината". От 28 февруари ще я гледаме по Нова тв в сериала "Дяволското гърло".

- Теодора, давате изключителна заявка за много силна роля в "Дяволското гърло", бързо ли казахте "да" на Евтим Милошев?

- Не съм мислила много, но това е голямо предизвикателство за мен, защото няма нищо общо с играта ми досега. Трудно беше, няма какво да се лъжем, тренирах много за този сериал. Героинята ми Мия Язова трябва да е в перфектна форма, да владее стрелба добре, да шофира блестящо. И, да, ние с Владо Карамазов сами си играехме персонажите, без дубльори, каскадьори. Доста време изкарах на един полигон, на който правих осморки, завои, задна, предна... Имам катастрофа зад гърба си, много тежка, и не ми беше лесно да преодолея това. Тогава ми се счупи шиен прешлен, но вярвах, че всичко ще се оправи, и така стана. Всъщност това, което най-трудно направихме, не бяха физическите предизвикателства, колкото емоционалните, през които нашите герои минаваха. Имаше и в моменти, когато аз не знаех как да "извадя" от мен някои неща, за да ги изиграя както исках, и доста си плаках. Разбира се, имах и личен опит, на който се опирах, особено в контакта с дъщеря ми във филма. През цялото време си мислих за взаимоотношенията с моите дъщери. С Евтим Милошев сме приятели и аз много му вярвам. Взаимно сме се доказали още от снимките на "Дървото на живота". Мисля, че ако зад сериала стояха други продуценти, щях да се замисля дали да участвам, защото три месеца извън семейството е много време.

- Това да сте далеч от момичета ли беше най-трудната част?

- Те идваха да ме посещават, но нямахме много време да бъдем заедно. Да, липсвах им, срещите ни бяха много емоционални. Мия, героинята ми, също има много интересни моменти с дъщеря си. Много съм черпила от децата, за да изиграя персонажа.

- Милошев каза, че има и любовни сцени между Филип (Карамазов) и Мия. В "Откраднат живот" той сподели, че не обичал любовните сцени там.

- Не знам какви са отношенията му с други персонажи, но нашите любовни сцени ни се получиха.

- За него, както сподели, снимките съвпадат с емоционален житейски период. При вас този период съвпадна ли с т.нар. ви заболяване, за което споделихте преди време?

- Не, аз бях в суперформа по време на снимките. Искам да кажа, че никога не съм казвала, че се боря с рак. Много се напрегнах от това, че всички журналисти изведоха думите ми като тъжни заглавия, което стресна близките ми. Беше страшно, на никого не го пожелавам. Не водя битка с рак и никога не съм казвала точно това. Уважавам журналистите, но има теми, знам, че заглавието трябва да е бомбастично, за да четеш надолу, но просто има теми, при които, като не си сигурен в истината, особено за здравето, да не пишеш. Мога всичко да приема - да се пише, че ходя с който и да е, че правя това и това, но тази т.нар. "новина" беше шокираща и за моите роднини извън София, за семейството. Но... както и да е, вече е минало това.

- В "Бащата" правите великолепна роля, харесвате ли героинята си?

- Много. Различна бях, да. Всъщност ние сме много емоционални актьорите, което помага в професията, в живота обаче по-скоро пречи. Ние сме като котките - ако е хубаво, е сто пъти по-хубаво при нас, ако е тъжно, е хиляда пъти по-силно отразено от нас, когато сме го изживели в живота. Когато не сме, е по-трудно да се пресъздаде на сцената.

- Още ли мечтаете за ролята на Ана Каренина?

- Никога не съм мечтала за класическите женски персонажи - Жулиета, Офелия, Бланш от "Трамвай "Желание" и подобни. Не мечтая за конкретна роля, мечтая за режисьори, с които да се срещна. Другото, което искам да направя, е сериозен филм за любовта, но не просто като пеперуди в стомаха, а психологическата и философска дисекция на една любов.

- Бергман?

- Нещо такова, да участвам в такъв филм.

- А какво става между вас и мъжа до вас?

- Ха-ха-ха, ами сега с него сме в добър период, защото и ние като всяко семейство, което от години е заедно, имаме време, в което сме конфликтни, понякога ни е хубаво, понякога се дразним, на периоди сме.

- Вие сте красива жена, той ревнив ли е?

- И той е хубав мъж. Освен това е модерен, отворен, не е комплексиран. Бих ревнувала, както и той, от съвсем конкретни неща, но само от внимание на жени към него, не, не бих.

- Можете ли да се "зарадвате" на изневяра на мъжа си?

- Не знам дали бих могла, но да кажем така - в името на любовта бих простила всичко.

- Делите живота си преди Стефан и след него, защо?

- Защото преди него бях дете, сега съм вече жена. Имам голям късмет с мъжете в живота си. Не съм имала нещастна любов. Когато съм се влюбвала в някого, винаги съм била с него.

- В "Лисичета" сте пресметлива млада жена. Доколко това е важно в живота ви?

- Никога мъжете, в които съм била влюбена, не ми е било важно дали имат пари или не. Била съм дълбоко нещастна на едни от най-хубавите кътчета на света, защото не съм била влюбена в този човек, с когото съм била или в момента сме се карали, и другото - мога да бъда на палатка в "Градина" и да кажа, че това е най-хубавото място заради любим човек. За мен са важни отношенията, емоцията.

- "За" или "против" комерсиалния театър сте, много от талантливите ви колеги участват в халтури за пари?

- Има граница, която не трябва да се пресича. Харесвам филми и спектакли, които са така направени, че да предизвикват хората да ги видят, без значение, че не са "високо" ниво. Но имам отвращение към някакъв вид пошлост, направена набързо, или както в някои случаи - да минем през провинциалните градове и да оберем паричките на хората. Тъжно е да виждаш спектакъл без стойност, но хората се радват, защото друго не им се предлага. Но ето и обратния пример - "Трите мечки" - Вергов, Карамазов и Бахаров направиха турне и обиколиха страната с постановки, които са зрелищни, качествени и хората им се радваха. За мен трябва комерсиалното и "високото" някъде да се срещнат и тогава се получава ефектът: "Уау!".

- Говорите с особена сериозност за театъра. Мислите ли, че в този бездуховен свят я има публиката, която със същата сериозност приема ролята ви?

- В Народния театър има изключителна отговорност, когато стъпваме на сцената. Да се случи едно представление изисква абсолютна отдаденост и дори жертвоприношение понякога. Но също така мисля, че и публиката е изключителна.

- Публиката обичаше старите български филми. За съжаление, на поклоненията на възрастни актьори не се виждат много млади артисти.

- Всеки актьор има близки сред възрастните, особено когато пътят му е бил свързан с тях. Ето аз например делях една гримьорна с Ванча Дойчева, светла й памет. Много ми липсва и не искам да махат табелката с името й от вратата. Тя все едно си е още тук. Сега сме двете с Рени Врангова. Иначе и аз обичам старите български филми, много харесвах "Вчера".

- Невена Коканова казва: "Киното ме направи известна, но театърът ми даде живот".

- Тя беше иконата. Телевизията и киното помагат по-бързо лицето ти да се свързва с името, което е много важно за един актьор. При актьорите, с които израснахме заедно в Народния театър - Ани Пападопулу, Юлиан Вергов, Владо Карамазов, Деян Донков, Иван Юруков, Дарин Ангелов, Захари Бахаров и др., е малко по-различно. Защото за нас започна да се говори и пише много преди да се появим в сериалите. Ние вече си бяхме създали своя публика, почитатели, които ни следяха. Така че ние сме доста встрани от понятието, превърнало се в класическа обида у нас за популярен актьор - "мечка". При нас се случи обратното. И с приоритет - ролите в театъра, после дойде телевизията.

- Винаги ли сте толкова емоционална, как го издържа сърцето ви?

- Ха-ха-ха. И аз се учудвам как сърцето ми го изживява. Аз съм много бурен вътре в себе си човек и силно емоционално преживявам всичко. Просто живея на малко по-висока вътрешна температура. Да, пулсът ми е 100-110, който за някои хора е прединфарктно състояние, а за мен е нормалност. Но това е - животът ми е повече цветове и адреналин, а сърцето е моят генерал. И този генерал печели най-важните ми битки - особено тези срещу самата мен.


Какво четем:

🔴 Български лекари направиха уникално лечение на пациентка с рак

🔴 Бизнесменът Пламен Минчев споделял тревоги за здравето си преди фаталния инцидент

🔴 Панихидата в Чикаго за Апостола на свободата

Източник: bgdnes



Коментари



горе