Кога "обичта на мама" пречи на връзките ни


Това е само един от поредицата вицове на тема "мамници", които засягат болезнения въпрос за симбиотичната (нездравата) връзка между порасналото дете и майката. Темата е актуална на нашите географски ширини донякъде поради патриархалното ни минало, когато няколко поколения и семейства са живеели под един покрив. Днес тези стереотипи бързо се променят. В събитията за запознанства на ClubR до момента са участвали близо 10 000 необвързани. За съвременните млади хора, които тепърва ще градят семейство, основно изискване към партньора, е да е самостоятелен в емоционален и материален план.

Когато преди време майка на участник в "Бързи срещи" ни се скара, че резултатите на сина ѝ са попаднали в спам папката на пощата му, тази нетактична намеса ни се стори странна и ние я подминахме като изключение. Оказа се, че  периодично ще ни се налага да разговаряме с майки,  които искат да намерят половинка за детето си и са обсебени от мисълта, че те задължително трябва да  контролират тази поредна житейска ситуация. Започнахме да разбираме, че това не са изолирани случаи и периодично ще ни се налага да си общуваме със "загрижени" майки на пораснали 30-40 и повече годишни мъже и жени.

Парадоксът при такива прояви на прекомерна майчина любов, е че тя всъщност пречи на децата им да пораснат достатъчно, да правят самостоятелно своите житейски избори и да са щастливи.

Майчината любов е в основата на човешкото съществуване, тя е безрезервна, всеотдайна и жизнено необходима за израстването и защитата на децата. До определен момент от тяхното развитие тя е безусловно необходима. Затова много малко се говори за потенциалните опасности от прекомерната майчина любов. Но тя може да е сериозен проблем за започване на връзка.

Две са основните цели на майчината любов:

- Да осигури на децата сигурност и емоционален комфорт в най-ранна възраст;

- Да помогне в изграждането на умения за тяхното самостоятелно развитие, включително независимост и вяра в собствените сили.

Увлечени в изпълнението на първата цел, някои майки не успяват да се пренасочат към втората, тъй като има очевидно противоречие между двете.

Склонност към такава зависимост имат самотни майки, отглеждащи сами своя единствен син. Подобни предпоставки съществуват и в семействата, в които жената доминира или пък липсва емоционална връзка между родителите. Тогава повечето емоции се насочват към детето до такава степен, че то не успява да изгради емоционална независимост и самостоятелност. Как се стига дотам?

В емоционален план има съществена разлика между родителската и партньорската обич. При родителската обич удовлетворяването на емоционалните нужди е еднопосочно и винаги е от родителя към детето, докато партньорската любов е двупосочна и взаимна. При нея всеки от двамата се захранва емоционално от общуването и същевременно захранва свързаността с другия, полагайки грижи той да се чувства добре.

Границата между двата типа обич е тънка. Повечето хора се нуждаят и от двата.  Ако в живота на родителя няма партньор, той неусетно превръща детето си в обект и на двата типа. Така детето започва реципрочно да се грижи за емоционалния комфорт на родителя си, което постепенно го измества от ролята на дете в ролята на емоционален партньор. Това обяснява защо майчината любов може да пречи на вече порасналото дете да изгражда удовлетворителна  партньорска връзка. Причината е, че това пораснало дете отдавна има партньор в живота си, мястото вече е заето от майката и то няма потребност да търси друг. Ако все пак се появят някакви партньори, те често са въображаеми, обвързани или живеят далече, а връзките са мимолетни.

Ако се върнем на примерите с "усърдните майки", бихме могли да поставим под съмнение подсъзнателната мотивация на техния стремеж да намерят партньор за детето си. Защото дори и съвсем искрено да го искат, ако са превърнали отношенията с детето си в партньорство, те подсъзнателно възприемат потенциална бъдеща интимна връзка като конкурентна.

Защото някъде по този дълъг път на смесването на двата типа обич, майката е придобила емоционална потребност от насрещното внимание на детето си, също толкова, колкото и то има нужда от нейните грижи. С порастването тези майчини грижи започват все повече да задоволяват предимно нейната потребност от близост, сигурност и усещане за значимост. Ако след настъпване на пълнолетието, любовта остане все така обсебваща и настъпателна, тя емоционално инвалидизира привидно самостоятелния човек и не му позволява да създаде свое семейство. Такава обвързаност най-често се проявява в съжителство на детето с майката дори и на възраст 40+, 50+, въпреки че липсва икономическа необходимост от това.

Нашата собствена статистика предоставя интересна информация в тази посока. Според данните от теста за съвпадения на сайта ни, попълнен от около 5000 необвързани мъже и жени на възраст между 25 и 45 години, 78% от необвързаните жени живеят сами, а 81% държат бъдещите им партньори също да живеят самостоятелно. 82% от необвързаните мъже не живеят с родителите си, но само 21% държат бъдещите им половинки да живеят самостоятелно.

Няколко фактора определят това сериозно разминаване в желанията на двата пола:

- В България все още преобладава очакването към мъжа като глава на семейството да поеме по-сериозна част от материалното обезпечаване, давайки възможност на жената да отдели повече внимание на дома и децата;

- У нас все още заплащането при мъжете е по-високо от това на жените за една и съща работа;

- Жените осъзнават, че успехът на една дългосрочна връзка в голяма степен зависи от нейната самостоятелност и независимост от родителите.

Съществува мнение, че у нас липсата на достатъчно средства е основният фактор, обуславящ живеенето с родителите. В такъв случай би трябвало процентът на необвързаните, живеещи сами, да се увеличава с възрастта, поради факта, че обичайно доходите постепенно нарастват заедно с професионалната реализация. Но делът на необвързаните мъже почти не се променя в интервала между 25 и 45 години. Това ни дава основание да заключим, че физическото отделянето от родителите, като съществена част от процеса на емоционалното отделяне, зависи повече от семейните модели и предистория, отколкото от икономическа необходимост.

Изграждането на успешна връзка е сложен и дълъг процес, но една от първите важни стъпки е емоционално и материално отделяне от родителите.


Какво четем:

🔴 Първо българско училище "Васил Левски" в Лас Вегас почете със своя песен Апостола

🔴 Стефан Данаилов: Не съм бил ангел

🔴 Ям, моля се и обичам мъжките погледи

Източник: Дир.БГ



Коментари



горе