Мартин, покровителят на българите в Европа


Малкият Мартин, роден във Велико Търново, ляга и става с мечтата един ден да бъде велик футболист

„Няма да забравя една среща с човек, който и сега е на власт, каза ми: „Ние тебе ще те унищожим, бе!“

„Дали искам да се върна?… Божеее, сърцето ми плаче за България!

Когато сред българските общности в Европа се спомене името Мартин Ширков, реакциите обикновено са: “Оо, той е неформалният лидер и будител на сънародниците ни, защитник и покровител на слабите, беззащитните и онеправдани българи в Холандия и цяла Европа”.

“Защо е това интервю сега? Не давам интервюта. Аз не искам да афиширам това, което правя – каза пред “Труд” Ширков. – Имам един “наблюдател” на делата ми. Тръгнах да се надпреварвам с Бог. Аз помагам – той ми помага 3 пъти повече. Аз отново помагам – той отново ми връща 3 пъти повече. Така и не можах да го надмина, но до края на живота си ще подкрепям хората в нужда. И щом позитивните примери въздействат, ще разкажа за себе си.”

Малкият Мартин, роден във Велико Търново, ляга и става с мечтата един ден да бъде велик футболист. Когато е на 11 години обаче, ескалатор на Централна гара в София прекъсва завинаги мечтата му – откъсва част от пръстите на единия му крак. Втори инцидент: когато е в VI клас, прави фатално изказване в час, в онова тоталитарно време, че “фашистите са освободили селото от партизаните”. Гонят го от училище и се чудят в кой интернат да го пратят. Затова пък много рано открива, че има талант на предприемач.

На 14 години започва да урежда строителни ремонти за гурбетчии от Родопите, дошли в София да изкарват хляба си. Те се събират около заведението “Попското” до Семинарията и често се оглеждат за невръстния Мартин, защото винаги им намира работа. “Чудех се как да изкарвам джобни и обикалях из “Лозенец”, “Младост” – разказва той. – Отивам в някой блок, казвам: “Добър ден, имате ли нужда от боядисване на стени, от смяна на дограма?” А домоуправителят вика: “Ти не си ли много малък?” Казвам: Да, малък съм, но майсторите са заети, затова аз им търся работа”. Майсторите ми отчисляваха по 20% комисиони и на месец си изкарвах по 500-600 лева – страшно много пари тогава.”

В “зората на демокрацията” младият Ширков вече е натрупал опит като предприемач на ремонтни дейности и се захваща с все по-крупни сделки. Урежда строителни ремонтни дейности в още нераздържавените предприятия. “В един момент към мен буквално се сипеха пари. Бях само на двадесетина години”, казва Мартин. От първата си голяма сделка получава 20 000 лева и си купува мерцедес. “Аз буквално не знаех какво да правя с парите си”, казва мъжът.

Типично по български, когато Мартин се замогва, около него започват да се навъртат разни партийни лидери и хора от висшата администрация за спонсорства, за уреждане на сделки, за да “лапат” комисиони. “Няма да забравя една среща с човек, който и сега е на власт, каза ми: “Ние тебе ще те унищожим, бе!”. И действително ме смачкаха. През мен минаха доста политици. Счупиха в мен искреното и чисто желание да помагам на по-слабите. В един момент натискът стана нетърпим, взех си жената и децата и заминах за Холандия. Не съм искал да емигрирам, вярвай ми, те ме принудиха!”

Така през 1998 г. семейството му се оказва в чужда страна, без да знае езика и сред холандци, които не желаят чужденци. Полека-лека изплува в непрекъсната борба за правата си. Талантът му като предприемач се разгръща и в Ротердам, където се установява със семейството си. Днес владее 7 езика и е притежател на голяма компания за рекламни дейности – холдинга “Мултимедия инженеринг”, като притежава патенти на много свои изобретения на продукти, свързани с рекламата.

През 2011 г. регистрира фондация “България” с основна цел подпомагане на българите при техните първи стъпки в чуждата страна и издава вестник “Емигрант”. “Като откривахме офиса, че като засвири български оркестър, че като се развяха знамена, че като се хванаха нашите на хорото… И на мига пристигнаха 10 патрулки с полицаи, да проверят законни ли сме”, смее се Мартин.

Той и фондацията му започват яростна битка за отваряне на трудовия пазар в Холандия за чужденци. “Искаха от всеки българин, пребиваващ в страната, да си плаща здравните осигуровки – 110 евро на месец, а в същото време не даваха възможност да изкарва законно доходите си”, възмущава се Мартин.

През 2012 г. той организира протест пред холандския парламент в Хага за отваряне на трудовия пазар за емигранти. Пристигат журналисти от CNN, Euronews и други големи медии и събитието влиза в световния новинарски обмен. Тогава председателят на Европейския парламент Жозе Мануел Барозо кани председателя на фондация “България” на разговор. Българинът събира група от юристи и общественици и заедно с Христо Стоичков отива на срещата. След това на българите в Холандия се разрешава да регистрират собствени фирми за малък бизнес.

Един ден нашенец му се оплаква, че 2000 сънародници буквално бедстват, след като няколко години са се хранили с продажба на едно списание. Издателите му решават да не го дават повече на чужденци. “Марин ме помоли за заем за билет, да се прибере в България. А нали всички тези хора бяха дошли в Холандия, за да издържат близките си в родината. Тъпчеха се по 10 човека в една стая, за да си поделят наем от 700 евро. Казах му, че ще му дам колкото пари му трябват, но да изчака с връщането си”, разказва българинът.

Ширков решава сам да създаде списание, за да осигури на сънародниците си хляб, докато си намерят нещо по-стабилно. Адвокатът му се чуди на акъла: “Ти някога издавал ли си списание? Как ще стане?”. “Като имаш самолет, си намираш пилот”, е отговорът на Ширков. Той регистрира списание “Straat Journaal”, а снаха му намира в интернет холандски журналисти, които да го правят. Основните теми са социални – истории на хора, които се борят с живота и оцеляват. Ширков вади на сънародниците си разрешителни за продажба на печатни издания пред супермаркетите и машината се завърта.

Така хората без доходи, вместо да се унижават с протегната за милостиня ръка, изкарват достойно прехраната си. От цената на списанието 2 евро те отчисляват 1 евро за разходи по производството му, останалите пари са за тях. Холандците с добри сърца им дават по едно или повече евро отгоре и така свързват двата края. Ширков им организира и безплатни курсове по холандски, за да могат да се защитават. “Днес първите продавачи вече имат хубава работа, купили са си къщи с ипотека, помагат и на близките си в България и живеят достойно”, казва Мартин.

Славата му се разнася и в съседните страни и той издава второ списание – на немски, за бедстващите хора от Германия – “Strassen Journal”. Постепенно включва като разпространители и бедстващи хора от Румъния, Полша, Русия и други страни. Храни всички с топли български банички. Прославя се като покровителят на бездомниците.

Често отчисленията от 1 евро не достигат за покриване на разходите и Ширков дофинансира производството на изданията със собствени средства. “Много искам да издам такова списание и на български език. Да, знам, че ще е в малък тираж и ще съм на загуба, но ме е срам да гледам как хора, работили с години за България, ровят по кофите”, споделя Ширков.

През 2012 г. той започва втора яростна битка срещу председателя на една крайна националистическа холандска формация – “Партия на свободата”. Герт Вилдерс е против пребиваването на чужденци в страната, с аргумента, че отнемат работата от холандците.

Същата година в Холандия се случва нещо подобно на нашумелия у нас случай с норвежката служба за защита на децата Barnevernet. Социални работници в Холандия отнемат безогледно деца от родители емигранти, които според тях малтретирали рожбите си. “Представи си, детето ми е палаво и буйно, постоянно се бие с някого в училище и вечно е в синини и драскотини – обяснява Мартин. – От училището директно ме обвиняват, че малтретирам детето си. Идваш ни на гости с детето си и те прибират и моето, и твоето дете, защото, видиш ли, живеели в условия на семейно насилие.”

“В училищата тогава раздаваха анкети на децата, включително и на нашите българчета – разказва Мартин. – А някои от сънародниците ни не знаят добре холандски и ги предупредих да внимават при отговорите. В анкетите имаше въпроси от сорта “Страхуваш ли се от баща си?”. Ако детето пише “Да”, обявяват, че е малтретирано. Ако пише “Не”, казват, че е оставено на произвола и не се грижиш за него. Отнемат ти го и го пращат при разни недобросъвестни приемни родители, и Бог да му е на помощ…” Тогава няколко българчета са изтръгнати от майките си, а много сънародници са изплашени, вземат си жените и децата и се връщат в родината. Ширков плаща от джоба си на юристи и успява да измъкне 4 българчета от социалните.

Днес в офиса на компанията му непрекъснато пристигат българи, на които помага да се оправят с непознатите холандски институции. И продължава да подпомага финансово първите стъпки на сънародниците си в непознатата страна. “Днес във фирмата ми работят много холандци, уважаван съм и си партнирам с всички институции в страната. Днес не аз чакам холандеца да ми плати заплатата, а той чака аз, българинът, да му я платя”, казва с гордост Ширков.

“Дали искам да се върна?… Божеее, сърцето ми плаче за България! Мечтая за това и ще го направя – казва силно развълнуван мъжът. – А сега ще трябва да спрем с интервюто, защото ще пътувам в друг град, там българин има проблеми… Е, не мога да се спра да помагам! Така съм устроен.”


Какво четем:

🔴 Цонко Филипов, 92-годишният класен ръководител на президента Радев: Момичетата харесваха Румен, но той си гледаше ученето

🔴 Монолог след болката: Александра след Иван (ВИДЕО)

🔴 Кога "обичта на мама" пречи на връзките ни

Източник: Труд



Коментари



горе