"Сендовчетата" от Родопите – вундеркинди или лош експеримент?


Просто експеримент от „онова” време върху човешкия фактор, опит за разчупване на образованието, едно „есе” с цел създаване на вундеркинди? Въпроси, останали назад в миналото. Но хиляди понесли ги върху себе си, отпечатани дори в дипломите им.

Помните ли образователния експеримент „Проблемна група по образованието“, по-известен като „Сендовска система”? Случи се и в Родопите…

„Ние бяхме различни. Когато си говорех с деца от други училища за това какво учим те ме гледаха неразбиращо, аз пък се взирах в тях по същия начин, недоумяващ що за предмет може да е „Родна реч”. Докато те не бяха и чували за блок-схеми”, разказва за 24rodopi.com 36-годишен кърджалиец, на когото първите школски години са преминали в „Сендовската система”. Тя бе наложена в тогавашното СОУ „Димитър Благоев”, днес носещо името СУ „Йордан Йовков”. Наложена бе и в някои паралелки в СОУ „Св.св. Кирил и Методий” в Смолян.

Този образователен експеримент е дело на академик Благовест Сендов, който го инициира докато е ректор на Софийския университет. Новата образователна система, първоначално е въведена експериментално в 30 училища след решение на пленум по образованието през 1979 г.

Проблемната група по образованието (ПГО) е един амбициозен и новаторски проект, в който са ангажирани много учени и педагози, като основна роля имат проф. Мирослав Янакиев, доц. Розалина Новачкова и проф. Георги Ангушев. Името на ПГО бързо се прочува и с новия буквар в създаването, на който дейно участие вземат Валери Петров и Доньо Донев, припомнят от socbg.com.

Новите методи

Системата предлага нови методи на обучение, както и  промяна в учебното съдържание по класове. В основата й е заложено да дава целодневно обучение на малчуганите и възможност за връзка между всички предмети. Повечето ученици по тази програма започват своето обучение на 6-годишна възраст. Записването по нея е напълно доброволно. От първи до четвърти, класовете се наричат отделения, а пети клас се води първи прогимназиален. Част от изучаваните предмети от масовата образователната система са обединени. Например предметът „Природа“ обединява изучаването на Биология, Химия, Физика и География, а „Чета, пиша, смятам“ — Математика, Български език и Литература. Други интересни занятия са били „Проектирам и конструирам”, както и „Чета книга”. Учебниците са големи, тип „Всичкология” и илюстрирани от Доньо Донев. Още от първи клас (първо отделение), по-много забавен начин започва обучението по чужд език. Само говоримо. До трети клас (трето отделение) се пише само с молив и печатни букви, понеже се смята, че така е по-лесно за детската ръчичка. От пети клас се учи програмиране, като за целта се използва популярния за образователни нужди език Лого.


Цял ден на училище, домашни няма, оценки също

Обучението се провежда целодневно. Децата на обяд от 12 до 14 ч. имат почивка, като в училищата има помещения, в които малките „сендовчета” след като се наобядват в стола, отиват да спят и после отново влизат в класните стаи. След обяд имат редовни занятия, но по-леки, като рисуване, трудово и т.н. Изключително много се държи на спорта. Физкултурните занимания се провеждат в следобедните часове и се набляга на спортове нужни за физическото развитие на децата.

Чантите се носят в понеделник и в петък се връщат у дома, т.е. вместо да учи в къщи, детето учи в училище. Това облекчава родителите и учи детето на системност и отговорност. До V клас учениците не са писмено оценявани, за да не се учи детето на бележкарство, а на любознателност.

Макар и заченат далеч преди демократичните промени, една от основните цели на образователния експеримент е демократизацията на обучението и възпитанието. В методологията на новаторския образователен процес се залага обучението да преминава с лекота и забавление под формата на игра. Материалът следва да бъде преподаван така, че да възбуди интереса на малчуганите и да се заучава лесно. Цели се обучението да им дава изключителна обща култура и да бъде лесно приложим за децата на практика.

Въпреки това обаче, още от самото си появяване новаторският образователен проект се приема нееднозначано и с много резерви, най-вече от страна на родителите. Освен това системата среща много противници и в интелектуалните среди. Макар и авторска тя е заклеймена като американска, а Съюзът на българските писатели излиза със специална подписка против. Заради разказчетата на Джани Родари включени в учебниците, писателите се възмущават, че е твърде западно ориентирана.

В началото на 90-те и последвалите безконечни реформи в образованието, ПГО е закрита и училищата престават да работят по т.нар. „Сендовска система“.

„Сендовчетата”

„Цял ден бяхме на училище, но беше забавно. Раници не се носеха, те стояха на чиновете ни. Домашни нямахме, защото всички упражнения се правеха по време на часовете. Следобед бе разтоварващо. Не ни изпитваха, не ни караха да зубрим. Получавахме пчелички, слончета и други животни, поставени с печат върху хартийки на база добрата работа по време на упражненията. В часовете по „Чета книга” не са ни карали да четем точно определена литература. Имахме свободен избор всеки да донесе каквото е харесал от библиотеката”, разкрива за 24rodopi.com кърджалийка, „сендовче” до четвърти клас.

Нещата се променят, когато в началото на 90-те системата отпада и школото преминава към стандартната държавна програма.

„В един момент ни бе много трудно и започнахме да изоставаме от останалите училища. Трябваше да носим раници, да имаме домашни, да ни изпитват, да правим контролни, да имаме бележници, нещо, на което не бяхме свикнали. Целият стандартен учебен материал бе изключително сух и това наистина създаде проблем при повечето деца, които не бяха подготвяни за това от 1-ви до четвърти клас”, разказва възпитаничка на СОУ „Димитър Благоев” от зората на 90-те години на миналия век.

„Помня, че беше много приятно в училище. Цял ден си ангажиран, но изобщо не е натоварващо. Може би като недостатък трябва да отчетем това, че не се наблягаше толкова много на българския език в първите отделения, ръкописно почваше да се пише едва по-късно. За сметка на това нишата бе заета от математика. Аз учих до 11 клас по тази система. Всичките ми тогавашни съученици се развиха много добре в житейски план. Това обучение не бе натоварващо, но развиваше пъргавостта и гъвкавостта на ума. С една дума-в другите училища зубриха, ние се забавлявахме, но несъзнателно тренирахме мозъците си с отличен успех”, коментира на свой ред друг „сендовец” от Кърджали, но с диплома за завършен 11 клас.

Оценката на създателя

Запитан защо тази система не оцеля след демократичните промени, въпреки че цели именно по-демократично обучение, нейният автор казва: Ами като много добри неща, започнали по-рано, отколкото им е било времето, я закриха.



Какво четем:

🔴 Гурбетчии: Не тръгвайте към чужбина без поне 4 бона в джоба

🔴 Ирен Кривошиева признава най-големия си грях: Убих сина си в 6-ия месец, за да родя от Стефан Данаилов!

🔴 Димитър Маринов след "Оскар"-а през сълзи: Благодаря на България! (Видео)

Източник: rodopi24



Коментари



горе