Млад лекар обикаля безплатно селата и лекува забравени от Бога хора (подробности)
Много български лекари отиват в чужбина. Шеип Панев също заминава, но вместо
за Западна Европа поема към изоставените села на Северозападна България, разбра
Той се наема да лекува самотните възрастни хора, които сякаш са забравени от Бога – и всичко това, без да взима и стотинка.
Вижте неговата история:
Баба Милка е вдигнала кръвното. Сигурно е от сапунените опери, които гледа всеки ден, казва тя. Споделя, че преживява някои от историите много емоционално, а други, които намира за примитивни, само я дразнят. Въпреки това не изключва телевизора. Високото кръвно може да се дължи и на факта, че не си пие редовно лекарствата.
„Трябва да си взимаш лекарствата по едно и също време – рано сутрин, а не късно след обяд, това е много важно“, казва ѝ Шеип Панев.
Съвсем скоро той ще се дипломира като лекар. Днес е пристигнал в село Лютиброд в Северозападна България на около 100 километра от столицата София. Тук преглежда малкото останали възрастни хора. Северозападна България е един от най-бедните региони в ЕС. Младите хора отдавна са напуснали селата и се прибират само по уикендите. По тези места хората виждат лекар само веднъж в месеца – но само лете. През зимните месеци всичко зависи от времето.
Шеип Панев е на 24 години и тази година му предстои дипломиране като студент в МА. Част е от програмата “Забавно лято, грижовна есен“ – проект на BCause и фондация „Направи добро Александровска“. Тя стартира през 2015 , а той става част от нея през 2016. Лекари от МА заедно със стажанти медици (стипендианти на „Готови за успех“) обикалят села в България, в които рядко стъпва лекар и преглеждат безвъзмездно жителите им. В родното село на Шеип за един ден са дошли на преглед 200 души, разказва ни той. Бавно и премерено. Така говори иначе усмихнатото момче срещу нас. Не иска да изпусне нещо или да обърка дори малък детайл. Въпреки, че му предстои дипломиране, пътят му като лекар една сега започва. И ни се струва, че е верен.
– Шеип. За първи път чувам това име. Откъде произлиза?
– Много хора го бъркат, казват го по всевъзможен начин – Шейп, някои Шийп. Лично аз не съм срещал друг човек с подобно име, освен дядо ми, който се е казвал така. Но не зная откъде идва. Не е турско, нито българско, проверявал съм. Може би най-близкото, до което съм стигал, е арабското Шуайб, което означава „показваш верния път“.
– Защо избра медицината?
– Аз съм от Абланица, едно голямо село близо до Гоце Делчев. Там има и гимназия, която съм завършил. Не е имало момент в живота ми, в който да съм се чудил какво ще работя един ден. Имал съм (и все още имам) интерес към историята. Дори освен медицина, кандидатствах и право, просто за да видя колко съм подготвен. Но никога не съм мислел, че ще правя това. Записах медицина.
– Никога ли не си съжалявал за избора си? Вече си на 24, а тепърва ще специализираш, де не говорим за тежките изпити и за една наистина не добре платена перспектива у нас.
– Мислел съм, че по много по-различен начин би се развил животът ми, особено като гледам мои съученици, които вече сменят втора-трета работа, някои имат семейства, осигуряват си жилище… Имам приятел, който завърши компютърни науки, с доста прилични доходи е, което при нас няма как да се случи. А аз още не съм завършил (усмихва се). Но никога не съм съжалявал за избора си.
- – Заинтригува ме програмата, от която си част. Разкажи повече за нея.
Тя е съвместно на фондация
– Как се организира подобно посещение?
– Когато се определят кои места ще бъдат посетени, там отиват представители на фондацията и се срещат с кмета. Казват му какви лекари имат на разположение и питат от какви специалисти има нужда населеното място. След това започва да се мисли за мястото, където могат да бъдат извършени тези прегледи, защото ортопедът и кардиологът например имат нужда от кушетка, фотьойл, а там няма много такива помещения – здравните служби са или малки, или полуразрушени. Най-често сме или в кметството, където ни освобождават помещения, или в училищата. Дори се натъкнах на част от едно кметство (там е била здравната служба), където времето сякаш е спряло. Не зная дали сте попадали на снимки от Припят след Чернобил – беше същото. Аптечката дори беше заредена, сякаш ще се ползва на другия ден, а не е пипана десетки години. Истински призрачно.
– Как хората в малките села разбират за вас? Това най-вероятно са възрастни хора, които нямат ФБ или нещо подобно.
– Средната възраст на пациентите ни е 70 години, въпреки че никого не сме връщали. Задачата се падаше на самото кметство. Те правят на обикновени листове надписи къде и кога ще идват лекари или пък представителите на фондацията носят плакати с информация кога, къде и какви лекари ще идват и с изричната информация, че прегледите са безплатни, за да може хората да нямат притеснения и да дойдат колкото се може повече от тези, които имат нужда. И въпреки това няколко пъти идваха хора с направление. Други пък след прегледа питаха колко струва, притесняват се. Въпреки ниските си доходи, питаха, искаха да платят за прегледа.
– От какво страдат най-често тези хора?
– Възрастните хора страдат от самотата, от липсата на внимание. Но иначе, както навсякъде по света, на тази възраст най-разпространени са заболяванията на сърдечно-съдовата система, ендокринологичните, включвам и диабета, и заболяванията на щитовидната жлеза. Често хората имат нужда и от офталмологичен преглед, тъй като това е една по-тясна специалност и в малките населени места или няма такъв лекар, или лекарят е само един.
– И как се решава този проблем? Все пак това да виждаш е важно нещо, дори и да не работиш на компютър.
– Или изобщо нямат очила, или носят някакви, които отдавна не отговарят на техния диоптер. Но те са намерили решение и си купуват очила от магазините “Всичко по 1 лев”. Отиват там, пробват и ако виждат по-добре, ги взимат.
– Това не е много добре за очите, нали?
– Разбира се, има значение какво е междузеничното разстояние и много други неща, които не могат да се определят само с мерене на очила. Но така е най-евтино, бързо и лесно за тях. Така са намерили решение на този проблем. Лекарят, кметът и попът – това са били най-важните хора в селото едно време. Вече лекари в селата обаче няма. Какво правят хората, като ги заболи нещо?
На местата, в които бяхме, повечето хора са с много висок праг на търпимост на болка. Когато ги боли нещо, те просто си казват: „Ще ми мине“. Високото кръвно за тях не е болест, не е непоносима болка, обикновено не им пречи на ежедневните дейности и не му обръщат внимание. Същото е и с диабета. Много хора над 70-годишна възраст за първи път на тези прегледи разбраха, че имат диабет. Търпят и чак когато започне силно да ги боли или да им пречи на ежедневната дейност, търсят медицинска помощ. За спешни състояния се обаждат на Спешна помощ, с хроничните просто си живеят.
Какво четем:
🔴 Бойните маршове на България изплуват от забравата🔴 Почитаме Св. Серафим, който изпълнява желания
🔴 "Сендовчетата" от Родопите – вундеркинди или лош експеримент?
Източник: ko4
Коментари
Последвайте ни във facebook!
