Ася, която плете с крака терлици, завърши 9-и клас на 32 години


- Като малка майка ѝ я носела на гръб до училището в село Стърница, после нямало кой да ѝ преподава вкъщи

- Дори и да получи средно образование, младата жена едва ли ще намери работа в

обезлюдените Родопи, но така се чувства жива и полезна

- Преди 7 години “24 часа” първи разказа историята ѝ и съдейства да се направи пътека до къщата ѝ

След намеса на трима смолянски журналисти Ася има модерна немска количка. СНИМКА: Валентин Хаджиев

Ася Кьорова от родопското село Стърница, която е с 95,25% инвалидност, но плете с помощта на краката си терлици и ги подарява, се е записала да учи и вече завърши девети клас.

“Когато има сесия, 15 дни ме карат с кола до село Баните. Разстоянието е 20 км. Търся различни хора -

едни да ме

заведат, други

да ме върнат,

за да не съм

в тежест

на едни и същи”, казва 32-годишната Ася.

Тя решила да продължи образованието си, въпреки че няма големи шансове за работа. Нито в селото ѝ, нито в общинския център има работа за хора с увреждания.

Учи в самостоятелна форма на обучение. Според правилника на средно училище “Христо Ботев” изпитите са в две сесии, а ако не ги вземе, се насрочва трета.

“Ася се справи много добре с изпитите за 9-и клас. Тя е пример за силата на човешкия дух да преодолява трудности и да постига целите си”, казва директорът Пенчо Токучев.

Училището ѝ осигурило достъп, а учители са готови да я консултират, ако пожелае. Повечето изпити са писмени.

“Най-добре съм

по литература,

математиката

ме затруднява

повечко”, признава тя. По разбираеми причини е освободена от физическо.

Ася е била напълно здраво дете, но на 4 г. по време на партиен митинг в селото паднала от стена, висока около метър и половина. Постъпила в болницата в Смолян в кома. Лекарите установили голяма линеарна фрактура в дясната област на тялото около корема ѝ. Имала е тежка компресия на мозъка.

Смолянските лекари се консултирали с колеги от Пловдив. Така се разбира, че Ася има контузия и на мозъчния ствол и черепни наранявания. По-късно ТЕЛК се произнася за пожизнената ѝ инвалидност и нуждата от постоянна грижа на външен човек.

За нея се грижела баба ѝ, тъй като майка ѝ трябвало да ходи на работа. Още тогава Ася сяда в инвалидна количка.

До 4-и клас майка ѝ я носела всяка сутрин на гръб до училището. След като понаедряла и нямало как да я мъкне, идвал учител в дома им, за да ѝ преподава. Така завършила основно образование. Тогава обяснили на Ася, която чете и пише отлично, че няма свободни учители, за да ходят в къщата ѝ.

Освен че е сред най-възрастните ученици в 9-и клас, Ася ще е и човекът в родната образователна система, който посещава училище с толкова висока степен на инвалидност. Преди десетина години друг ученик с ТЕЛК завършил успешно средното си образование, но той бил с много по-ниска степен на инвалидност.

“Дори и да не си намеря работа, училището ме разсейва.

Срещам се с

нови хора по

изпитите. Иначе

си уча вкъщи

Училището ми осигурява учебници и помощ в подготовката по различните предмети. Сега се подготвям с материала за 10-и клас и ще се явявам на изпити през юни. Малко ми е трудничко, защото съм позабравила някои неща, минали са цели 18 г., откакто съм ходила на училище”, разказва тя.

Най-трудният период в живота ѝ бил, когато завършила основното училище и съучениците ѝ заминали да продължат образованието си, а тя останала самотна в къщата си като заточеница.

“Единствената ми утеха бе да гледам света през прозореца. Нямаше интернет, фейсбук, имаше няколко книжки вкъщи, които почти знаех наизуст”, спомня си тя.

Чакала с дни някой да се появи на прага и да си побъбри. Започнала да плете, учила се цяла година с идеята да е полезна с нещо. Лявата ѝ ръка обаче е изкривена и почти неподвижна. Затова

слага едната

кука между

бедрата си за

опора и с дясната

ръка върти

преждата около

другата

Така се изплита терликът.

Не може обаче да се справя с плетива, за които е нужен обръч - за тях трябва и двете ѝ ръце да са здрави. Модели избира по интернет. Готовите плетива подарява на съселяни и приятели.

От 13-годишна имала рингова инвалидна количка, която обаче не ползвала, понеже трябват две здрави ръце да се задвижват колелата, а и няма достъп до до дома ѝ.

Преди 7 г. “24 часа” първи разказа историята ѝ. Поводът за срещата ни бе измама на зъболекарка, която прибрала авансово пари от хората в Давидково, Стърница, Загражден и Дебеляново, после затворила кабинета си в Давидково, без да им оправи зъбите.

Сред

измамените бяха

Ася и баща ѝ

Юри, който също е инвалид с над 90%. Стоматоложката Венета Начкова бе прибрала авансово 300 лева от Ася, дълго пилила зъбите ѝ, извадила 5 от тях и я оставила с празна уста за повече от две години. Заради небрежността инвалидизираната жена получила гангрени и припадъци. След разгласата на историята ѝ смолянска зъболекарка я настани в къщата си за повече от месец и ѝ постави модерни протези напълно безплатно.

Тогава районната прокуратура образува досъдебно производство за измамата и д-р Начкова върна парите на пациентите си.

По онова време по инициатива на трима журналисти от Смолян Ася

получи

акумулаторна

количка, за която

е мечтала

цял живот

Журналистите помагат на неподвижната жена да се попълнят и внесат документите и посредничат между нея и социалните служби. Майка ѝ Дафина казва, че като видяла колко документи и разправии имало за обикновената количка, когато е била малка, се отказала да настоява за електрическа.

След представяне на становище на ЛКК за уврежданията ѝ, няколко експертизи и заключение на психиатър, че жената е психически годна да управлява електрическа количка и че тя има право на такава, държавата отпусна 3019 лв.

Журналистите връчиха лично количката на Ася. Оказа се обаче, че и с новата придобивка тя няма как да излиза от дома си заради урвата, на която е къщата ѝ. Тогава по настояване на журналистите и съседите община Баните разпореди да се направи достъпно разстоянието от къщата на Ася до улицата в селото. Бетонираната пътека е около 80 метра.

“Прекрасно е, че мога да се придвижвам с количката, но все по-малко има какво да видя на центъра на Стърница - хората избягаха”, казва тя. Селцето е в края на Смолянска област, няма никава работа, топи се всяка година и обезлюдява. Ася е един от най-младите му жители.


Какво четем:

🔴 Медицинска сестра с гневна изповед: Заплашват, че ще ни сменят с филипинки!

🔴 Гласове от германския бизнес: Добре, че са работниците от България!

🔴 И омраза потече към Димитър Маринов заради българското знаменце на "Оскарите"...

Източник: 24 часа



Коментари



горе