Защо винаги си мислим, че в чужбина се живее по-добре



Като човек, живял в повече от една страна отвъд родната, мога да ви кажа, че разлики има, и то невинаги са за добро!

Ето и най-честите причини защо се измъчваме, че ако сме някъде отвъд Българските граници ще ни е по-добре:

Гледали сме прекалено много филми – филмите ни размътват главите, факт. Карат ни да забравяме проблемите, действителността и да си позволим малко да помечтаем: “Ами, ако аз бях Кари Брадшоу и живеех в блестящия, приказен манхатан и излизах с господин Тузар...”, всеки има право да помечтае.

г

Но филмът има край, а нашият живот не е само низ от позитивни и щастливи моменти. Има си и етапи трудни, когато имаме нужда да споделим с приятел, със семейството, близък на сърцето. И когато тези хора са далече, а наоколо има само лъскаво облечени типажи, които са по-изкуствени от актьори, тогава везе не ни е толкова забавно.

Считаме фейсбук за огледало на света – предпочитаме да прекарваме безбройни часове в социалните мрежи (било то фейсбук, инстаграм или нечий блог), като си мислим, че те неизменно отразяват чистата истина. Е да, ама не.

Всеизвестен факт е (за който често си затваряме очите), че онлайн слагаме само хубавите неща, тези, за които искаме околните да ни се радват... и дори мъничко завиждат. И тук не става съпрос само за живота извън България, но често ако имаме приятели, които живеят в чужбина, и гледаме техни снимки или публикации едно тънко гласче в нас ни измъчва: “Ами, ако това беше ти...


Винаги ще го има това гласче и винаги егото ще ни измъчва. Но истината не е на екрана, истината е около нас и невинаги това, което виждаме на снимки, е чистата истина.

Приемаме всичко за даденост – а питали ли ли сте се как бихте се приспособили към безвкусна и безумно скъпа храна, към високи сметки или завишени цени на услугите, включително (мили дами) всичките козметични процедури.

Какво разбирам под завишени? За пример, оформяне на вежди – 20 евро средна цена. Няма дори да влизам в детайли относно боядисване на коса, масажи и прочие глезотии. Тези неща се осъзнават с времето, но понякога е късно. Което ме води и до следващата причина да искаме да избягаме:

Нямаме база за сравнение – това отново ме връща към първата точка или липсата на реална преценка за нещата. Понякога дори и да сме пътували на почивка до дестинацията, която искаме да направим наш дом, нещата могат да са коренно различни ако решим да се установим там за постоянно.

г

За пример мога да посоча Париж – град мечта за повечето хора като мен, които от пръв поглед се влюбват в него. Но когато събрах смелост да замина и да заживея там, изведнъж осъзнах колко голяма е разликата между това да си на почивка там за седмица-две и да живееш за по-дълго. Започнаха да ми правят впечатление бездомните и мизерията (да, и там има и то много!), да се ядосвам на грубите парижани (те са известни с навъсеното си и жлъчно поведение), изградих непоносимост към ужасното мрачно време (мрачно като тях самите).

г

Идеализираме нещата – винаги съм се удивлявала на приятели, които като костюмирани и излъскани банкери в лондонското сити са и много прилежни граждани. А същите тези хора, веднъж прекрачили границата развързват колосани вратовръзки в чалга клубовете и размятат изкараните с безсънни нощи пачки.

Когато са в Англия, внимават къде си изхвърлят боклука, не пушат в затворени помещения и ми отварят вратата като на дама. Тук, на наша почва се държат по коренно различен начин, тук важи само едно правило: “Ако номерът мине!” Така и не разбрах ние не искаме ли джентълмени и защо тук може да  се тровим с дим и да живеем в помия.  

г

Като цяло предпочитаме на мислим, че щастието е там някъде, другаде, само не тук и сега. Докато един ден, след като сме си блъскали главите, живели сме от куфари и тук и там, изразходвали сме излишно време и енергия да се питаме защо все не ни се полчават нещата, не сме открили, че щастието си го правим ние самите и то само ако се отдадем на настоящето.

Да, неспорно има върху какво да се работи, както над държавата ни, така и върху нас самите. Но ако за момент спрем да гледаме към чуждото със завист и към чужбината като към спасителен остров,  можем да усетим слънцето, което огрява и нашата улица.

Автор: Николета Белчева 


Какво четем:

🔴 Деца от Торонто направиха календар с българската азбука

🔴 Семейна мини мандра произвежда качествени продукти от планинско мляко

🔴 Млада майка просълзи България с това писмо за Валери Дъбов, който беше убит зверски в Кюстендил

Източник: edna



Коментари



горе