Две сестри създават единствения дом за стари хора в Бургас

Една жилищна кооперация в бургаския комплекс "Възраждане" прави впечатление с поддържаната си фасада и две големи борови дървета в двора. Тя по нищо не се различава от блоковете в близост, освен по едно, че на нея пише ДОМ. И наистина е дом за 30 души, които живеят там.

Домът за стари хора "Цвета и Анка Върбанови" тази година ще навърши 20 години от създаването си.
Две бургазлийки, напуснали родния град и живели в чужбина, никога не го забравят. Благодарение на тяхното дарение и с капиталовложения на Община Бургас, на 5 май 1999 година домът отваря врати.

Цвета и Анка са дъщери на известния композитор Върбан Върбанов. Те живеят в САЩ, но имат една мечта – да помагат, да дават надежда и сили на възрастни хора, които по един или друг повод имат нужда от подслон и грижи. Оказва се, че те не са малко.

Една от тях Стоянка, която само с три изречения, обобщава житейския си път, който я довел до тук: "Моята съдба е такава – родих се без дом, израснах в дом за сираци, създадох дом, загубих го, сега съм в дом за стари хора. Искам от сърце на благодаря на целия персонал, който ни помага да съществуваме".
Не е лесно да се грижиш за възрастни хора със създадени навици и характери, да разбереш всеки един от тях и да помагаш деликатно.

Живка Турлакова е директор на дома. За Actualno.com тя разказва: "От 10 години съм директор на дома. При нас всеки ден е различен. За 20 години от тук са преминали 178 човека. Хубаво е, че за тези години имаме хора, които са реинтегрирани, върнали са се в домашна среда. Тук е сключен един граждански брак. И сега имаме две двойки. Ние стимулираме подобни връзки, защото така хората се подкрепят и се чувстват по-добре. Приемаме хора от цялата страна. Идеята е да намерят уют и спокойствие, да не се чувстват самотни и изолирани".
"Бюджетът на дома за стари хора в Бургас се делегира от държавата по единни разходни стандарти. Държавата спуска бюджета. Стандартите са качени в сайта на Министерство на труда и социалната политика. За 2018 година е бил около 240 хиляди лева. Сумата е приблизителна, защото бюджетът всяка година е различен. Парите са за заплати, издръжка на дома. В повечето случаи не стигат и затова всяка година община Бургас дофинансира дома. Благодарение на добрата социална политика която води общината можем да сме по-спокойни. И това дофинансиране се случва в последните пет години", споделя г-жа Турлакова директор на дома.

Тук хората не просто съществуват. Всеки е ангажиран с дейност, с която му е приятно да се занимава. Денят започва със спортни занимания, които обаче не са задължителни, както всичко друго в дома. Всеки е свободен да излиза, когато пожелае.
Арт терапвт, социален работник и психолог работят с живеещите в дома.
Теодора Стоянова е психолог в дома. На въпрос на Actualno.com, какво води хората при нея, тя отговаря така: "Най-много новите хора се нуждаят от нашата помощ. Ние им помагаме да се адаптират. В началото те имат нужда да разкажат за проблемите, които са имали вкъщи, от това им олеква. Не винаги са тъжни нещата за които говорим, има и много весели теми, които се обсъждат. Ако видя, че някой има проблем, защото има хора които се срамуват да споделят, аз го търся. Като цяло, възрастните хора обичат да говорят."

Един от новите обитатели на дома е Митко Панайотов. Разказва, че досега е живял на "пъпа" на Бургас. От няколко месеца е тук и вече е популярен сред другите със едно поетично изречение - "Какво му трябва на човек - две протегнати ръце и една усмивка лека на любимото лице". Дамите с радост цитират строфата, която явно ги е докоснала.
Има какво да разкаже и Вероника Василева, която е социален работник. Тя подготвят беседи, които изнася пред възрастните хора, след което обикновено следва дискусия. Помага да бъдат отбелязани всички празници от културния календар на общината. Не се пропускат и личните празници. Рождените дни на хората, родени в един и същи месец, се празнуват заедно. Домът има и свой хор с главни хористки, чийто репертоар се обновява.
Арт терапията е друго занимание в което, хората от дома намират радост. Павлина Петрова е специалист в тези област, за която не липсват желаещи. "Кой в каквото иска в това се включва. Съобразяваме се с възможностите на хората, някой не вижда добре, на друг моториката е нарушена, но хубавото е, че те имат желание да се включват. Сутрин се играе гимнастика, оценяват факта, че движението им се отразява много добре. Когато се стопли времето засаждаме цветя в градината, а после се грижим за тях", казва Павлина Петрова.

Сега се подготвят за изложба, като изработените произведения ще бъдат показани в Експозиционен център "Флора" на 15 март. Подготвят се и сувенири за Великден и Цветница.

Господинка Кръстева е тук от 10 години и казва: "Не за съжаление, а за моя радост съм в дома. Най-хубавото е, че съм между свои връстници, можем да споделяме. Тук се научих да бродирам, ходим на екскурзии и посещаваме места, които иначе никога не бих могла да си позволя. Посещаваме концерти, даже в сънищата си не съм мечтала, че мога да видя Лили Иванова и други изпълнители на живо. И нашите деца са спокойни, защото сме на топло, прибрани, нахранени, с медицинско обслужване, свободен режим, само трябва да с обадим и да се приберем навреме, защото персоналът носи отговорност за нас."
Близките им хора ги посещават в гостната стая на дома, а самите те отиват в домовете на своите деца, когато пожелаят. Всеки има възможност да излиза и да се връща в дома, съвсем свободно, като се съобразява с графика.

Вероника Василева е социален работник, подготвят беседи, отбелязват всички празници от културния календар на общината. Рождените дни се честват с музика, има хор, главни хористки и репертоар, който се обновява.
"Аз съм от 9 години тук и съм много доволна", казва Ивана. "Това е животът, никой нищо не взема със себе си". Тя живее в стая с още една жена, с която се разбират и това я прави щастлива.
"Сега четем романите на Венета Райкова", казва Евгения и добавя: "Всеки си има предпочитания какво да чете, книги или вестници, да гледа телевизия. Ако с една дума трябва да определя дома, бих казала свобода. Другото е желание да живееш и да имаш идеи. Всеки ден да ставаш и да си казваш – днес например, отивам в морската градина, или ще направя нещо друго, но да си поставяш цел".
В дома идват често деца, хора от различни организации и всеки си тръгва с мартеничка, картичка или друг подарък изработен от хората тук.
Единствената наследница на дарителките Върбанови е Ани Върбанова, певица печелила "Златния Орфей", една от първите вокалистки на групите "Тоника" и "Студио В". След кончина на нейните лели, тя е посещавала дома. В неговия архив се пазят писма, написани от благодетелките, техните снимки са на видно място в стаята за гости. От двете сестри, единствено Цвета е идвала в дома, на неговото официално откриване. Заради своя дарителски жест, сестрите Върбанови са обявени за почетни граждани на Бургас.
Анка, която е живяла и починала в САЩ е пожелала да бъде погребана тук, до съпруга си Димитър Попов, който е известен цигулар.
Тръгвам си с мартеничка, изработена от живеещите в дома и подарена от сърце. Изпращат ме с думите: "Кажете на всички, че нашият дом е най-хубавият. И сме много благодарни на сестрите Върбанови и на всички, които сега се грижат за нас".
Това е единственият дом за стари хора в Община Бургас. Другите населени места, които приемат възрастни хора се намират в Бургаска област. Домовете в Средец , Ясна поляна и Айтос също са общински. И за тях отзивите са добри. Близки на възрастни хора, които живеят там споделят, че нямат оплаквания свързани с най-важните неща, като грижа, хигиена, храна и добро отношение. Отвъд всичко това са детайлите, за които знаят само хората, сменили семейната среда със социална институция. Но както казва Господинка Кръстева: "Не за съжаление, а за моя радост съм в дома".