Траките първи си връзват бяло и червено


Символизират безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух

Легенда свързва мартеницата с Кубрат и децата му Аспарух и Хуба

Честита Баба Марта, скъпи сънародници!

1 март е прекрасен празник и предвестник на пролетта, чиито дълбоки корени са български.

Днес малки и големи си разменят мартенички, бялото и червеното са навсякъде, а Баба Марта обикновено донася топло слънце, което да направи усмивките още по-истински.

Знаем, че мартеничките са български и празнуването на 1 март си е наша родна традиция. Това, което не знаем със сигурност, е как точно е възникнала традицията да се окичваме с мартенички. Легендите са много и в различни варианти.

Според една от тях червено-бели преплетени конци връзвали още траките по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Съчетанието между белия и червения конец означавало безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух.

Друга легенда гласи, че червено-бялото преплитане датира още от времето на хан Аспарух. Според нея, сестрата на хан Аспарух - Хуба, го известява за идването си, като изпраща сокол с бяла връвчица на крака. По пътя соколът бил ранен и конецът се обагрил в бяло и червено. Оттогава българите започнали да правят мартенички всяка година по времето, когато е пристигнал соколът. Тази бяло-червена връв създава здрава връзка между българите по света.

Тази легенда се среща и в друг вариант. Сестрата на хан Аспарух му изпраща подарък - китка, привързана с бял конец към крачето на лястовица. Червената багра е кръвта на лястовицата от наранения от конеца крак. Смята се, че лястовицата е пристигнала точно на 1 март.

Още по-вълнуваща е легендата за хан Кубрат. Той събрал петимата си синове, казал им никога да не се разделят и че ако останат заедно, могат да се справят с всичко. След смъртта му обаче, хазари навлезли в българските земи. Те пленили дъщерята на Кубрат - Хуба. Предводителят на хазарите поискал петимата синове на Кубрат да го признаят за свой владетел и едва тогава щял да освободи Хуба. Братята били поставени пред трудно изпитание. Те решили най-големият брат – Баян, и Хуба да останат при хазарския предводител Ашина, докато останалите открият нови земи, в които да се заселят. Аспарух обещал, че когато това се случи, ще изпрати птица със златна нишка на крачето, която да заведе Хуба и Баян при братята им.

Не след дълго птицата долетяла. Баян и Хуба избягали и вървели чак до бреговете на река Дунав. Те не знаели как да преминат реката, затова Баян решил да изпрати зов за помощ на братята си. Той откъснал един бял конец от дрехата на Хуба и точно когато го завързвал за крачето на птицата, една стрела от хуните го пронизала. В този момент Аспарух и братята му пристигнали и видели падналия си брат. Част от белия конец станала червена. Аспарух взел конеца и дал по едно мъничко късче на воините и на братята си. Той разбрал, че са сгрешили, като не са послушали бащиния си съвет и са се разделили. Оттогава окървавеният конец станал символ на връзката между всички българи.

Тази легенда се среща и в друг вариант. В него Хуба останала сама под владението на Ашина. Аспарух изпратил на сестра си сокол с писмо, че е намерил чудно хубава земя на юг от Дунав. Хуба закичила бяло парченце плат на крака на сокола, който я водил чак до бреговете на Дунав. Там стрела на хуните улучила сокола и той паднал. Кръвта му обагрила бялото парче плат. Тогава се появил Аспарух. Посрещнал сестра си и взел бяло-червеното парченце плат. Раздал по един конец от него на всички българи и им казал, че от тук насетне той ще е символ на здравата връзка на българите. Било 1 март 681 г.

Не се знае коя легенда е автентична и дали изобщо това е истината за мартеницата. Знае се обаче, че това е една прекрасна българска традиция, преминала през вековете и запазила чистотата си.

На мартениците се приписва магическата сила да предпазват от "лошотията", най-вече от болести и уроки. Свалят се тогава, когато се види първият щъркел или лястовичка, и се закачват на разцъфнало дръвче или под камък.

Обичаят за връзване на мартеница е познат не само в България, но и в Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния те се наричат марцишор и се връзват на ръцете на жените и малките деца, докато в Гърция - само на ръцете на децата.

Разсмиват Бабата в Разградско

Любопитни са и обичаите у нас, свързани с мартениците. В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, за да разсмее Баба Марта.

В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка.

В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи.


Какво четем:

🔴 Бижу за $4 млн. в Бояна! "Ню Йорк таймс" на лов за къщи из България (СНИМКИ)

🔴 Шепа ядки дневно намалява риска от инфаркт с 33%

🔴 Утре е Месни заговезни - Как да се подготвим?

Източник: bgdnes



Коментари



горе