Защо престанах да търся идеалния мъж


Всеки от нас има свои собствени представи за идеалния мъж. Но когато наистина го срещнем, могат да се случат непредвидими неща. Пристигнах в столицата от малък град. Наскоро бях завършила местната гимназия и мечтаех за нещо различно. В моя роден край практически нямаше интересни момчета и ако все пак се намереше някой по-интелигентен, стремежите му бяха ограничени до това как да изкара повече пари и да започне собствен бизнес. А аз, момиче с творческа природа и чувствителна душа, копнеех да бъда писател или журналист. Когато пристигнах в столицата, бях изумена от тамошните мъже: ерудирани, целенасочени, интересни. Не знам защо никога не съм срещала такива хора в градчето ни: може би тези талантливи младежи ни напускат, веднага щом завършат гимназия. И преди съм имала романтични връзки, но никоя не успя да се докосне до нежните струни на сърцето ми.

Две години след като започнах новия си живот, срещнах мъжа на мечтите си - Денис. С него бяхме колеги и честно казано, останах очарована от този интересен и енергичен младеж. Освен всичко това, Денис имаше и уникални познания в областта, в която работехме и които буквално ме изумяваха. С него можех да говоря на различни теми и с часове да обсъждаме литература, изкуство или биографиите на исторически личности. Имах усещането, че съм срещнала моята втора половинка. Влюбена до уши, повярвах, че той е мъжът, който ми е отредила съдбата. Двамата прекарвахме заедно всяка една свободна минута. Посещавахме изложби, концерти, или просто се разхождахме прегърнати в парка. Бях щастлива, че имам партньор като него и искрено му се възхищавах. По-късно обаче разбрах, че духовното, интелектуалното родство и физическото привличане не са достатъчни за изграждане на перфектни взаимоотношения. Романтиците смятат, че това е любов, нали? Но има неща, които са много по-важни.

Оказа се, че характерите ни са твърде сходни. И двамата бяхме креативни, изисквахме възхищение и подкрепа, и се нуждаехме от някой, който би ни поддържал във всяко едно отношение. И двамата искахме безусловна любов, а не бяхме способни да даряваме любов. Аз не съм жена, която ще носи сандвичи на мъжа си на полето и постоянно ще го подкрепя във всичко. А Денис искаше да има точно такава грижлива съпруга. От моя страна плановете ми не различаваха от неговите. Така за съвсем кратко време между мен и него пламна съперничество. Когато някой от нас извоюваше успех на работното място, другият не се радваше и го считаше за личен провал. Постепенно разговорите ни се свеждаха до факта, че той е непризнат гений и никой не го цени. Казано накратко - Денис очакваше ласкателства от мен. Само че аз съм критик и смятах, че и моите постижения заслужават уважение.

Изникнаха и други проблеми. Въпреки липсата на интерес към домакинството, все по-често поемах голяма част от домашните отговорности - готвене, чистене на къщата. Но независимо моето усърдие, Денис не бързаше да изпълнява мъжките си задължения - да ме обезпечи финансово. Той не признаваше различията между половете. Половинката ми вярваше, че всичко трябва да се дели наполовина - наем, храна, разходи за почивка. Беше готов да ми плаща само сметката в кафенето. За съжаление дори и тези разходи се опита да минимизира и постоянно се оплакваше, че твърде много пари хвърляме по ресторанти. По-късно разбрах, че през цялото време Денис тайно е заделял средства и ги е давал на родителите си. В интерес на истината, единствено те му даряваха безусловна любов и му казваха, че целият свят е лош, а той - добър. Като цяло, отношенията ни вървяха към раздяла.

Най-тежко ми беше, когато най-накрая си отворих очите и осъзнах, че връзката ни не е съвършена. Чудех се в какво ще продължа да вярвам, щом отношенията с идеалния партньор не са гаранция за щастие? Още три години бяхме заедно и половината време измина по инерция. И за двама ни беше трудно да се откажем от илюзиите, които си създадохме един за друг. И двамата бяхме обидени, че партньорът ни не се оказа това, за което сме мечтали. Разделихме се тежко и съвсем не по приятелски. Днес разбирам, че проблемите идваха оттам, че прекалено много идеализирахме връзката си. Именно заради тази идеализация хората не могат да прекъснат токсичните взаимоотношения, което единствено им носи страдание. И всичко това почива, за съжаление, на клишето: "а колко хубаво започна любовта ни".

Сега поддържам връзка с напълно различен човек. Не го считам за идеален: виждам и плюсовете, и минусите. С Андрей имаме много малко общи интереси и рядко прекарваме времето си заедно и все пак той е човекът, с който имаме едни и същи разбирания за семейство и бит. Той знае всичките ми слабости и ме приема такава, каквато съм. Не иска да бъдем равни и между нас няма съперничество. И двамата вярваме, че жената е основно ангажирана в домакинството, а мъжът печели парите. В същото време сме свободни личности, ходим на почивка поотделно, без другият да създава проблеми. Знам, че винаги мога да разчитам на подкрепата му, да правим компромиси и да решаваме ежедневните проблеми. А това е много по-важно от абстрактните разговори в кухнята. Именно с Андрей чувствам надеждност и спокойствие и най-накрая открих безусловната любов.


Какво четем:

🔴 Журналистът Григор Лилов: Има ли себеуважение? Защо премиерът и министрите нямат мартеници?

🔴 Супертаблица с любовната съвместимост на зодиите! Най-добрите комбинации за секс, приятелство ...

🔴 Кога да консумираме дадени продукти, ако искаме да отслабнем и да забързаме максимално метаболизма си

Източник: lichna-drama



Коментари



горе