Преди 30 години 12 земеделци пишат на Тодор Живков, искат политическа свобода


Четат писмото по телефона на радио “Свободна Европа”, 20 дни по-късно загадъчно умира собственикът на телефонния номер

След неотдавнашната смърт на вицепрезидента Тодор Кавалджиев (1997-2001) остана само един жив от 12-те земеделци от Старозагорско, дръзнали през пролетта на 1989-а да се подпишат в писмо до Тодор Живков. В него те критикуват режима зя положението в страната - най-вече за “прибързаната и насилствена колективизация на селяните и неестествената и пришпорвана миграция от селото към града, последствията от които са непоправими”. Настоявали и да се върнат политическата свобода и плурализъм в България.

Днес 85-годишният Диньо Генов живее в Стара Загора. Спомня си, че мнозина от съмишлениците им земеделци отказали да участват, защото се страхували за себе си и своите близки, намирали го за глупав героизъм. Казвали: "Не бързайте, защото последствията ще бъдат страшни! Достатъчно жертви сме давали, не трябва повече да даваме". Обявили 12-те за донкихотовци, дори и за провокатори.

Него нямало кой да откаже. Държал настрана от опасните дела съпругата си Мария, с която тази година ще празнуват 60 г. заедно - диамантена сватба.

Освен да бъде реабилитиран земеделският лидер Никола Петков, подписалите документа искали от Живков

да бъде отменен

законът за

разтурянето на

БЗНС “Никола

Петков

и на неговите поделения, какъвто бил Земеделският младежки съюз, да бъдат реабилитирани всички живи и мъртви съратници и последователи на Никола Петков, а всички политзатворници и политемигранти да получат амнистия. 

В писмото си с дата 15 март 1989 г. те напомнят на тогавашния председател на Държавния съвет, че няма демокрация без опозиция. Основно го нахвърлил Тодор Кавалджиев, помагал му Боньо Костов. Но и другите на общо обсъждане дали своите бележки.

“Там се казва, че в началото на Втората световна война БЗНС първи призова народа на борба срещу германофилската политика на цар Борис III и Богдан Филов за присъединяване на страната ни към Оста, за запазване независимостта и неутралитета на България.

Ние бяхме против това да се споменават имената на царя и на Филов, но Кавалджиев настоя и те останаха”, не е забравил Диньо.

Самият Кавалджиев разказваше приживе, че идеите от това писмо той и другарите му носели още от затворите, където преминала и изтляла тяхната младост. Справка показва, че от 12-те само 4-ма не са били по затвори и лагери.

“Разсъждавайки върху това, което бяха направили Стамболийски преди въвличането на България в Първата световна война и Г.М. Димитров преди присъединяването на България към Тристранната ос през 1941 г., ние стигнахме до убеждението, че в един подобен исторически момент трябва да реагираме по адекватен начин, т.е. в обръщение до народа да осъдим катастрофалната политика на комунистическите властници.

Това не можехме да сторим през май 1955 г., когато страната бе прикачена към Варшавския договор, тогава бяхме по затворите. След излизането ни тази идея запламтя, когато през 80-те години международният комунизъм и тоталитарната система се провалиха с гръм и трясък”, изповядва в едно свое интервю Кавалджиев.

Макар и написано през март, писмото получава гласност чак през май. Изчакали с разгласата, защото

очаквали да го

подкрепят и

други земеделци от страната,

но никой не се

решил

Освен това Народното събрание трябвало да заседава, а в дневния му ред имало и точка за даване на амнистия на емигрантите. Можело да се окаже, че чукат на отворена врата, защото това било едно от исканията им. Но като видели, че това е поредната амнистия само за покаялите се, решили да действат.

На 12 май съзаклятниците пуснали писмото до Живков по пощата от Стара Загора, а по телефона на журналистката от “Свободна Европа” Румяна Узунова го прочел Боньо Костов. Прочели го също по “Дойче веле” и Би Би Си, Владимир Костов излязал със специален коментар.

“Тогава нито един от нас не притежаваше домашен телефон. Прочетохме писмото от домашния телефон на друг земеделец - Христо Синчанов, който отказа да го подпише. Странно, но 20 дни по-късно близките му завариха Синчана умрял в дома си. Загадъчна смърт - говореше се, че била дело на ДС, но нищо не се доказа”, разказва пред "24 часа" Диньо Генов.

Тогавашната милиция веднага притиснала авторите на писмото да се откажат от него, но никой не оттеглил подписа си. Но и никой не бил изпратен в затвора заради него.  

Кавалджиев имал 3-часов разговор с началника на МВР в Стара Загора полк. Банов. Заплашили го, че ще го смачкат и изпратят при Никола Петков - “предателя и шпионина”. Отговорил, че е готов да отиде при Никола Петков, в оня момент бил и на неговите години. Но не приел да наричат кумира му предател и шпионин. Обяснил в милицията, че Петков е голям българин и патриот - син на опълченец и брат на народен трибун.

“Мен също ме призоваха в милицията. Помня как млад следовател, който ме разпитваше - още тогава не разбрах името му, ми каза: “Слушай, другарю Генов, това, дето го искате, ще стане. Обаче

вие и вашите

деца, и вашите

внуци ще

останете аргати

на тези, срещу които пишете сега”. И тъй стана”, коментира земеделецът.

Отзвукът от писмото им бил широк. До Държавния съвет, правителството и Народното събрание били изпратени подобни призиви и от други краища на страната. Първи бил Тодор Ханджаров от Гълъбово, последвали го 22-ма от Славовица.

А Кавалджиев и Генов останали близки приятели и по времето, когато Кавалджиев стигнал върховете на държавната власт.

“За разлика от него аз не попаднах в затвора, макар да съм задържан няколко пъти. Роден съм в радневското село Свободен. В него нямаше партизани и ятаци, само земеделци и двама-трима, които не работеха. Нашата фамилия имаше към 300 дка земя. След 9 септември селяните трябваше да дават на държавата част от продукцията си - наричаха го държавни доставки. През едно лято керван от каруци, натоварени със зърно, пътувал от Свободен към Раднево. Най-отпред, като най-имотен, бил баща ми.

На влизане в Раднево обаче разбрали, че се снима пропаганден кинопреглед с този керван, дори

дали на баща ми

да развее

червено знаме.

Той го захвърлил

и посъветвал хората да прикрият лицата си, за да не ги хване камерата. Заради това го пратиха в лагер.

Старците от село коментираха: “Щом вкараха и човек като Михал в затвора, това не е власт вече.” Мен лично ме изключиха от техникума в Казанлък като потомствен земеделец след обесването на Никола Петков, затова завърших гимназия в Стара Загора”, разказва Генов.

По-нагоре не му позволили да учи. “За децата на царски офицери и фабриканти можеше, за нас - не. Дори заради това с двама мои авери ходихме за ходатайство в София при адвоката земеделец проф. Михаил Геновски, но и той ни каза, че с нищо не може да ни помогне”, спомня си бай Диньо.

Затова си останал дълги години групов технически ръководител в Пътното управление. Така можел да назначава при себе си на работа съмишленици, излезли от затвора. Властта ги преследвала и на свобода, но поне по поддръжката на пътищата можели да работят. В един момент при него станали 15 души с такива биографии.

Един от тях бил Слави Данов, стар земеделец и околийски управител преди 9 септември 1944 г. След затвора си купил кон и каруца, та го назначили за каруцар в пътното. Той се познавал с Тодор Кавалджиев от затворите, запознал и Диньо с него.


“Кавалджиев не

се делеше от нас

до последно

Помагаше на всеки, пращаше пари. Един от съратниците ни - Боньо Костов, беше стар ерген. Умря самотен, общината го погреба. Тодор искаше да даде 1000 лв. и да му направи паметник, но така и не открихме къде е гробът му”, разказва бай Диньо. Другото, в което не успя Кавалджиев, бе да обедини земеделците - стара негова мечта.

“По едно време земеделските съюзи бяха 17, как да ги обедини. Всеки иска да носи жезъла, май никога няма да се обединим, а и при тези обезлюдени села земеделският съюз няма и добро бъдеще. Но не съжалявам за битките, които изнесохме на плещите си, всичко беше за доброто на народа”, обобщава 85-годишният ветеран на БЗНС Диньо Генов.

Писмото до Тодор Живков като председател на Държавния съвет на НРБ от 15 март 1989 г. е подписано от 12 земеделци от тогавашния Старозагорски окръг. Започват го с обръщението "другарю председател", завършват го "с уважение: Тодор Колев Кавалджиев, Желязко Господинов Турлаков, от село Разделна, дългогодишен затворник, Диньо Михалев Генов, Петър Минев Влаев, по-късно председател на репресираните в Стара Загора, Минчо Йовчев Минчев, по-късно лидер на общинското земеделско ръководство, Боньо Костов Райчев, Пейко Славов Минков, Симан Колев Симанов, Минчо Георгиев Нейков, най-възрастен от всички, Антон Стоянов Колев, Желю Динев Желев от село Сърнево, Димитър Михалев Димитров, също от Сърнево


Какво четем:

🔴 Версия: Това ли е истинската причина за внезапната смърт на Весела Тотева

🔴 Всички ме питат какво съм си правила на лицето, че изглеждам толкова млада, а аз им казвам за тази маска, те не вярват

🔴 Заклеймяват Майкъл Джексън и музиката му, заради признанията на двама мъже, които са били деца, когато се е гаврил с тях (ВИДЕО)

Източник: 24 часа



Коментари



горе