Любен Чаталов посетил първия път тъща си с каска на главата
Внимавай, тя бие, предупредила го жената до него - поетесата Камелия Кондова, той приел шегата на сериозно и наистина си сложил
“Внимавай, тя бие. Сложи си каска”, казала на шега Камелия Кондова - жената, която от почти година е до актьора Любен Чаталов, когато за първи път решила да го представи на майка си.
Но той приел работата на сериозно и наистина си сложил защитен шлем и застанал на прага на тъщата. (С брак, без брак, а той май предстои, признава той, - тъщата си е тъща...) Шлемът бил армейски. Зелен. Сериозен и здрав! А букет... Май забравил за цветята. Защо са му, щом има шлем!
“Я да махнеш тази каска! Не ти, тя е за бой, тъпанар такъв! (Това е най-големият комплимент в речника на бойната тъща. За жените е запазила фразата “кифла”. Това е жената, която е напълно подвижна, въпреки огромния процент ампутация, благодарение на специална протеза, претърпяла 16 операции, сега е самостоятелна. Въпрос на воля и характер - б.а.).
Сега употребява “ласкателството” по-често, но в началото била пестелива на тази
похвала. Погледнала него, погледнала дъщеря си - дребничка, между другото, дошла
на гости у дома ѝ с новата си любов, измерила Любен - висок, между другото, с
остър поглед от глава до пети и отсякла: “Харесвах те, когато беше за харесване.
Таз, като няма акъл, да те вземе сега!”
Любен Чаталов в спомените на фенките
“Таз” е дъщерята
Камелия
Камелия - Кремчето, момичето до Любен Чаталов, наричано още “бръмчо” (от бръмбър) или Барби (но не от името на пластмасовата кукла, а от онези удобни създания барбароните). Заедно са. Удобни са си заедно. Намерили са се. На масата, сред приятели, в дома, в леглото...
Както казва Камелия, истински късмет е да намериш един мъж “3 в 1” - приятел, съпруг и любовник и то точно в този ред. Приятелят, без когото не може - и без неговото отлично чувство за хумор, наистина е на първо място. Смеят се заедно, шегуват се заедно, готвят (не заедно - иначе си пречат в кухнята), споделят заедно един приятен шум в спалнята и по една бира. “Човек да не смее да отиде в Балчик”, смее са Чаталов.
Всичко започнало с едно литературно четене.
Любен Чаталов си
признава, че не
разбира римите
Никога не е писал стихове, страхува се от тях. Но тъй като често го канят да изпълни с уникалния си наситен с модулации глас нечии стихове, той поставя едно условие - първо да ги прочете и да ги усети. Едва тогава се съгласява.
Ако следваме логиката на драматургията - сега е сцена първа. Канят известния
актьор, познат от филми като “Голямото нощно къпане”, “Адаптация”, “Лавина”, “Опасен
чар”, “Нощем по покривите”, мечта на поколения жени, “които още не познаваха Джордж
Клуни, шегува се той”
Получава наградата "Златната роза" на фестивала във Варна.
(но са познавали него и Иван Иванов), да прочете редове от рано отишлия си от този свят поет Йордан Кръчмаров. Случва се в Добрич, в една галерия. Той се съгласява. Отива. Събитието обаче се забавя, защото очакват да пристигне поетесата Камелия Кондова. Всички шушукат със страхопочитание и респект:
“Чакаме Камелия,
да дойде, Камелия,
Камелия още я няма
Къде е Камелия...”
Във филма "Адаптация" (1981 г.) - горе вляво
Любен е озадачен - коя пък е тази толкова важна поетична особа, която всички чакат? Поредният римуващ бронтозавър? Шегува се, че по неговия приятел Ването - актьора Иван Иванов, винаги са си падали най-красивите момичета (пазели го с конни полицаи от фенки), а по него - само мустакати набити интелектуалки. Очаква нещо подобно. Отегчен е. И тогава влиза една млада, елегантна, вихрена жена (тя така си се движи - витаги е фурия), облечена в ефирна рокля (после се оказва, че това било необикновено изключение в нейния стил, не понася чорапогащи, но знае, че нейните мъже ще приемат и голите крака...), и преминава като фурия край масите. Отива зад бара, измива бързо 10 чаши и пред тях светкавично цъфват 10 водки. Това е очакваната Камелия. Евентуалният озъбен “бронтозавър”. Усмихната, духовита, речовита, нищо общо с измрелите изкопаемите.
Тъй като собствениците са ѝ приятели, а тя не може да търпи мудното обслужване на персонала от молдовки, сама поема кръчмата и почерпката да пристигне по-бързо.
“Поговорихме,
поисках да прочета
нейни стихове -
да я опозная, но се оказа, че нямаше нито една своя книга подръка (издала е 9 стихосбирки - б.а.). Случайно неин познат имаше една, надписана с автограф за него. Камелия го помоли да ѝ я даде назаем за мен и така се зачетох в нейните стихове, посветени на друг. Е, само книгата, де. После имаше и за мен посветени, лично”, спомня си фЛюбен Чаталов. Камелия не пази свои книги, а само желания за бъдеще, гледа напред.
Но томчето с чуждото посвещение
трябва да се върне.
Удобен повод да се
срещнат отново
Камелия се прибира в дома си. След три дни дъщеря ѝ с интуицията на млад човек я съветва: “Трябва да се обадиш на този Чаталов! Само за него говориш!” “Така разбрах, че съм се овътрила”, признава си мама Ками. Обадила се, не за друго - само да си иска обратно книгата, разбира се. Не знаем дали си я е получила и до днес. Но какво значение има...
А Чаталов, който има селска къща в с. Мирково край София, също бил зареян нанякъде. Дори не си поливал доматите! Ужас! Наложило се да го правят неговите 70-годишни съседи баба Гана и дядо Хари.
Най-приятно му е да "бръмчи" в моноспектакъла "Мухата", написан за него и подарен му от Ването - Иван Иванов. Играя се от години.
Споделил с тях, че е срещнал една жена поетеса. “Хари, а ти нито един ред не си написал за мен”, подкачила съпруга си баба Гана. Дядо Хари се вдъхновил и докато поливал градината на съседа, римувал: “Няма кой да ни научи да боравим със маркучи...”
Двамата очаквали да видят “изгората”. Тя, след сложни указания, пристигнала с маршрутка в Мирково, в къщата, която сега и двамата наричат свой дом (София е само работна спирка, твърдят те - б.а.). Седнали, хапнали. Донякъде неловко... Камелия си тръгнала, а дядо Хари зад гърба ѝ наклонил замислено глава, поприсвил очи и дал на съседа “мигач”: “Действай!”
“Това ми беше първото ОТК (качествен контрол) в Мирково”, със смях си спомня Камелия, която после посветила стих на милите старци.
Изобщо тя много
се смее. Да ѝ се
чуди човек,
защото не ѝ е било лесно през годините - но пък преди дни празнува 50- годишнина (с човек, с когото смята, че е сродна душа). Станала майка за първи път едва навършила 18 г. А четири години преди това била първият носител на наградата за поезия на името на Петя Дубарова, наскоро и на приза “Дора Габе”, който се присъжда веднъж на 5 г. Написва стихотворение за “сакатия Пегас" - за момичето, което само търси пътя си в поезията и не желае да "обяздва" чужди коне (или нея) към поетичния Олимп. Млада, талантлива, обещаваща и... бременна. Накъде. Избягала от вкъщи при приятели. Родила. Отгледала с любов детето си. Но майка ѝ, която тогава била една на 38 г., никак не се чувствала баба. Веднъж Ками видяла как тя, докато люлее внука в количката, държи нейната снимка, сочи я я с пръст и го учи да казва: “Кака, кака...”. Тъй де, защитила се родителката - каква майка си ти, ти си кака”.
Любен Чаталов не крие, че стига 70-те догодина. Има три деца, пръснати по света - първата му съпруга е финландката Аррия. Когато се родил вторият им син, в България имало режим на тока. Скандали - не. Просто български бит. Взела децата и му казала, че се връща във Финландия - поне да ги отгледа на топло. Сега единият е етнолог, другият - учител. После актьорът години наред живее с варненска художничка, отглеждат заедно сина ѝ, който учтиво го нарича “г-н Чаталов” - тъй де, как иначе в тази сложна ситуация. До днес са приятели и си гостуват. Заради тази любов Чаталов се мести във Варна, работи в местното радио, но идва едно изтляване на чувствата. Разделят се. “Край, сега ще съм ерген и бохем”, заклева се той.
Има шанс с
приятели
като поета Васил Сотиров, Витята Самуилов, Димитър Бежански и куп още видни остроумници, с писатели и художници. Не го оставят да скучае сам, но се появява вихрушката Камелия, която слага край и на най-добрите му намерения. “Никога не казвай никога” казва той, цитирайки заглавието на филм за Джеймс Бонд.
Оказва се, че и двамата имат щедра зестра - своите общи приятели. Компаниите се сливат. В навечерието на рождения ден на Любен Камелия, която в полунощ се връща от работа, влиза в близкия супермаркет и пълни торби с над 50 кг продукта. Всичко се превръща във вкусни разядки - чушчици, чесън, кисело мляко, краставички, копър, пиперец - за ракийката, и вкусни ястия, които се сервират в приятелска кръчма. Тъй като Чаталов е роден в 12 ч и 1 мин на 23 срещу 24 март, веселбата започва от предната вечер. Събрали се над 50 човека, местата не стигнали и се наложило Камелия да седне... на врата на Чаталов. Не нарочно, просто нямало друго свободно място и тя го окупирала. Запазено е за нея. От нея и не си го дава! Всъщност не се наблюдавала особена съпротива от окупирания. А на 26 март Камелия също имаше рожден ден. Юбилеен. И двамата са зодия Риби - абе цял аквариум, възкликва Любо. “Не съм разтурикъща. Не съм отнела Любен от никого. Случи се. За мен е съдба”, казва Камелия. Може би затова неговото (и нейно) любимо стихотворение е “Стихотворение без цигара”. Ками признава, че не може да пише без около нея да не се вие вредният никотинов цигарен дим, но това е. Пътувала в маршрутка към Мирково,
когато музата я
накацала
“Къш, къш, чакай да стигна до маса”, викала тя на поредните нахлули рими (тя така “износва” стиховете си - дълго ги дундурка, но се пръкват изведнъж), а те не си отивали. Не можело да каже на шофьора да спре микробуса, за да ги запише, да се покаже като егоистична глезла. Написала ги на коляно, и то без цигара! Явно можело и така. Любо определя поезията ѝ като “отчайващо хубава”.
Спомням си, че и без тебе съм живяла.
А и да забравя, хората
говорят как
са видели, че невръстното ми тяло
се превръща във
обратното на мрак...
Днес (с последната си
нежност оцеляла)
ме превръщаш във
обратното на мрак.
Да, твърдя, че и без тебе съм живяла.
Само нямам никаква идея как?!
Когато си говорихме с Любен Чаталов за рождения му ден и той спомена, че всичко ще приготви Камелия, която е готвачка - тя - поетесата, тя - дамата, която редактира стихове на млади поети, и журира най-авторитетни конкурси, тя - авторката на стихове, за които издателите плащат да издават, а читателите - да четат... Приехме тази информация като приятно домашно хоби - увлечение по кулинарията. Оказа се, че от 4 години това е неин занаят. Тя се занимава професионално с приготвянето на най-изтънчени екзотични блюда в много скъп столичен ресторант. С цялото темпо, което виждаме в кулинарните предаванията, с целия адреналин, на 17-метров хромов плот край десетки фурни и тигани,
почти по 16 часа
на ден тя тича
Възможно ли е след 15 години след всекидневната радио и тв журналистика плюс да прави вестник, да влезе в кухнята? “Трябваше да се спася от думите. Те болят чисто физически. Не да ги забравя, а защото имах желание да се събуждам здрава. Уморих се, изтощих се от журналистиката, чувствах се ограбена, не че я подценявам. Сега съм жив човек, имам равновесие. Не ми е на живот и смърт да ме издават. Но ме търсят.”
Два дни в седмицата е там, в кухнята. Другите два са за Любен, децата, майка ѝ и за приятелите в Мирково, където ги чака една 16-метрова маса, направена от ръцете на актьора и негов приятел, в художествена галерия с творби на негови близки художници. Ритъмът на живота ми е 2 на 2, шегува се тя. Любен готви чудесно, но тя не го търпи около себе си. А в кухнята се развихря въпреки клишето, че готвачите не готвят у дома си. За нея е удоволствие. Имат си домашна шега. Случайно Ването - Иван Иванов - най-добър приятел на Любо, разбрал, че дядото на жена му Петя Силянова имал сладкарница във Виена. И той с тъга казал: “А ти един крем карамел не си ми направила досега...” Така и с Ками. За нея един крем карамел не е интересен, освен ако не експериментира да го приготви с праз.
“Ками има невероятното качество на никого да не завижда. Радва се като дете, когато редактира чужди стихове. “Виж, виж, колко е хубаво!”, почти хвърчи. Сред творците това е наистина рядко качество”, радва ѝ се Чаталов. Когато той говори за нея комплименти, казва ѝ да отиде до тоалетната, да не ги чува. Тя - също. Защото знаят какви топли думи да си кажат един за друг, но искат да са тайни. Той се плаши от римите, но сега се учи да не се страхува. До него е Камелия. Да го научи...
Какво четем:
🔴 Неповторимият Дамян Дамянов🔴 Всичко, което трябва да знаем за Великия пост преди Великден
🔴 Сърница - почивка на язовир Доспат в Родопите (ВИДЕО)
Източник: 24 часа
Коментари
Последвайте ни във facebook!
