Потънахме в дългове, за да изучим сина си, но сега, когато стана юрист, не ни покани дори на сватбата си


Има ли по-голяма болка от тази да си отхвърлен от собственото си дете? Цял живот със съпруга ми живеем скромно на село. Аз съм начален учител, а половинката ми работи като шофьор в хлебозавода. Имаме син, който преди време завърши юридическия факултет в столицата. Йордан беше добър ученик в училище, спортуваше и много обичаше историята и правото. Висок, интелигентен и умен, той ни помагаше както в домакинството, така и в селското стопанство. Със съпруга ми планирахме да му дадем отлично образование и започнахме да събираме пари дълго преди да завърши училище.

Когато го приеха във факултета, продадохме кравите и няколко декара земи. Взехме и заеми от роднини. Средствата обаче се оказаха недостатъчни и от обич към единствения си внук, свекърва ми продаде жилището си. За съжаление тя не доживя да види дипломирането му. Не ни беше лесно: можехме да плащаме само обучението, но не и за развлечения и красиви дрехи. И ето че най-накрая мечтата ни се сбъдна и днес синът ни е юрист. Миналата година Йордан се запозна с добро момиче. Симпатична, умна, потомствена столичанка от богато семейство. Синът ми така и не я доведе да се запознае с нас.

От близки разбрахме, че наскоро са вдигнали сватба. Колко плакахме! Единственото ни дете се задоми, но ние с баща му не бяхме поканени. Сякаш не сме родители, а чужди хора. Няколко дни по-късно от обида и огорчение мъжът ми получи инфаркт. Отведоха го с линейка в болницата и едва успяха да спасят живота му. Сега си стои у дома, не работи, а дълговете нарастват. Чувам го как плаче нощно време, че синът ни се срамува от нас. В края на краищата ние направихме всичко, което ни е по силите, за да го отгледаме и образоваме. Къде сгрешихме?


Какво четем:

🔴 Нови ранени от ограничителите на столичната ул. "Граф Игнатиев"

🔴 Българите не мрънкат само в чужбина

🔴 Откриха нов приятен начин за борба с високото кръвно

Източник: lichna-drama



Коментари



горе