С продадените коси от стихотворението "Писмо до мама" Павел Матев записал висше


Поетът започнал гимназия с печалба от лотариен билет

Поетът Павел Матев почина на 4 февруари 2006 г., без успее да навърши 82 години. Ден по-късно отидох в родното му село Оризово в община Братя Даскалови, за да потърся негови роднини.

В къщата, издигната на мястото на родния му дом, живееше, живее и сега, Радка Матева - снаха на по-големия брат на поета Димитър. Разговаряхме в деня на погребението на Павел Матев.

Тогава Радка ми каза нещо, което ме изненада - отрязаните майчини коси от популярното стихотворение “Писмо до мама”, което Емил Димитров изпя по един неподражаем начин, са били продадени, за да се запише поетът в университета, специалност “Славянска филология”. Таксата за гимназията в Чирпан баща му платил с печалбата от лотариен билет. Залогът тогава бил голям - купил беднякът билет от лотарията и казал на сина си - ако спечели, ще учиш, ако не... Билетът спечелил.

Следва историята, както я записах на 5 февруари 2006 г. Ще добавя само, че

и досега няма

паметна плоча

върху дома, където е била родната къща на големия поет в село Оризово. За него само напомня фактът, че прекръстили местното читалище на “Павел Матев”, преди това то се казвало “Пробуда”.

Големият Павел Матев вече намери майка си в небесните селения, за да й целуне пак ръка със синовна обич. Но както и сам написа в знаменитото си стихотворение “Писмо до мама”, “едва ли със земните си дела е успял да плати огромния си данък пред нея... за продадените майчини коси”.

“Майка му Злата наистина имаше разкошни черни коси, но тя ги е продала, за да започне Павел висшето си образование, а не гимназията”, каза тогава пред “24 часа” съпругата на племенника му Христо Радка Матева, която до днес живее със семейството на сина си Митко в родната къща на поета в село Оризово.

Тя не знае защо чичо й, както нарича Павел Матев, който е брат на свекър й Димитър Матев, е въплътил в стиховете си, че поискал за гимназия пари. Вероятно заради благозвучието. Защото Радка е чувала от близки съвсем друга история.

Павел бил много ученолюбив - когато копаели лозето и изкарат реда, другите сядат да почиват, а той хващал книгата. Когато дошъл ред да учи в чирпанската гимназия, баща му Христо купил един лотариен билет и рекъл: “Сине, нямам пари да ти платя таксата за гимназията. Ето ти този билет - ако спечели, ще учиш!”.

“И билетът спечелил, не зная колко, но са ми разказвали с какво вълнение са ходили да го проверяват в селската кръчма, където било и единственото тогава радио в Оризово”, връща се в спомените си Радка.

Всъщност родната къща на Павел Матев в Оризово е съборена през 1959 г. и е построена сегашната, в която живеят наследниците на брат му Димитър. Днес в селото малцина свързват къщата с поета, за да я намерите лесно, трябва да питате за дома на Митко Сарайдара, защото Сарайдарови била фамилията на бащата на поета. Може би идва от сарай, дворец, но можело да значи и войник - близките не знаят точно.

Павел Матев е

най-малкото

от трите деца

на Злата и Христо - първо се ражда Димитър, след него е Желязка, десет години след първия син, през 1924-а идва и Павел. Съдбата отрежда Димитър и Желязка да останат на село, най-малкият се запилява по широкия свят - гимназия в Чирпан, университет в София, отговорни държавни постове.

Но където и да е - председател на Комитета за изкуство и култура, което ще рече министър на културата, шеф на Комитета за българите в чужбина или председател на Съюза на българските писатели, Павел Матев никога не бил на голямо и никога не се отрича от тракийския си селски корен. “Не много често, но все пак веднъж в годината се връщам в мойто село”, изповядва поетът в едни от брилянтните си стихове за Оризово и родния край.

“Да, беше зает човек и рядко си идваше тук, но докато бяха живи майка му и брат му - (баба Злата умира през 1975 г. на 85 години, а брат му Димитър - през 1987-а,) чичо винаги идваше, когато колехме прасето”, разказва снахата на брат му.

Обикновено било на Христовден постарому, на Коледа, която преди празнували на 7 януари. Не идвал сам, често канел верни другари, сред които и поп Никола от Чирпан.

“Едва ли са говорили за поезия. Те бяха само мъже, аз, жената, какво да правя при тях, но знам, че беше много весело. Попът беше голям певец, донесе дамаджаната с гроздова ракия - Павел Матев не пиеше сливова, ще сложим мезето и започват веселбата”, допълва спомените си Радка.

Поп Никола бил на почит в семейството, защото помогнал в труден момент. Когато Павел е войник, бил нещо наказан или подгонен от началството, но два месеца на село нямали никаква вест от него.

Притеснил се баща му Христо, който бил клисар в тукашната черква, и се оплакал на попа. Какво правил, какво струвал свещеникът, но оправил работата с армейското началство, за което получил благодарност и уважение до гроб.

Павел Матев обичал да води гости в бащината си къща - един път идвал с писатели, друг път -

дори с футболиста

и треньор Иван Вуцов,

който донесъл на местния футболен отбор за подарък няколко топки.

Баща му умира твърде рано - през 1949 година, но майка му Злата доживява дълбоки старини. “Като снаха живях с нея 15 години, добра и мъдра жена беше”, добавя Радка. Майката, която продава косите си, за да учи синът й, остава неграмотна. Но веднъж рекла на докторите в Чирпан: “Да беше морето мастило, а небето - хартия, пак нямаше да мога да опиша живота си”. Само тя си знаела какво иска да каже с това.

Докато разказва, Радка Матева разгръща семейния албум, в които са запазени и много снимки на Павел Матев - брат на свекър й Димитър.

Има и няколко цветни картички - от Пекин, от Шанхай, от Москва. “Пращал ги е чичо, а щом са от него, задължително се лепяха в албума”, спомня си още жената. Тя смята, че Тодор Живков постъпил зле с него, като го сменил от поста министър на културата, за да сложи на него дъщеря си Людмила.

“Чувал съм, че Тодор Живков го питал защо не пише повече за партията, а само за любов и за жени. Аз от това разбирам, оправдавал се чичо”, включва се в разговора и Митко, синът на Радка.

В селската къща има запазена и още една уникална снимка - вероятно сватбената снимка на дядо Христо и баба Злата - родителите на Павел Матев. И както е традицията в този край, тя е обкована в рамка.

На снимката младоженката е с бяло венче на гарваночерните си коси, които един ден ще отреже и продаде заради малкия си син. За да я преснемем, Митко изважда пирончетата. Отзад под картона изпада брой на “Работническо дело” от 7 април 1955 г. - вероятно деня, в който снимката е сложена в рамката.

Дали селото ще

запази жив спомена

за големия си поет?

Радка Матева, снаха на брата на Павел Матев - Димитър, разгъна пред "24 часа" семейния албум. СНИМКА: Архив

На пръв поглед неуместен въпрос, но си струва да бъде зададен. Защото спомените малко по малко бледнеят.

Радка призна, че у тях знаят сравнително малко за Павел Матев, още повече че в последните десетина години след смъртта на най-близките хора, той бил ходил там само веднъж. Повече знаели синът и снахата на сестра му, но те пък бяха заминали на погребението в София. Може би и за да изпълнят една от лирическите заръки на поета:

Преливай гроба ми с чирпанско вино,

и вдън земя вкуса му сещам аз.

Преди години се говорело в Оризово да направят нещо като музей или сбирка на Павел Матев, но работата се разсъхнала, пък и някак не вървяло да се прави музей на жив човек.

Сега, години след смъртта му, от кметството в Братя Даскалови дори не са сложили паметна плоча на мястото, където е била родната къща на човека, който беше и почетен гражданин на общината.


Какво четем:

🔴 Нужни са 100 декара и да засадите "Царско Дърво", за да изкарате над милион лева

🔴 Снежанка Пенова бе избрана за Девойка Кюстендилска пролет 2019

🔴 Да пуснеш сълзотворен газ срещу вятъра? Единствено родната полиция може да го направи

Източник: 24 часа



Коментари



горе