Подредени емигранти в подредена Испания. Кога ще се върнат?
Аз пък бих казал обратното - че трябва да са луди, ако желаят да го сторят. Поне на този етап.
Преди време бях в Испания на конференция в едно от градчетата край Сарагоса. Малко, китно, всички се познават, никой не заключва портата си и т.н.
Идилия, която в България отдавна сме забравили Взех със себе си и кмета на също китно българско градче. Исках да ги побратимя (градчетата, де). Но тъй като човекът не владееше езика, помолих испанските си приятели да му осигурят преводач. Както и се случи.
И ето цъфва едно красиво българско русо момиче. С чисто нов автомобил. Та си започваме “опознавателен” разговор. При който изпитвам наистина смесени чувства - на смайване и на гордост от нас, българите.
Автомобила си купила на лизинг, който редовно изплаща. Баща й (там е цялото й семейство) току-що се сдобил със собствен апартамент. Чичо й (значи там е и родата) държи ресторант в съседния град.
И всичко това - с честно изкарани (чрез бачкане, а не чрез престъпления) пари.
Освен това момичето е прекрасно запознато и с всичките си права - кога работи (все още беше на сезонен труд), кога има право на “паро” (т.е. обезщетения за безработица), какво трябва да плати като “сегурос” (социални осигуровки), за да не загуби правото си на “паро”, и т.н. Въобще подредено маце в подредена държава.
Между другото, по пътя между Мадрид и Сарагоса (300 км) спряхме с колата да пием и по бира. В бара, досещате се, пак симпатично българче. Какво правиш тук, бе? - Ами много съм добре. Вярно, яка работа, ама и парите не са лоши.
Като казах обаче подредена държава, се сещам, че така са всичките бивши авторитарни режими.
В смисъл, за да няма недоволство, те предпочитат и досега да плащат на социално слабите. У нас тези пари (нашите де) отиват за ромите. А в Испания роми няма, като изключим румънските и българските такива.
Бившите вече испански роми са интегрирани в националната култура чрез фламенкото. И комай са на път - а оттам и цялата испанска култура - да завладеят чрез музиката целия свят.
А що се отнася до родните цигани, спомням си един инцидент с метрото във Валенсия. И как един мургав наш сънародник на завален испански се кълнеше, че в него е загинала и клетата му майчица. После се установи, че такава жертва просто няма. И че майка му изобщо не е напускала пределите на родината ни. Ама нейсе - ако мине. Защото обезщетението е добро...
Ако се върна обаче на представянето на българите в Испания, за нормалните от тях не съм чул нито една лоша дума.
Обратно - всички мои приятели испанци говорят за тях само в положителен смисъл. Нашите най-бързо научават езика им. Нашите са най-добрите детегледачки, гледачки на възрастни хора, и т.н. Нашите са единствените, на които моите приятели испанци не се колебаят да оставят ключовете от къщите си, защото знаят, че нищо няма да изчезне.
А сега две думи и за самата Испания. През 60-те години на миналия век над 2 млн. от гражданите й отидоха да работят във Франция, Белгия, Холандия и други европейски държави. И поне два пъти в годината - на Великден и на Коледа, като се връщаха при родата си, носеха много пари. Според Рамон Котарело - почти толкова, колкото са внасяли и чуждите туристи.
Какво стана после? Ами като се нормализира икономическото положение в страната, емигрантите се върнаха. И завъртяха собствения си бизнес в интерес на Испания.
Следователно не трябва да страдаме, че 60% от нашенците не искат да се върнат от Испания. А по-скоро да се стремим да направим така, че България да стане по-привлекателна за тях.
Какво четем:
🔴 КОГА КУРКУМАТА ВРЕДИ, А НЕ ПОМАГА🔴 Мъжете от тези зодии са кошмар за всяка жена
🔴 Борислав Шабански почина внезапно
Източник: 24 часа
Коментари
Последвайте ни във facebook!
