Сталин шляпнал Трайчо Костов по бузата и го нарекъл жулик



В - като вечна дружба

Живков иска да вложим в Съветския съюз 3 млрд. рубли за 3 години

Един от първите уроци, които получават малките чукчи и ескимоси от Чукотка, Магадан и Сибир, е никога да не ядат от жълтия сняг около юртата.

Нас пък от малки ни учеха, че “дружбата със СССР е тъй жизненонеобходима като слънцето и въздуха за всяко живо същество!”. Както се казва, засмуквахме я тази мантра още с майчиното мляко. Поетичната метафора принадлежи на Георги Димитров. “Вождът и учителят на българския народ” я произнася по време на петия конгрес на БКП, проведен в края на 1948 г.

В същия политически доклад пред конгреса, проведен в Народния театър, Димитров произнася и следните слова: “Пътят към комунизма, другари, не е равен и гладък като паважа пред Народното събрание!”

Другарите и наследниците му не разчетоха дълбокия подтекст и 50 години по-късно - през 1997 г., щурмоваците на Народното събрание превърнаха метафората в оръжие - законодателният храм беше атакуван и с жълти павета.

Но да се върнем към “дружбата с великия Съветски съюз”, която беше “вечна и нерушима” и “от векове за векове”.

В исторически план тя стана такава след смъртта на Сталин. Защото приживе на “бащата на народите” нашите властници се убедиха, че дружбата си е дружба, но сиренето е с пари. А Трайчо Костов заплати това с живота си.

През 1948 г. на среща на българска делегация със съветските ръководители Трайчо Костов иска СССР да заплати разходите, които България е направила по издръжката на Трети украински фронт, който на 5 септември 1944 г. преминава Дунав и разполага войските си в страната ни. Костов, който е зам. министър- председател, се осмелява да поиска и нещо повече: СССР да се отнася към България като към равноправен външнополитически партньор.

Българският вицепремиер изразява недоволство от цените, по които СССР купува тютюна ни. Опитва се да защити икономическите интереси на България, която да провежда относително самостоятелна ценова политика във външноикономическите връзки.

Всичко това вбесява Сталин. Той сваля очилата на Костов, плясва го по бузата и произнася следния гневен монолог: “Вие що за комунист сте? Жулик! (крадец, мошеник - на руски). Аз имах за вас по-добро мнение. Трябва да се види откъде сте и кой сте вие? Я ме погледнете! Искате да се биете? Ще се преборим. Само знайте, че ние на половин път никога не се спираме. Ще доведем борбата докрай!”

Генералисимусът обвинява нашия политик, че укрива от тях информация за цените, по които България изнася стоки за трети страни.

През 1949 г. е проведен показен политически процес, на който Трайчо Костов е заклеймен от всичките си доскорошни другари и съратници. Обесен е в 2,30 часа на 16 срещу 17 декември същата година.

А дружбата ни със

СССР цъфти и връзва

На власт в Москва идва Никита Хрушчов. Той си харесва Тодор Живков за наследник на сталиниста Червенков и му гарантира властта. А Живков го обявява за “най-големия приятел на България”. Вечната дружба с СССР става “свята и нерушима”.

Но в един момент се оказва, че тази дружба а-ха да ни погълне като държава и да ни превърне в 16-а република на Съветския съюз. Тази грижливо пазена тайна през времето на социализма първи разкрива историкът проф. Драгомир Драганов. Докато чете Централния партиен архив, той попада на документи на пленумите от ЦК на БКП през 1963-1964 и 1973 г.

На тях два пъти - веднъж при Хрушчов и втори път по Брежнево време, първите властници на страната умуват по възможностите за сливането на България със СССР.

Нещо като аншлус, ама наопаки.

На 4 декември 1963 г. пленум на ЦК на БКП в София взема решение за “всестранно сближаване и пълна интеграция” на НРБ като 16-а република на СССР. На този пленум Тодор Живков произнася знаменитата фраза: “Суверенитета българският народ го разбира да има ядене и пиене и да живее добре бе, другари!” И обяснява на другарите, че докато потреблението на месо в България е 35 кг, то в Съветския съюз надминава 65 кг. Над 200 членове и кандидат-членове на ЦК на БКП гласуват единодушно предложението на Живков. Няма нито един “против” и “въздържал се”.

Хрушчов обаче не

се връзва на номера

Първо, ако това стане, СССР ще загуби един “независим” глас при гласуванията в ООН и другите международни организации.

И, второ, на Хрушчов вече му се пече яйце на дъ-то. Той усеща, че доскорошните другари вече му плетат въжето.

На пленум на ЦК на КПСС на 14 октомври 1964 г. той е свален от всичките постове заради “ненормалното положение в Президиума на ЦК във връзка с неправилните методи на др. Хрушчов”. За да звучи всичко по-убедително, добавят, че “страда от дълбока атеросклероза”.

На власт в Москва идва красавецът Леонид Брежнев. Живков обаче е разбрал простата истина - подкрепя ли предано ръководството на СССР, в България и с топ не могат да го съборят от властта. Затова бързо засвидетелства голямата си любов към новия генсек и настава едно голямо целуване между двамата навсякъде, където се срещнат.

Живков може би е разбрал бързо голямата суетност и тщеславие на Леонид Илич. И при всеки повод окичва гърдите му с поредния български орден. Брежнев е три пъти герой на НРБ (1973, 1976 и 1981), три пъти носител на орден “Георги Димитров” (1973, 1976 и 1981), както и на всички (!) медали, съществували тогава в България.

Още приживе в чест на 75-годишнината на Брежнев в Парка на свободата срещу Университета е поставен негов бронзов бюст. Живков застава като почетен караул на официалната церемония при откриването му.

Целувки, ордени, паметник, но от Съветския съюз към България вървят големи количества нефт, черни метали, руда, дървен материал от Коми и много други стоки.

През 1973 г. на пленум на ЦК на БКП Живков отново претопля манджата “България - 16-а република на СССР.” “За разлика от по-скоро емоционалните пленуми от 1963-1964 г. пленумът от 17-19 юли 1973 г. е не само скучноват, но и доста по-страшноват”, казва проф. Драгомир Драганов.

На пленума Живков заявява: “Затова предложих да излезем с нов вариант - да предложим помощ на Съветския съюз, а не да молим, да издевателстваме и да утежняваме положението му. Нашето предложение е за 3 години да вложим 3 милиарда рубли капитални вложения в Съветския съюз.”

Живков издига на нови висоти вечната българо-съветска дружба. Той иска да се отиде към плътно сближение в областта на икономиката, науката, партията, обществените организации и т.н.

Но и Брежнев не се

връзва на номера

Той казва на Живков: “Вие много пъти сте поставяли този въпрос, но ние смятаме, че не му е дошло времето...”

Но при посещението си в България през 1973 г., само два месеца след пленума, Брежнев обещава СССР да увеличи доставките на нефт. Говореше се, че част от този нефт сме препродавали на Запад и дори на Шести американски флот.

Дори при последното си идване в България - през януари 1979 г., въпреки че вече е тежко болен и често не знае на кой свят се намира, Брежнев пак развързва кесията.

В името на вечната дружба Съветският съюз дава на братска България два милиарда преводни рубли. Те са за стимулиране на селското стопанство и някои други експортни отрасли и дейности.

Това посещение не само е последното на Брежнев в България. Тогава е може би и последният транш на “безвъзмездната братска помощ”. Секва мащабната преработка на нефт, харизван ни от Москва в рамките на тази помощ.

След кратките управления на Юрий Андропов и Константин Черненко на власт в Съветския съюз през 1985 г. идва Михаил Горбачов.

Тогава се роди следният виц. Отива Тодор Живков при новия съветски лидер. Излиза от самолета, вдига ръка, разперва петте й пръстта и започва енергично да маха към стоящия в подножието на стълбата Горбачов. “Ти си ми петият!”, искал да каже нашият човек, надживял четирима съветски вождове.

Но нещата идват на мястото си според желязната икономическа логика. Дружбата си е дружба, целувките са си целувки, но нефтът вече е с пари...

Само след 4 години Живков пада от власт.

Тия дни в един сайт прочетох следното заглавие: “Българите и Русия: вечна дружба, но без обвързване”.

Ето част от текста: “Само за 1 година Русия е успяла да предизвика в приятелски настроена България четири пъти повече промени в негативна посока (сред 30% от хората), отколкото в позитивна (сред 7%), показват данни на “Алфа Рисърч” от изследването “Българската външна политика, конфликът “Русия - Украйна” и националната сигурност”, направено по поръчка на Европейския съвет за външна политика.

“Българите продължават да харесват Русия, но не вярват, че тя може да бъде техен модел за развитие - за разлика от ЕС и НАТО”, отчитат социолозите.


Какво четем:

🔴 Гореща прогноза на топ климатолога проф. Георги Рачев: До края на март е възможен нов... сняг

🔴 Загиналият рапър Кобака въртял бизнес със заложни къщи

🔴 Скръбна вест: Внезапно почина известният полковник Стоян Стоянов

Източник: 24 часа



Коментари



горе