Загиналото семейство стягало бал


"Ние сме в много лоша си..." са последните думи на пилота 

Ден след катастрофата трябвало да купят рокля на 18-годишната Биляна 

Абитуриентски бал стягало загиналото в самолетна катастрофа 4-членно семейство!

18-годишната Биляна, която изгуби живота си заедно с баща си Георги Бошнаков (49 г.), майка си Калина Корнажева-Бошнакова (47 г.) и по-малката си сестра Гергана (14 г.), трябваше да отпразнува завършването на средното си образование следващия месец. Тя е учила в Американския колеж в София. Цялата фамилия е била в трепет от щастливото събитие и вчера е трябвало да купят на Биляна роклята за абитуриентския бал. Но съдбата се намесва по ужасяващ начин...

"Вчера трябваше на Биляна да купуваме рокля за абитуриентския й бал... Отидоха до Охрид и на връщане ги сполетя това. Дано душите им почиват в мир, защото те правеха това, което най-много обичаха - да летят", разказа Бояна Корнажева, братовчедка на загиналата адвокатка Калина Корнажева-Бошнакова.

Във вторник около 17,15 ч. малкият самолет "Чесна P210N", управляван от бащата Георги, поема от Охрид към София и изчезва от радарите. Контактът е изгубен западно от Солунска глава - най-високия връх на планината Якубица в Северна Македония. Върхът е с височина 2540 метра и според метеоролози времето в района се променя изключително бързо и динамично, което може да е една от причините за падането на самолета. Една от версиите е, че се появяват силна турбуленция и гъста облачност, които водят до падането на самолета и разбиването му в планината. Четиримата загиват на място. Телата им бяха открити след продължила часове наред издирвателна операция, провеждана в труднодостъпен и заснежен район.

По неофициални данни самолетът е паднал от височина 4200 метра и се е разбил на надморска височина 2200 метра.

Македонските медии разпространиха аудиозапис на последния разговор между авиодиспечерите и пилота

"Ние сме в много лоша си...", казва Бошнаков, който пилотира самолета, но не успява да довърши изречението си, тъй като връзката прекъсва. Вероятно има предвид, че семейството се намира в "много лоша ситуация".

Появи се информация, че пилотът е поискал да кацне в Скопие, но след това е взел решение да продължи полета към София.

Макар че катастрофиралият самолет беше идентифициран около 19 ч. във вторник, четирите тела бяха открити едва вчера по обяд заради трудната достъпност на мястото и лошото време в планината. Самоличността на загиналите българи ще се установи след аутопсия, тъй като на мястото на инцидента не са открити документи. Вероятно са изгорели.

Българското посолство в Северна Македония се ангажира да окаже съдействие по идентифицирането на четиримата загинали при самолетната катастрофа, както и за посрещане на техните близки. Българският консул присъства вчера на приемането на телата в "Съдебна медицина" в Скопие. Очаква се идентифицирането да отнеме повече време.

"В момента, в който потърсят помощ, каквато и да е тя, ние сме в готовност да я предоставим. Към момента вътрешният министър на Северна Македония увери, че имат ресурс да се справят с първоначалните и неотложни действия. Конкретни заключения за причините за случилото се още не могат да се направят, защото подобни разследвания са сложни и трябва да се извършат експертизи. Ще се проверява и техническото състояние на самолета", коментира вътрешният министър Младен Маринов.

Страната ни предложи да изпрати хеликоптер още във вторник вечерта, но властите в Северна Македония отказаха.

"Причините за самолетната катастрофа може да са различни - удар в планината, загуба на пространствена ориентация заради силната турбуленция, но е твърде рано да се правят заключения. Трябва да се събере още информация, да се чуят записите на радиоразговорите с ръководството на въздушното движение", коментира полковникът от резерва Любен Лозанов, дългогодишен експерт по безопасността на полетите във военновъздушните ни сили.

Полицаи са отишли до домовете на родителите на съпрузите, за да им съобщят ужасната новина. Близките са в шок от случилото се.

"България Днес" изказва съболезнования на роднините на загиналите Георги, Калина, Биляна и Гергана!

Авиаторът инструктор Гичо Ковачев:

Бошнаков беше отличен пилот, не е трябвало да лети!

- Г-н Ковачев, във вторник частен самолет с българи се разби в Македония. Познавахте ли пилота?

- Да, познавах го лично. Много добър пилот. Любител беше. От 6-7 години имаше лиценз. Държеше много на оборудването на самолета си. Следеше техническото му състояние, обслужваше го само в Германия. Не допускаше компромиси в качеството. И децата му бяха страшно възпитани. Едното или и двете пееха в хора на националното радио. Той много се грижеше за тях.

- Каква според вас е причината за инцидента?

- Лоши метеорологични условия. Пилотска грешка, свързана с предприемане на полет в неподходящи за този самолет метеорологични условия. Летял е над планина, която е висока над 2200 м. Т.е. той се е издигнал на около 3000 метра. При такава височина и при тези метеорологични условия, които са в момента в този район, ветровете са много силни, стигат ураганни стойности. Не знам кое е накарало колегата да се качи там. Най-вероятно причината са така наречените ротори, които се образуват около планините. Това е една вълна, която се завихря около върховете и кара самолета да се снижава.

- Можело ли е да се избегне по някакъв начин?

- Не трябваше да лети. Нямам думи! Познавах човека, знаех на какво е способен. Знаех, че перфектно борави с инструментите в самолета. Имаше доста добри познания по навигация, метрология и инструментално летене. Преди това имаше по-малък самолет и беше привикнал добре на него.

- Каква е процедурата при разследване на подобно произшествие и колко време продължава?

- Доколкото знам, наш екип е тръгнал за Македония. Само че те нямат право да се намесват в процедурата в чужда държава. Ако поискат помощ, нашият екип ще се отзове. Тези разследвания траят няколко месеца.

- Кои са най-често срещаните причини за авиокатастрофи?

- Всеки път са различни. Когато не става въпрос за неизправност на самолета, винаги става въпрос за пилотска грешка. Дори когато причината е в метеорологията. Работа на пилота е да прецени дали в тези условия въобще трябва да лети.

540 българи загиват 

От 1952 година до сега в самолетни катастрофи са загинали 540 българи, а 246 оцеляват.

Първият тежък инцидент е през 1952 г., когато катастрофира самолет от София към Горна Оряховица. Загиват 26 пътници и 4 души екипаж. Една от версиите е, че екипажът не е направил задължителния 15-километров кръг за набиране на необходимата височина от 1500 м за преминаване на Стара планина. В условията на снеговалеж и за да пестят гориво и време, те продължават директно, което води до падането на машината.

На 17 септември 1971 г. самолет, пътуващ от Кърджали за София, се разбива в Рила, като загиват 11 души и 1 оцелява. В условия на лоша видимост самолетът се води от земята. "Точката" на радара се припокрива от друг полет. Диспечерите не разчитат показанията на радара и дават грешни указания, мислейки, че данните се отнасят за самолета от Кърджали. През декември същата година при опит да излети при силен вятър самолет се разбива в близост до летището в столицата. 28 пасажери загиват, а 45 се спасяват.

На 4 ноември 1972 г. северните склонове на Родопите стават ковчег за 35 души. Самолет по линията Бургас-София попада в гъста мъгла, получава грешни указания и се удря в хълм. Три години по-късно машина, летяща от София за Варна, катастрофира, защото при излитане е прибрана крилна механизация вместо колесник. Трима души умират, а 42 се спасяват.

На 21 декември 1971 г. самолет на БГА "Балкан" Ил-18 катастрофира при излитането на летището в София. Загиват 30 души, сред които е естрадната певица Паша Христова. Оцеляват изпълнителите Мария Нейкова, Борис Годжунов и Янка Рупкина.

Причината за самолетната катастрофа не е оповестена. Според неофициална версия става въпрос за техническа неизправност на уредите за управление на самолета, който е бил излязъл от ремонт - били са погрешно свързани въжетата на елероните с кормилото на пилота. Творците пътуват за дните на българската култура в Алжир.

Черната статистика продължава през 1978 г. при полет до полската столица Варшава избухва пожар и самолетът се разбива във Врачанския Балкан. Жертвите са 73. През 80-те години първо при неуспешно кацане на столичното летище умират 50 души, а при друг случай самолетът не успява да излети, забива се в коритото на река Искър и животът приключва за 29 души.

Последният сериозен инцидент в гражданската ни авиация е от 5 юни 1992 година на летището във Варна. Самолетът се опитва да кацне при силен вятър и обилни валежи. Приземява се в края на пистата, след което излиза от нея, причинявайки срив в носовия колесник. За щастие, оцеляват всички - 127 пътници и трима души екипаж.

4 инцидента през 2018 г.

Малки самолети падаха често през миналата година. Трагичните инциденти започват през лятото. В началото на юни пилот се разбива близо до летището в казанлъшкото село Овощник. При излитането при втори заход самолетът губи тяга и пада в гориста местност. Пътниците в самолета - баща и 6-годишната му дъщеря, се отървават само с охлузвания.

На 22 август край Шумен самолетът на 62-годишен пилот се разбива в земята. Няколко дни след това той загива от травмите си, като за щастие синът му, който е летял с него, оцелява.

Два дни след това край Балчик двуместен самолет Cirrus SR22 се удря в пистата на летището, преобръща се и се подпалва. В пламъците загива пилотът.

На 28 август селскостопански самолет се удря в 20-киловолтов далекопровод в землището на Брусарци, Монтанско, къса опашка и пада. За щастие, пилотът остава жив.

Машината няма черна кутия

Самолетът "Чесна P210N" е лека едномоторна машина с пет места за пътници и един пилот. Летателни апарати от този клас нямат черни кутии. Двигателят им е с мощност 310 конски сили. Максималната скорост, която могат да развият, е 370 км/ч, а с едно зареждане на резервоарите може да се измине разстояние от около 1200 км.

Производството на тази модификация на "Чесна" е започнало през 1978 година, като до 1983 г. са направени общо 834 бройки.

Роднини с Дилма Русеф

Загиналите в авиокатастрофата в Македония са роднини на бившия правосъден министър Петър Корнажев и на бившата президентка на Бразилия Дилма Русеф.

Калина Корнажева-Бошнакова е племенница на Петър Корнажев и братовчедка на Русеф. Нейният баща е видният публицист Цоню Корнажев, който е брат на починалия през 2002 г. бивш правосъден министър от кабинета "Беров" и чичо на първата жена държавен глава на Бразилия.

Съпругът й Георги Бошнаков e завършил Техническия университет в София и има фирма за рециклиране на отпадъци. Бошнаков е имал лиценз за пилотиране.


Какво четем:

🔴 Певицата на "Пътнико свиден" чисти входове за жълти стотинки

🔴 Ето къде се намира Църквата на чудесата. Тя лекува зависимости, психически проблеми и неизличими болести

🔴 Момчета, дошли на село за ваканцията, чистят боклуци, заразиха големите за екоакция

Източник: Днес.БГ



Коментари



горе