България първа създаде оранжерия в Космоса


Държавата ни е шестата с космонавт. Соломон Паси иска страната да има и свой астронавт

Има версия, че идеята българин да полети в Космоса е още от август 1964 г. Тогава на прием на съветския министър на отбраната маршал Родион Малиновски военният аташе при посолството ни в Москва генерал-лейтенант Захари Захариев му задава въпроса може ли българин да полети в Космоса със съветски космически кораб.

Ген. Захариев дори му казва, че в авиацията ни има летци, които могат да изпълнят такава мисия. Дори посочва имената им - уникалните братя Стаменкови - Стаменко, Карамфил и Евгени. Има и четвърти брат - Крум, също авиатор, но вече е в запаса и лети в селскостопанската авиация.

Ако тогава полет на българин беше възможен, сигурно той щеше да бъде с човек от фамилията Стаменкови, защото братята са родени в Ковачевица, родното място и на Георги Димитров.





Този факт щеше да бъде експлоатиран в идеологическото и пропагандното отразяване на събитието. През 1964 г. обаче полет на българин е невъзможен, няма подходящ космически кораб. Руснаците още летят на “Восток”, после ще се появят “Союз” и другите.

Мечтата за българин

космонавт

се приближава до реалността, когато в началото на 70-те години е създадена международната космическа програма “Интеркосмос”. Съветският съюз предоставя космодруми и космическа техника. Другите държави участват с научни програми и прибори, които създават за своя сметка.

В “Интеркосмос” първоначално влизат само страните от Варшавския договор. Те са разделени на няколко групи. В първата влизат кандидатите на Чехословакия, Полша и ГДР. България, въпреки че е смятана за най-верния сателит на Съветския съюз, е първа, но във втората група.

След дълъг и сложен

“кастинг” на почти

всички летци

по онова време в края на 1977 г. за Москва заминават четирима: Александър Александров, Георги Йовчев, Георги Иванов и Иван Наков.

През март 1978 г. военният министър ген. Добри Джуров прочита заповед, според която за космическата мисия са избрани Александров и Иванов. Те заминават за подготовка в Звездното градче.

В последна сметка в Космоса излетя Георги Иванов. Командир на кораба “Союз” е съветският изследовател Николай Рукавишников. Така България става 6-ата държава, която има свой космонавт.

В документалния филм на БНТ “Полет на ръба на безкрая” беше показана характеристиката на Георги Иванов след най-подробните изследвания:

“Притежава отлична специална и теоретическа подготовка. Понася големи натоварвания при изпълнение на фигурите при сложния висш пилотаж. Отлично разпределя вниманието си в полет. В сложна обстановка взема правилни и бързи решения. Показва творческо оперативно мислене. Притежава отлична летателна издръжливост. Лети чисто и уверено”.

Успоредно с подготовката на двамата кандидат-космонавти за новите предизвикателства се подготвя и българската наука. За баща на българската космонавтика се смята акад. Кирил Серафимов. той и председателят на БАН акад. Любомир Кръстанов участват от българска страна в създаването на програмата “Интеркосмос”.

Петима млади и ентусиазирани учени създават група по физика на Космоса. Българските усилия се специализират в изследването на йоносферата. Това е слоят над Земята, който спира космическите лъчи и реално осигурява живота на земята.

Първият български уред в Космоса е Р-1, с който се изследва плазмата в йоносферата. Той е изведен в орбита със спътника “Интеркосмос 8”. Така на 1 декември 1972 г. България става космическа държава № 18 в света.





В БАН е създадено ново направление, ръководено от акад. Димитър Мишев, което е за дистанционно изследване на Земята. За тази цел е разработен уредът “Спектър 15”. “Дотогава се снима на фотолента, със “Спектър”-а за първи път се използва магнитна лента, която записва 15 диапазона на видимия спектър”, обяснява Георги Иванов. Създадена е и апаратурата “Средец”, която следи за психофизическото състояние и работоспособността на космонавтите по време на полет.

Първият космонавт Юрий Гагарин в своя 108-минутен полет в Космоса е имал в кораба и затворени тубички с храна. С тях учените искат да проверят и изследват възможностите за хранене в условията на безтегловност.

Един от експериментите, с които България участва в космическите програми, е разработката на космическата оранжерия СВЕТ.

България е третата държава, изпратила храни в Космоса след Съветския съюз и САЩ, и първа по създаване на космически оранжерии.

При космическите програми на двамата български космонавти са приготвени специални храни, които е трябвало да се изпитат в условията на Космоса. В Института по криобиология и хранителни технологии се подготвят различни продукти във вакуум.

Разнообразието е голямо - супа топчета, мусака, сарми, ядки, плодове, кисело мляко с овесено брашно и много други. Храната има трайност до 5 години. С включването на все повече страни в космическите програми “менюто” на космонавтите се обогатява с традиционни за тези страни хранителни продукти.

Оранжерията СВЕТ е на борда на космическата станция “Мир” от 1988 до 2000 г., когато станцията е изведена от орбита и пада в океана. През тези години се правят опити с пшеница и с други растения. Разкриват се много проблеми, влияещи на космическото земеделие: липсата на гравитация, вида на светлината, различната микросреда и др.

България получава втори шанс да изпрати космонавт на орбита през 1986 г. След посещение в Москва военният министър ген. Добри Джуров съобщава, че е успял да убеди “съветските другари” да изпратят в Космоса втори българин.

На 22 август 1986 г. е подписан протокол “за подготовката и провеждане на съвместен българо-съветски космически полет”. Решено е финансирането да се реши чрез конструиране и производство на научно оборудване на стойност 7 милиона валутни лева (14 милиона долара), което да се предаде на СССР.

Технологиите за това оборудване са предоставени безвъзмездно от СССР на България.

След щателен медицински подбор на повече от 300 летци от българските ВВС остават 10 кандидати, от които пристигналите в България съветски медици одобряват четирима.

Избран е летецът Александър Александров с дубльор Красимир Стоянов. Така България става единствената държава в международната програма “Интеркосмос”, която изпраща двама космонавти. В подготовката с голяма научна програма участва и българският Институт за космически изследвания към БАН.

“Програмата беше реализирана много успешно. Част от проектите продължиха след това развитието си в експерименти на станцията “Мир” и на международната космическа станция, а в наше време

и на космическите кораби

към Марс и Луната”,

казва проф. Йорданка Семкова от Института за космически изследвания и технологии към БАН във филма на БНТ1 “Полет на ръба на безкрая.”

Учени сега твърдят, че българска космическа оранжерия може да изхранва първата човешка колония на Марс около 2030 г.

През ноември 2010 г. колежката Алексения Димитрова написа в “24 часа”, че американският президент Ричард Никсън искал българин да полети в Космоса.

Той споделил необичайната идея с високопоставения служител в НАСА д-р Джеймс Флетчер, а 52-годишният Флетчер от своя страна го разказал на 7 януари 1972 г. на помощник държавния секретар по вътрешната политика Алексис Джонсън.

Това става ясно от запис на разговора между Флетчер и Джонсън, открит от Алексения Димитрова в американските национални архиви. Документът излиза на бял свят от историческата колекция на Държавния департамент, която се пази в Колидж парк, Мериленд. Оригиналът на стенограмата бе разсекретен по искане на “24 часа”.

По повод на тази невероятна новина тогава Соломон Паси написа в “24 часа” анализ със заглавие

“Българин - в Космоса

с НАСА!”

Паси обяви Космоса за новата цел на държавата ни. “Някогашната космическа слава на България - 6-ата според класацията на ООН космическа държава, се крепеше на връзките ни със СССР и на амбициите на българските учени и военни - пише Соломон. - С двамата си героични космонавти - Георги Иванов и Александър Александров - България гордо оглавяваше статистиката за държави с най-много космонавти на глава от населението...”

Атлантик №1 предлагаше да подготвим нов, трети - този път астронавт, като се възползваме от “привилегированото си сътрудничество със САЩ, включително и във военната област”.

На пресконференцията в четвъртък по повод 15-годишнината от членството на България в алианса Паси отново припомни идеята си за български астронавт.

Той препоръча на премиера Бойко Борисов да се обади на президента на САЩ Доналд Тръмп и да поиска да бъде изпратен български космонавт на Луната. Паси е убеден, че имаме готови хора за астронавти, които ще се справят със задачите.

Соломон Паси уточни, че това искане към Доналд Тръмп трябва да бъде следващата стъпка след приключване на историческата сделка за самолетите F-16.


Какво четем:

🔴 Стоянка Мутафова: Последните думи на Нейчо Попов бяха: "Обичам те сто!"

🔴 Красавец от операта в Бургас предложи брак на сцената

🔴 Кеворк Кеворкян: Какво сте ги зяпнали в апартаментите - вижте другите им дефицити

Източник: 24 часа



Коментари



горе