Екатерина Каравелова отпраща мъжа си в първата брачна нощ


Отличничката на Московската гимназия Екатерина Пенева се връща в България през лятото на 1878 г. с идеята да стане учителка, за да си осигури средства за следване в Петербург. Тя пригажда една стая в дома си, където обучава дечурлига по всички училищни предмети, а също по руски, немски и френски. В края на учебната година се провежда официален изпит, на който нейните питомци се представят блестящо. Следващата година Екатерина вече е главна учителка на девическите класове в Русе.

По това време в дунавския град се е установил болният вече Любен Каравелов. Неговият брат, видинският вицегубернатор Петко Каравелов, при всяко идване в града не пропуска да посети Екатерининия дом. Двамата се познават от Русия, където той е завършил историко-филологически и юридически факултет. Още там е харесал момичето и откровено му се е натрапил на една премиера в операта. Слаб, бледен, с буйна къдрава коса и брада, сега 20 години по-големият Петко става за самотуващата интелектуалка „удивителен събеседник – интересен, разнообразен, с неизчерпаем избор на теми“, както признава тя в спомените си. Когато обаче той внезапно й предлага женитба, получава

вежлив, но категоричен отказ

Катя мечтае само за Медицинската академия в Петербург. Втори път ще й предложи в деня на погребението на брат си Любен, ала отказът ще е този път почти груб. Но след година време, когато провинциалната сивота съвсем я притисне, Екатерина ще погледне с други очи идващия чак от София да я вижда мъж. И ето една вечер, „не помня как“, ще признае Каравелова, той изтръгва съгласието й „да му стана жена, другарка“ в перипетиите на бурния политически живот.

Поне така си представя брака тя – другата му страна й е напълно чужда. Завършила със златен медал, отгледана в аристократичен руски дом, тя знае всичко за физиологията на растенията и нищо за физиологията на човека. Пуритански възпитана, тя не е виждала мъж по бельо и даже не е чувала да споменават в нейно присъствие думи като „бременна“ и „жена в положение“. Дотолкова е равнодушна към сватбата си, че отказва да си шие нова рокля, а в деня преди събитието забранява на жениха да й се мярка пред очите, за да прегледа тетрадките с писмените работи на ученичките си.

Вечерта младоженката отпраща съпруга в другата стая, докато се съблече, и когато все пак той влиза, тя,

„увита като мамул“

е обърната към стената. Първата брачна нощ просто не се състои – ето как я описва не без самоирония самата Каравелова: „Когато той по бели дрехи пристъпи към леглото ми, аз с такъв явен ужас го изгледах, щото той едва докосна хладни устни до страната и челото ми и с едва чути думи: „Ну спи, моя голубка, моя ненаглядная девочка!“, покорно отиде към леглото си на противоположния край на голямата стая“.





Годежната снимка на Петко и Екатерина

И така – цял месец. Ала тъкмо търпението на Петко към непробудената още жена я привързва най-много към него. „За мене актът не бе наслада, както отпосле съм чувала от много жени, а отвратително насилие“, признава чистосърдечно Каравелова. „И така бе до рождението на първото ни дете Рада, 18.ХI.1880 г. в София.“

Едва след първото раждане Екатерина се влюбва в своя съпруг. „Как това започна и как дойде? Без моя воля и щение“, ще изповяда тя.

До края на живота си Каравелова ще бъде вярна съпруга и предана другарка на мъжа си.

Станала първа дама само десетина месеца след женитбата си, тя има трудна задача. Според Симеон Радев Каравелов би

 

„кирлив като древни Диоген“

и Катя води истинска борба, за да го накара да се грижи за външния си вид. Младият министър-председател е крайно неорганизиран и разсеян, нервен и избухлив – жена му го съпровожда плътно навсякъде, става негов сътрудник, преводач и секретар, като успява да му спести много гафове.

Семейството с двете си дъщери Виола и Лора

Особено дейна е Екатерина по времето на втория му премиерски мандат – тя назначава и уволнява, пише министерски разпореждания, взема отношение по всички държавни въпроси, дори по военните. Според политическите му опоненти дори станала неговият „зъл гений“ и министър-председателят бил само „кукла в ръцете й“. Факт е обаче, че сред всеобщата паника от сръбското нападение през 1885-а, когато  столичани почват да напускат града, първата дама решително се обявява против отстъплението и идеята да се изостави Сливница. „На 7 ноември в София имаше само един мъж и тоя мъж беше г-жа Каравелова“, пише кореспонденът на в. „Кьолнише цайтунг“.

Дали някогашното 16-17-годишно момиче остава и в зряла възраст свенливо по въпросите на любовта? Още в началото на брака й името на Катя е замесено в един

скандал в мъжката баня

където устатият Димитър Петков на всеослушание разказвал подробности за тайната й любов с капитан Олимпи Панов, който пък от възмущение се хвърлил да го дави. Според щерката на Драган Цанков Каравелова упорито съблазнявала някои по-влиятелни и красиви мъже, преследвайки главно политически цели.

Факт е обаче, че през целия си живот Екатерина се отнася остро и безпардонно с хората, които имат разюздан любовен живот и обичат да се глумят дебелашки и цинично с тази страна на живота. След като случайно чува как Стамболов коментира пред приятели сексуалните си завоевания, тя го възненавижда докрай, твърдейки, че той има „извратеност на необузданата си страстна природа“.

Вече възрастна, Екатерина Каравелова в една своя статия с носталгия говори за морала на своето поколение жени, за които е закон да се пазят от грях пред Бога и от срам пред хората.


Какво четем:

🔴 България първа създаде оранжерия в Космоса

🔴 Стоянка Мутафова: Последните думи на Нейчо Попов бяха: "Обичам те сто!"

🔴 Красавец от операта в Бургас предложи брак на сцената

Източник: Труд



Коментари



горе