Не майка, а мащеха


Аз съм млад мъж, едва на 30, но неотдавна тежка автомобилна катастрофа ме направи инвалид. Дълго време се лекувах в болницата. Лекарите положиха много усилия, за да излекуват множествени фрактури и травмата на гръбначния ми стълб. Днес чувствам горната част на тялото си, но в долната нямам усещания. Почти веднага след инцидента съпругата ми подала молба за развод, взела детето и напуснала дома ни. Не я обвинявам - защо да се грижи за болния си мъж чак до края на живота си? Тя е млада, все ще си намери някой, който ще й подари щастие и любов. А аз какво мога да й дам, като без помощ не мога да отида дори до тоалетната? След като ме изписаха от болницата, се преместих при майка си.





Мислех, че е нормално един родител да се грижи за детето си. В началото тя наистина полагаше грижи за мен, усмихваше ми се, успокояваше ме, ала няколко месеца по-късно ситуацията се промени. Днес съм в тежест на жената, която ме е родила. Нарича ме неудачник, обвинява ме, че съм й провалил живота. Толкова ме боли от жестоките й думи. Нямам къде да отида. Не работя, не мога да наема медицинска сестра. Майка ми е единствената възможност да съществувам що-годе нормално, но ето че и тя не се нуждае от мен. Понякога се питам - защо изобщо оцелях? Когато бях здрав и печелих добри пари, всеки месец помагах финансово на майка си, а на нея това й харесваше. Сега съм инвалид, получавам нищожна пенсия и за съжаление се оказах излишен товар.


Какво четем:

🔴 СКРЪБНА ВЕСТ: Почина легендата на "Левски" Александър Костов

🔴 Петя Буюклиева вдига лятна сватба  

🔴 1,5 милиона бъдещи пенсионери ще бъдат ощетени

Източник: lichna



Коментари



горе