Ванга и Нострадамус предсказват пожара в "Нотр Дам"



„От Париж няма да остане камък върху камък”. „Злото се завръща… Париж и Рим, какви казън ви очаква”.
Тези предсказания – първото на петричката врачка Ванга, а второто на най-известния пророк в историята Нострадамус, се завъртяха вчера след трагедията от понеделник вечерта в Париж, когато в християнския символ – църквата „Нотр Дам”, пламна страховит пожар.

За предсказанието на Ванга, според която Париж ще е в пламъци и след това няма да остане камък върху камък, е разказала великата българска треньорка Нешка Робева, която бе близка с нея. „Не зная какво е имала предвид. Тя не обясни причината, кога и как ще се случи, дали ще стане в прекия, или преносния смисъл”, обяснявала е Робева.

Появиха се предположения, че и най-прочутият в историята пророк Нострадамус е предрекъл това събитие. Твърди го британската астроложка Джесика Адамс. През XVI в. Нострадамус издава сборник с квартети (Стихове) относно предстоящи събития. Адамс цитира едно от тези предсказания, което според нея е свързано с пожара в “Нотр Дам”.

“Главите на Овен, Юпитер и Сатурн….

Бог е вечен, промяна едва ли се очаква?
След дълъг, мрачен век, Злото се завръща….
Париж и Рим, каква ли казън ви очаква…”





Това е стихът на Нострадамус, който според Адамс се отнася до 15 април 2019 г., съгласно разположението на планетите и зодиакалните знаци.

Донякъде в унисон с пророчествата прозвуча и коментарът на Руската православна църква, направен след трагедията. “Голяма загуба, страшна поличба, чийто смисъл тепърва ще разберем”, заяви зам.-председателят на отдела по външно-църковни връзки на Руската патриаршия протойерей Николай Балашов. Той напомни, че пожарът стана в първия ден от Страстната седмица в католическия свят. Велики понеделник е денят, в който Исус гони търговците от храма.

Ще възстановим историческата сграда, зарече се френският президент Еманюел Макрон, който още в първите часове на трагедията дойде на място. До късно вчера компании и милиардери обещаха общо около 600 млн. евро дарения за възстановяването на катедралата.

Пожарът там бе потушен напълно 15 часа след лумването му. Огънят унищожи покрива на храма и срути шпила. Причините за стихията се разследват, но прокурорът на Париж Реми Ейц обяви вчера, че най-вероятно става въпрос за злополука и няма основание да се допуска, че е причинен умишлено.

В храма е сватбата на Виктор Юго

Преди месец горя и вторият по големина храм „Сен Сюлпис”





Преди по-малко от месец, на 17 март, горя и друг еблематичен храм за френската столица. Историческата църква “Сен Сюлпис”, която е втората по големина след “Нотр Дам”, придоби популярност след като в нея беше сниман блокбастърът “Шифърът на Леонардо” по едноименния роман на Дан Браун.

Пламъците тръгнали по масивните врати на църквата и обхванали разположените над тях стъклописи и близко стълбище. Пламъците тогава бяха бързо овладяни, но полицаи заявиха, че пожарът е запален умишлено. Църквата “Сен Сюлпис” е построена през XVII век върху основи, датиращи от Средновековието. Декорирана е с картини на Йожен Дьолакроа, става мястото на кръщенето на не особено религиозните маркиз дьо Сад и Шарл Бодлер, както и на сватбата на писателя Виктор Юго.





Чрез археометричен език

Архангелски поздрав е кодиран в точка на пода

Статуята на Жана Д’Арк в „Нотр Дам”, която е обявена за блажена именно в тази катедрала.

Катедралата “Нотр Дам” е построена чрез таен археометричен език и сградата съдържа много кодове за употреба във висшите езотерични науки. Това разказаха пред “Труд” вчера експерти, запознати със символиката на храма.
“Дори и да бъде издигната и реставрирана, тя вече ще бъде само една сграда. Новонарисуваните “копия” никога не могат да бъдат идентични, защото ще притежават нотки на аглутинация (agglutinatio, лат. свързване, б.р.) от създаващия ги”, обясниха пред екипа ни специалистите.

Строителите са следвали сонометрични правила за разпространение на ехото. Вградени са морфологични елементи на свещеното слово, както и Архангелски поздрав при 108-ма точка на пода. А самите строителни материали също са имали тайнствен благослов.

Катедралата е построена в 5 различни ансамбъла. Първите два напомнят гръцкия изглед на фасадата от север и изглед отзад от юг. Третият напомня романски – основата на изток. Готически – четириъгълни фронтони, започващи от запад, и петият ансамбъл е надвърлящ, като послание за онова, което съществува като стремеж, вдъхновения и тайни послания към човечеството.

Пак експерти са категорични, че целият храм е построен на базата на т.нар. “вибриращи точки” и на цветовете на името Мария.

Изграждането на катедралата започва на острова Ил дьо Ла Сите в Париж през 1163 г. по време на крал Луи ХII, а първият камък е положен в присъствието на папа Александър II. Цялостната конструкция на “Нотр Дам”, както е позната до днес е завършена през 1345 г. За тези над 850 години храмът е бил свидетел на стотици значими събития от историята на Франция и Европа. Там през 1431 г. е коронясан за крал на Франция английският монарх Хенри VI, а през 1804 г. за император Наполеон Бонапарт. В катедралата е извършена беатификацията на Жана Д`Арк и са проведени погребалните церемонии в памет на покойните президенти на Франция Шарл дьо Гол и Франсоа Митеран. През вековете “Нотр Дам” е оцеляла на палежи през Френската революция от 1790-те и по време на Комуната през 1871 г. и служи за декор на романа на Виктор Юго от 1831 г. “Парижката Света Богородица с централния персонаж на Квазимодо.

Спасиха трънения венец на Христос

Тръненият венец, носен от Христос, остана недокоснат от лумналия в “Нотр Дам” пожар.

Сред множеството съкровища, които се съхраняват в катедралата „Нотр Дам” в Париж, несъмнено едни от най-значимите за християнския свят са реликвите, свързани със Страстите Христови. А именно фрагмент от кръста, един от пироните, с които бил прикован Исус, и трънения венец, който е носил.

Кметицата на френската столица Ан Идалго публикува в нощта на трагедията снимка в туитър от складово помещение с артефакти и информацията, че още докато е бушувала огнената стихия, пожарникари и доброволци са организирали жива верига, за да спасят свещените реликви. Включително короната и плаща, носени от крал Луи IХ, който придобива свещените реликви за Франция в началото на ХIII век.

Огнеборците са успели също да гарантират, че изграденият още през 1401 г. оригинален църковен орган не е пострадал при бедствието. За съжаление не всички значими артефакти, пазени в катедралата са могли да бъдат спасени. Някои от по-тежките картини с рамки не са били по възможностите на пожарникарите и доброволците, а състоянието на легендарните стъклописи все още се оценява на базата на устойчивостта след пожара на мазилката и каменните структури, които ги поддържат.





Легенда

Колю Фичето спрял корозия на катедралата

Час след трагедията в сърцето на Париж във фейсбук се завъртя легенда, как навремето майстор Колю Фичето спасява от разрушение катедралата “Света Богородица” в Париж.

Според “Дестинация Дряново” преданието се разказва от игумена на Преображенския манастир край Велико Търново архимандрит Георги.

Било е по времето, когато майстор Колю Фичето градял моста над река Янтра при град Бяла, сиреч около 1866 година. Тогава се разбрало, че известната катедрала в Париж била заплашена от корозия. Забелязали, че тя започнала да се руши и дори една от стените й започнала да се пропуква. Мнозина видни архитекти се опитвали да спрат процеса на разрушението, без никакъв успех. За тази беда научава и управителят на Русенската област Митхад паша. Като френски възпитаник валията поддържал близки връзки с френското правителство. Митхад паша решил да изпрати в Париж майстор Колю Фичето. На място българският майстор открил дълбока подпочвена вода, която предизвиквала корозията. Извел водата навън, каптирал я и дори изградил малка чешмичка, от която тя да се изтича на площада. Разрушението било преодоляно, стената била възстановена. За спомен Фичето оставил до катедралата малката чешмичка.

 


Какво четем:

🔴 Синът на Ламбо: Ида да видя татко

🔴 Лекарите спасиха живота на варненеца, заплашил премиера с убийство

🔴 Български фолклорен фестивал събира сънародниците ни в Кипър

Източник: Труд



Коментари



горе