Цветница –история и обичаи


Цветница е пъстър, тачен и обичан от българите обичай. Той се празнува от мнозина носещи имената на цветя и винаги носи радост на млади и стари, отиващи ритуално до близкият им храм и носещи венец от върбова клонка за здраве. Цветница винаги е в неделен ден, най-благия ден от седмицата. Това е денят на семейството, на Бога и на вярата. Тя винаги настъпва след друг традиционен български обичай – Лазаровден. Като, че ли с настъпването на Цветница, настъпва и пролетта, времето се затопля, пъпките на дървета разцъфват и природата се събужда за нов живот, след дългия зимен сън.

  Според църковния календар този светъл празник винаги е една седмица преди Великден. Независимо от датата на Рождество Христово и местенето й всяка година, цветния празник е винаги предната неделя. Тук православния свят е обединен, защото и източно православни, и западно православни, както и протестанти празнуват празника. Може още да го срещнете под имената Куклен ден, Връбница или Цветна неделя.

  Историята на този обичай или празник по скоро се корени още в Христово време. Тя е директно свързана с историята от Библията, в която  Иисус Христос влиза през портите на Йерусалим, точно в дните преди големият празник Пасха. Именно тогава хората са хвърляли в краката на младенеца спасител палмови клонки и цветя. Разбира се, днес традицията се е променила леко и наместо клонки от палма се използват върбови такива, но цветята са се запазили, като символ на празника. Те са извор на вяра, на прераждане, на надежда и спасение. Върбовите клонки за празника са набрани по традиция точно на Лазаровден, за да бъдат занесени в храма и осветени със свещена вода.

  Поверията по нашите земи гласят, че завитото на венец върбово клонче, се поставя на входната врата на дома, за да го пази от злите сили и зли очи. По тази същата традиция и венчетата от върбови клонки се поставят на детските главички, за да са здрави децата. Обикновено всеки вярващ носи в църквата цветя и ги поставя на иконата на света Богородица и младенеца. После си взима осветена върбова клонка и цвете, и бива благословен от служителя в храма. Отивайки си вкъщи, поставя осветените цветя на иконата на Богородица, а върбовия венец на входната си врата.

Цветница и обичаят „Кумичене“

  Този обичан български празник и обичай се свързва с обичая кумичене, който донякъде е пряко свързан и с Лазаровден. Именно на Цветница лазарките пускат своите венци от върбови клонки, да плуват по течението на реката.    Венеца на лазарката, който излезе най-отпред пред другите, дава правото на притежателката си да бъде наречена „кумица“. Тя бива почитана и уважавана от другите лазарки, като те търсят мъдрите и съвети през годината.    Задължение на „кумицата“ е да направи празнична вечеря за останалите си дружки в дома си. Този обичай се практикува и до днес по някои български села, но като цяло традицията му е леко позабравена за съжаление.

  Цветница е празник на цветята, на божията любов и е обвита в символиката на вечната и непрекъсната пролет в Райската градина. Всички носещи имена не само на цветя, но и на разнообразни растения празнуват на празника. Поверията сочат, че всеки човек носещ име на цвете или растение, носи и частица от него в характера си. Така, че внимавайте, понякога хората с имена на цветя са опасни.


Какво четем:

🔴 Как се е охранявала българската граница преди 1989 година?

🔴 Лечителят Георги Петков: Сакати са прохождали, а 3 неми деца проговориха

🔴 Вижте първия тийзър на първия игрален филм за Петя Дубарова (Видео)

Източник: sharenacherga



Коментари



горе