Най-старият чипровски килим е на 200 години


Изтъкан е от чиста вълна, пазят го в музея

Чипровци се готви за Международния фестивал на килима. “Мобилизирали сме цялата община, оглеждаме всяко кътче - да е приветливо за гостите. На 27 и 28 април всички домакини по традиция ще изкарат шарените килими по просторите и китното градче ще грейне”, разказва кметът Пламен Петков.

Майсторки ще показват на открито как се тъче, ще се представят местни занаяти, ще се открие обновената етнографска експозиция в Катеринината къща. Може да се види и фотографската изложба на Иван Иванов “Ръцете на килимарката”.





За доброто настроение на жителите и гостите на Чипровци са изпълненията на Володя Стоянов, Николина Чакърдъкова и Неврокопския танцов ансамбъл и “ВИВО Монтана”.

Чипровски килими, пана с традиционни мотиви, бродерии и грънчарски предмети и сега се изработват в социалната работилница, която отвори врати по проект “Възраждане на занаятите в Северозапада”.

“Чипровският килим е с вълшебна древна история. Той е постланият път към Бога”, твърди директорката на историческия музей в Чипровци д-р Анита Комитска.

Втъканите традиционни мотиви носят здраве и благоденствие на стопаните на къщата. В края на 2014 г. ЮНЕСКО вписа производството на чипровските килими в Световната представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство.

“В етнологията ни се налагат две мнения, спорещи за началото на чипровското килимарство. Преди време властваше тезата, че чипровчани донасят умението да тъкат килими след Чипровското въстание от 1688 г., когато бягат в селата около Пирот и там усвояват този занаят. Но все повече тази теза се изоставя, защото днес говорим за българско източно и българско западно килимарство. При източното това са котленските килими, а при западното - килимите, които се тъкат на вертикален стан в Чипровци, Пирот, Прилеп, Охрид, Цариброд, Самоков и имат идентична техника на изработване, орнаменти и колорит. Не можем обаче да твърдим, че чипровският килим е заимстван от пиротския, защото най-старите му модели - мотивът каракачка и бакамският тип килим, се тъкат отпреди XVII в. и не се срещат в Пирот. Така че по-скоро можем да говорим за развитие на близки центрове и за взаимно влияние на моделите”, казва Анита Комитска.

Символиката в чипровските килими е древна и най-вероятно корените ѝ се крият в магическите и религиозните символи на прабългарите.

Вариантите от ромбове образуват КОЛАТА, символ на безкрайността, вечността, на непостоянството на земните неща. Изразяват волята и човешката сексуалност. Допрените върхове на триъгълника образуват макази (ножици) - символ на времето, но и олицетворяващи свободния човек - от голямата носовка в старобългарската азбука.

КАРАКАЧКА е модел с геометричен орнамент, приличащ на човешка фигурка. Някои я приемат за символно изображение на древната богиня на плодородието.

КРЪСТАЧКАТА, изтъкана на квадрат, символизира земята и материята.

ОКЦАТА е знак за божествено око и идва от множественото число и умалителното на думата очи.

Първообразът на КАНАТИЦА е осмолъчна звезда в почти кръстовидна форма. Стилизацията ѝ е довела до несиметричност във фигурата. В превод означава крило, закрила, носи късмет, благополучие. Има силна магическа сила.

Един от най-монументалните орнаменти е ДЪРВОТО. Обикновено то се извисява в средата на килименото поле с разперени симетрично от двете му страни клони, отрупани с гроздове или плодове.

Ромбът присъства като съставна част на много фигури - каракачка, бибица, канатица, цвекета, клонки с опашки, клонка с девет зърна, двоен маказ, двоен пресечен маказ. Ромбът като мотив се наблюдава и в графичните изображения по керамични съдове и фигури от дълбока древност.

Една част от изследователите определят ромба като женски символ и утробата на живота, свързват го с плодородието и древната богиня майка. Други автори го разглеждат като символ на слънцето.

Чипровските килими се изработват на отвесен стан (разбой). Те са гладки, абсолютно еднакви от двете страни с плавно преминаване на мотива в основното поле, без ажури. До началото на ХХ в. се изработвали изцяло от вълна.

Тежестта на килима е 1100-1300 г на кв.м. до първите десетилетия на ХХ в. чипровските килими се боядисвали с естествени багрила. Меките тонове на природните бои придават особено очарование и дълготрайност на тъканите. Най-старият килим, който се съхранява в музея, е на 200 години, казва директорката д-р Анита Комитска.





Ръкописа на Петър Богдан ще

поиска кметът от папа Франциск

Чипровското пано, което кметът Пламен Петков ще подари на папа Франциск в град Раковски на 6 май, изтъкаха Наташа Димитрова и Йорданка Иванова. Те са изобразили земното кълбо с българския трикольор и логото на посещението на папата в България с напис “Мир на земята” на български и латински. Втъкани са и характерни елементи от стари чипровски килими, разказаха изкусните тъкачки.

За паното е закупена багрена с естествени материали прежда. То е оградено с рамка от орехово дърво. Изработено е за месец и половина.

“Поканен съм на церемонията, понеже Чипровци и Раковски са побратимени градове, там има цял квартал потомци на чипровчани, преселили се след въстанието през 1688 г. ”, каза Пламен Петков.

Молба за връщане на ръкописа за историята на България, написана от католическия архиепископ Петър Богдан, ще отправи към папа Франциск кметът на Чипровци. Ръкописът бе открит през 2017 г. в университетската библиотека на град Модена, Италия, от проф. Лилия Илиева.


Какво четем:

🔴 Валентина Цветкова е единствената жена - пилот на правителствен самолет в света

🔴 Много тъжна вест! Почина голяма легенда на ЦСКА

🔴 В Хисаря луднаха по цяр с мас от язовец, лекувал всичко

Източник: 24 часа



Коментари



горе