Българска студентка спечели конкурс за най-голямата детска градина в света

Бившата фабрика за керамика на италианския град Лавено Момбело е мастодонт, заспал на брега на езерото „Маджоре“. Титан от 27 000 кв. м, който логиката на възрастните не е успяла да събуди от дълбоката му безсмислица. По тази причина застрахователният колос Unipol, който притежава сградата, поверява на Young Architects Competitions откриването на величествен архитектурен комплекс от детството. По този начин една от най-впечатляващите индустриални архитектури на Европа ще се превърне в най-голямата детска градина в света.

По този начин е анонсиран конкурсът, който цели да даде нов живот на празните сгради, които се намират край езерото „Маджоре“ в италианския град Лавено Момбело.
В него решава да се включи 24-годишната смолянчанка Симона Узунова - студентка, завършваща УАСГ – София, катедра "Интериорен дизайн".
B ĸoнĸypca участват 402 проекта. Отличeни са 30 финaлиcти, 10 пoчeтни, 4 злaтни и 3 ocнoвни нaгpaди. Проектите са оценени aвтopитeтнo жypи, в ĸoeтo yчacтвaт apxитeĸтитe Веn vаn Веrkеl, Ѕtеfаnо Воеrі, Маrіо Сuсіnеllа, Еmmаnuеllе Моurеаuх, Кеіісhіrо Ѕаkо Аrnе Еmеrѕоn и дp.
Проектът на българската студентка обаче е класиран на първо място и тя получава награда от 10 000 евро. Да разкаже по-подробно за предизвикателството и успеха, потърсихме за интервю автора на успешния проект Симона Хаджиева.

Г-це Хаджиева, спечелихте супер интересен конкурс в Италия, анонсиран като най-голямата детска градина в света, разположена на площ от 27 000 кв. м. Как научихте за него и какво Ви мотивира да участвате?

Всъщност, търсих тема, която да разработя като за дипломен проект. Университетът ми дава право на избор и аз се възползвах от това. Исках да съчетая дипломната ми работа с международен конкурс. Има няколко световни онлайн платформи, които обединяват и популяризират такива конкурси от цял свят. Аз следвах няколко от тях в продължение на два месеца, надявайки се нещо да ми грабне вниманието. Този конкурс ме впечатли.

Ходихте ли на място да разгледате терена, какво знаехте за него предварително?
Беше обявено, че няма да имаме достъп до мястото. Предварително знаех само, че е основен пристан на езерото "Маджоре", но пък имахме достъп до информация и проучих подробно мястото, за да вникна в контекста.

Снимки и видео ли ви предоставиха?

Да, те се бяха постарали. Сигурно имаше 100 снимки от всички точки на имота, на градчето като цяло. Бяха подбрали информация за историята и природните дадености на градчето. Не беше толкова трудно. Лавено Момбело е малко градче е, китно. Като цяло „моят“ имот, който трябваше да разработвам, беше най-голямата структура в него. Останалите сгради са малки фамилни къщички. Представлява туристически интерес най-вече заради езерото и природата наоколо.

Кога научихте колко хора се конкурирате за проекта или не знаехте до края?
Не знаех през цялото време, до самата церемония. Изобщо не предполагах колко голяма е конкуренцията, какъв е процентът на професионалистите, тъй като аз участвах като студент. А професионалистите до 35 години имат право на участие и са 53%. Бях изумена от конкуренцията. 1200 са отборите, които са регистрирани. Предадените проекти са 402, което никак не е малко.
И вие се класирахте на първо място!?
Да, още не мога да повярвам.
Как се роди идеята Ви за „Пътешествие в гора от колони“- как си я представяхте с децата в нея?
Идеята се роди, разглеждайки всички снимки за съществуващата фабрика. Усещането за нея или по-скоро това, което е останало от нея, е за една гора от колони. Точно в това видях потенциал за развитие на мистериозни пространства, които подбуждат детското въображение. Всяка култура има свой елемент, характеризиращ съзряването, в детските си приказки. В европейската култура този елемент е именно гората и това се превърна в основна опорна точка.
Друга част от концепцията на проекта е обвързването на всички части от комплекса, уповавайки се на сюжет от „Малкият Принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Идеята е, както в творбата, посетителите да се чувстват като попаднали във „въображаемо пътешествие“. Преминавайки през различни точки с послания, посетителите изживяват своите емоции и излизат от това приключение по-весели и по-зрели.

Исках да запазя духа на това, което съществува, като му вдъхна нов живот. Там буквално си съществува една гора от колони. Реших да ги преекспонирам, да направя още повече колони. Да се създаде едно пространство, в което децата да се лутат и това да е тяхната гора за приключение. Като една огромна детска площадка с много препятствия, с различни емоции и послания. Това, което ще се изпълни, е предвидено за деца от нула до 16 години. Не е само за малки деца.
Аз проектирах три основни зони като ги разделих условно и на възрастови групи. Една от частите е образователен център. Друга част е за най-малките - до 8 г. Има и един развлекателен център, който може да обедини всички групи заедно, тъй като имаше условие да отговаря и за възрастни. Тоест, едно семейство да отиде и да прекара цял ден заедно в комплекса. Така, че не е само детска градина, а по-скоро детски развлекателен комплекс.
Имаше ли изисквания да се запази някоя от постройките и запазват ли се?

Три от сградите са културно-историческо наследство. Съответно аз ги запазвам в оригиналния им вид и ги преобразувам в основна административна база на комплекса.
Инициаторите на конкурса Вашия проект ли ще изпълнят?
Бих била много щастлива, ако се случи това. Нямам информация какво точно ще предприемат, но се надявам, че изборът им се основава на реални намерения. Все пак наградата на конкурса е сравнително голяма и предполага, че са със сериозни планове.
Това сигурно е първата Ви архитектурна разработка?
Тя е поредната, но е първа, която има потенциал да бъде реално изпълнена.

Как мина официалната церемония по връчване на наградите?
Беше много хубаво, вдъхновяващо и полезно за мен. Аз се запознах със световни величия в архитектурата, които бяха и част от журито. Със страхотни колеги се запознах, които са ми конкуренти. И те идваха да ме поздравят. Пред всички тях представих подробно проекта си като презентация и чух доста добри отзиви за него. И съм много щастлива от това.
На 24 години, току-що завърших УАСГ - София, катедра "Интериорен дизайн". Иска ми се да практикувам в България, но обмислям и втора магистратура в чужбина. Проучвам варианти и университети в Европа.