Той не е като другите деца


Преди две години със сина ми се преместихме да живеем в града. Отдавна копнеех да напусна селото, но семейните вериги не ми позволяваха да превърна мечтата си в реалност. Съпругът ми е закоравяло селско момче и дума не искаше да чуе да променим начина си на живот. Само времето ни показа, че двамата сме напълно различни хора. Аз винаги съм искала повече, работих усилено, докато той се задоволяваше с това, което притежавахме. Липсата на всякакви перспективи за развитие не го притесняваше. Бях готова да го напусна още преди 8 години, но по ирония на съдбата разбрах, че съм бременна. Наложи се да се примиря със статуквото и да остана в село, докато детето порасне. Когато настъпи време Митко да стане втори клас, осъзнах, че сега или никога. Събрах багажа ни и заминахме за града. Там, разбира се, никой не ни очакваше и първите месеци бяха много трудни.





С парите, които имах, наех малка стая, а с останалите купих училищни дрехи и аксесоари. За да не гладуваме, си намерих работа в местното кафе като сервитьорка. И така започнахме нов живот. Със сина ми много харесвахме специалната атмосфера на енергия и скорост, която преобладаваше в града. Единственият проблем беше, че заради скромните си дрехи и характер, Митко нямаше никакви приятели в класа. Момчетата не дружаха с него, понякога дори му се подиграваха, че панталоните му са малко къси. А той наистина растеше бързо, затова двамата решихме, че може да ги носи още известно време. Самите учители също се отнасяха с пренебрежение към сина ми. Веднъж, на една родителска среща, класният учител се опита да ме унижи пред всички родители: " Вашето момче никога не вдига ръка в клас, вечно стои седи мълчаливо с глава надолу. Дума не можем да му измъкнем от устата. Абсолютно несоциален. Децата са си деца, но той не е като останалите."





Изтърпях отношението му, само защото в момента нямаше възможност да преместя Митко в друго училище. Изминаха няколко месеца. Един ден класният ръководител организира пикник до езерото за учениците. Няколко майки придружаваха групата. Докато децата се забавлявали на плажа, синът ми стоял сам и се наслаждавал на природата. Изведнъж се чули викове от езерото. Някакво момче паднало в езерото, но не можело да плува. Докато майките обсъждали " как да помогнат", а другите деца наблюдавали с отворени усти, Митко свалил тениската си и се хвърлил във водата. След 2 минути и двамата били на брега. За щастие невредими. Малко по-късно учителят се приближил към сина ми, сложил ръка на рамото му и прошепнал: "благодаря". На другата родителска среща класният ръководител публично ми поиска прошка. Да, моето момче е като всички други деца. Оттогава съучениците му промениха отношението си към него, сприятелиха се, и днес го признават за лидер.


Какво четем:

🔴 Невероятен и прост трик: Така вашите банани ще останат по-дълго пресни без тъмни петна

🔴 Внучката на Тодор Колев стана танцьорка в бар  

🔴 Емо Чолаков се сбогува със зрителите (ВИДЕО)

Източник: lichna-drama



Коментари



горе