Как Османската империя изби над 1 млн. арменци


Арменският геноцид e извършен умишлено и систематично от Османската империя по време на Първата световна война и малко след това над арменското население. Паметта на жертвите на арменския геноцид се почита всяка година на 24 април.

Арменският геноцид се характеризира с масови кланета и насилствена масова депортация на над 1 000 000 арменци, извършени от младотурските власти в периода 1915 и 1916 г. Репресиите срещу арменското население започват  преди това, в края на ХІХ век. Жертвите през този период са около 300 000 души. Между 1895 и 1921 г. са избити 1 543 271 мъже, жени и деца, много други са изселени.

През 1890 г. в Османската империя живеят 2,5 милиона арменци. Поради бързото разрастване на движението за автономия султан Абдул Хамид II предприема действия, с които да задържи властта си над териториите, населени с арменци.

В опитите си да разпали конфликт, Високата порта подстрекава кюрдското население срещу своите съседи арменците. След кланетата от страна на кюрдите арменците вдигат въстание, което е потушено от редовен турски аскер и кюрдски башибозук. По време на потушаването на въстанието през 1894 година загиват 50 000 арменци, запалени са много села. Степента на вина на турското правителство в тези събития не е добре изяснена и е предмет на спорове, но е безспорно, че зверствата срещу арменската общност се извършват с мълчаливото съгласие на османската власт.

По време на Първата световна война турските власти смятат арменците в страната като руска „пета колона“. През февруари 1915 г.  всичките 60 000 мобилизирани арменски войници са затворени в трудови лагери и след това са избити. Арменците, намиращи се в непосредствена близост до фронта, както и други от вътрешността на страната, тръгват да бягат пеша през пустинните на Сирия и Месопотамия.

Според други източници те са били насилствено депортирани в кервани и обкръжени от турски войници, след което са избивани целенасочено по пътя и в лагерите. Голям брой арменци са убити, а оцелелите след края на войната не могат да се завърнат по родните си домове. Тези арменци емигрират в руската част на Армения или Западна Европа, в Северна Америка и Австралия.

Споровете между Армения и Турция за събитията около арменския геноцид все още не са приключили. Армения твърди, че събитията, довели до погрома над арменците, са много добре планирани от страна на турската власт и това дава право те да бъдат класифицирани като геноцид. Това твърдение на арменската държава от 1985 и 1986 г. е прието и от международната общност в лицето на ООН, година по-късно и от Европейския парламент. От друга страна, Турция все още твърди, че събитията от Първата световна война не са геноцид, а че просто някои турски военни са “отишли малко по-далече в действията си”.

По време на геноцида международната общност е знаела за тези събития, но въпреки това малцина реагират. Протестира американският посланик в Турция Хенри Моргентау, има сведения и за протести от българска страна.





Република Турция, наследник на Османската империя, възразява срещу използването на термина „геноцид“ за описване на събитията по това време и не признава каквато и да било отговорност на турския народ или турската или османската администрация за тези събития.

Много страни обаче признават, че над арменците е извършен геноцид. През 2004 г. Канада първа приема и прилага закон, според който отричането на арменския геноцид е наказуемо. През 2006 г. френският парламент приема Закон за криминализиране отричането на арменския геноцид.

Арменският геноцид официално е признат от: Европейския парламент, от Комисията по външни отношения на Камарата на представителите на САЩ, от Комисията по външни отношения на Конгреса на САЩ, от държавите Аржентина, Австралия, Армения, Белгия, Ватикана, Венецуела, Гърция, Италия, Канада, Кипър, Ливан, Литва, Полша, Русия, Словакия, Уругвай, Франция, Холандия, Швеция, Швейцария, Чили, от регионите в Австралия – щатите Южна Австралия и Нов Южен Уелс, в Бразилия – Сеара и Сао Пауло, във Великобритания – Шотландия, Северна Ирландия и Уелс, в Италия много общини гласуват признаването на геноцида, в Испания – Страната на баските и Каталуния, в Канада – Онтарио и Квебек, в Украйна – Крим. В САЩ 42 от 50-те щата са признали официално арменския геноцид.

В Турция лауреатът на Нобелова награда за литература Орхан Памук заявява в печата: “Никой не смее да го каже, но аз го казвам – турците са избили 1 000 000 арменци и 30 000 кюрди.” През 2008 г. 200 турски интелектуалци подписват петиция, с която се извиняват за етническото прочистване на арменците в Първата световна война, подписана за кратко време от още 29 000 души.

През 2016 г. германският парламент одобри резолюция, с която признава масовите убийства на арменци от османските турци по време на Първата световна война за “геноцид”.

В България признаването на арменския геноцид от парламента се проваля на няколко пъти. През годините обаче много български градове на общинско ниво признават този геноцид. Това води до отмяна на тяхно побратимяване с турски градове.

На 24 април 2015 г. българският парламент все пак приема декларация, в която обаче фигурира терминът “масово изтребление”, а не геноцид.


Какво четем:

🔴 Деветият фестивал "Верея" – магия от ритми и емоции (СНИМКИ, ВИДЕО)

🔴 Орхан Мурад прогледна

🔴 Троянската Богородица Троеручица сътвори 2 чудеса за месец

Източник: BG-VOICE



Коментари



горе